Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1704 от 02.10.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 877/2019
Вид
Решение № 1704
Подписан
02.10.2019
В сила
19.10.2021
Състав
ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 327, ал.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 02.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Галина Стоянова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 877 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. №

61006/09.05.2019 г. на „А. – Б.” ООД, ЕИК ********, предявена срещу „К.” ООД, ЕИК ********, със седалище ***, за заплащане на сумата 85491 лева, представляваща цена на доставено оборудване, заедно с възнаграждение за монтирането и въвеждането му в експлоатация, дължими съгласно анекс № 2/23.11.2017 г. към договор за доставка и монтаж от 21.06.2016 г..

Ищецът твърди, че на 21.06.2016 г. сключил с ответника договор за доставка и монтаж на пречиствателно оборудване за вода, като с анекс № 1/29.10.2016 г. и анекс № 2/23.11.2017 г. страните договорили доставка и монтаж на допълнително оборудване срещу заплащане на допълнителна цена. Съгласно анекс № 2 ответникът следвало да заплати допълнителна цена от 71242,50 лева без ДДС (85491 лева с ДДС) в срок до 31.03.2019 г., въпреки че задълженията на доставчика били изпълнени в значително по-кратък срок, но изпълнение не последвало, което наложило сезирането на съда.

В отговора на исковата молба ответникът, „К.” ООД, представляван от управител, назначен по ЗОЗ, счита иска за неоснователен и недоказан, като оспорва всички фактически твърдения на ищеца.

Твърди, че договорът от 21.06.2016 г. бил прекратен поради изпълнение на поетите по него задължения от всяка от страните. Оспорва да е сключен анекс № 2 към договора, евентуално твърди, че същият бил антидатиран, с него не били поети никакви реални задължения за доставка и монтаж на оборудване. Оспорва да е доставено и монтирано описаното в анекса оборудване, респ. твърди, че определената за същото цена била прекомерна.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска, като твърди, че оспорванията в отговора били мотивирани единствено от стремеж ищецът да бъде изключен от кръга кредитори на ответното дружество, за да не конкурира със заложния кредитор, назначил управителя на търговското предприятие на „К.” ООД.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В производството е представен договор за доставка и монтаж, сключен на 21.06.2016 г., с който ищецът се задължил да достави, монтира и въведе в експлоатация пречиствателно оборудване за вода срещу заплащане на цена в размер на 45000 евро без ДДС. В анекс № 1 към договора, подписан на 29.10.2016 г. страните постигнали съгласие да се извърши доставка и монтаж на допълнително оборудване срещу заплащане на допълнителна цена, като с анекс № 2 към договора страните договорили доставка и монтаж на допълнително оборудване срещу заплащане на цена от 85491 лева с ДДС. За стойността на оборудването и монтажа му от изпълнителя е издадена данъчна фактура № **********/01.04.2019 г., която е подписана от представител на получателя – В.М..

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Т., което съдът не намира основание да не кредитира, се установява, че процесната фактура № **********/01.04.2019 г. е отразена в счетоводството на ищеца и включена в справката-декларация по ЗДДС. В счетоводството на „К.” ООД обаче процесната фактура не е отразена, не е включена в подаваните справки-декларации и дневниците за покупки, респ. не е ползван данъчен кредит по нея.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.В.М.– бивш управител на ответното дружество и Р.Ц.Б.– бивш служител, които показания съдът кредитира, като съобразява, че миналите отношения на свидетелите с „К.” ООД не са от естество да придадат заинтересованост на свидетелите, които носят наказателна отговорност за възпроизведените пред съда факти. Показанията еднопосочно установяват, че след изпълнението на основния договор, сключен между страните, показателите на водата, използвана във фермата на ответното дружество за отглеждане сьомгова пъстърва, се променяли и това наложило монтирането на допълнителни съоръжения, затова били сключени два анекса към договора, като ищецът „А.-Б.” ООД изпълнило задълженията по анекс № 2, доставило и монтирало на място ново оборудване. При предявяване на фактура № **********/01.04.2019 г. свидетелят Милованов потвърждава факта, че положеният за получател подпис е изпълнен от него и изпълнението по анекс № 2 е прието без възражения, като доставените компоненти са монтирани във фермата и функционират.

Други доказателства от значение за спора не са представени.

Относно предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията на продавача за доставяне на определена движима вещ (стока), в случая оборудване за пречистване на вода, срещу заплащане от страна на купувача на парична сума – нейна цена, извършване на монтаж на доставената стока (оборудване) и въвеждането му в експлоатация срещу заплащане на възнаграждение; настъпила изискуемост на задължението за заплащане на цената на доставеното оборудване и на дължимото възнаграждение за приетото изпълнение на възложената работа (с предмет монтиране и въвеждане в експлоатация на оборудването) и релевирано неизпълнение на тези задължения. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена стока и на възнаграждението за изпълнената работа.

Ответникът оспорва да е в търговски отношения с ищеца, възникнали от сключения договор за доставка и монтаж на пречистветелно оборудване, тъй като договорът бил изпълнен и затова - прекратен, съответно анекс № 2 бил съставен за нуждите на процеса и не съдържал основни характеристики на договор запродажба/изработка. Възраженията са неоснователни.

Действително правоотношението, възникнало от сключения на 21.06.2016 г. договор е прекратено в резултат на точно изпълнение на поетите от всяка страна задължения.

Предявеното за съдебна защита материално право на вземане ищецът обаче извежда от друг правопораждащ го факт – сключен на 23.11.2017 г. анекс № 2 към договора. Няма съмнение, че прекратено чрез пълно изпълнение договорно правоотношение не би могло да бъде изменено, затова волята на страните за сключването на анекс към изпълнен договор следва да се тълкува в смисъл, че възникналото от анекса правоотношение ще се урежда от клаузите, регулирали вече изпълнения договор.

Волята на частноправните субекти, формираща съдържанието на правните сделки всякога подлежи на тълкуване по правилото на чл. 20 ЗЗД. Затова общата воля на страните, изразена в анекс № 2 е за изпълнителя-продавач да възникне задължението да достави и монтира индивидуализираното оборудване срещу породено за възложителя-купувач задължение да заплати цената му, както и възнаграждение за монтаж и въвеждане в експлоатация, като това правоотношение се регулира от правилата, договорени в договора от 21.06.2016 г., без значение, че последният е вече изпълнен. Изпълненият договор не съставлява правопораждащ претендираното вземане факт, но клаузите му страните са волеизявили да се прилагат и към новото им правоотношение, възникнало от сключения на 23.11.2017 г. анекс № 2. В този случай условията на договора от 21.06.2016 г. относно сроковете за изпълнение на монтажните работи, предоставената от изпълнителя гаранция, отговорността при забавено изпълнение и местнокомпетентния съд имат характеристиката на общи условия, приложими към последващите правоотношения между страните с аналогичен предмет (каквото е и породеното от сключения анекс № 1/29.10.2016 г.).

В този смисъл съдът приема между страните да е възникнало комплексно по своя характер правоотношение, съдържащо типичните елементи на договор за търговска продажба и на договор за изработка, чрез което да бъде задоволен интереса на „К.” ООД, обусловил сключването на сделката – осигуряване на функционираща пречиствателна система.

Естеството и правната характеристика на всяко правоотношение се определя от неговото съдържание, т. е. от характера на правата и задълженията, възникнали за страните. Договорът за изработка включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения за страната, дължаща характерната престация – изпълнителя, а именно да извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно възложеното и да предаде овеществения резултат на работата на възложителя, а за последния - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Действително, при изработването на определена вещ с материали на изработващия и предаването й на поръчващия, преминава и правото на собственост върху нея, което обаче не превръща договора в такъв за продажба. При изработката непосредствената цел (основанието) на сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост върху овеществения работен резултат, а неговото изработване в съответствие с изискванията на възложителя, по негов проект, но на риск на изпълнителя, който дължи да престира един трудов резултат.

При договора за продажба продавачът дължи да прехвърли на купувача правото на собственост върху вещта, предмет на договора, като процесът на създаването й (изработването й) стои извън неговия предмет.

При съобразяването на тези основни характеристики, е видно, че производството на оборудването стои извън изразената волята на страните в процесния договор, която обхваща задължение за продавача да достави индивидуално определени движими вещи (стоки) с посочени характеристики (параметри), срещу заплащане на парична сума (цена) от купувача, но част от същественото съдържание на договора е и задължението на продавача да монтира и въведе в експлоатация доставеното оборудване, включително да осигури гаранционното му обслужване, което придава камплексен характер на възникналото правоотношение – задоволяването на кредиторовия интерес се определя и от изпълнението на възложената работа по монтиране на доставеното оборудване, тъй като сами по себе си доставените стоки не съставляват цялостно съоръжение, което налага извършването на определена работа по изграждането му и тя е съществена от гледна точка интереса на кредитора.

Твърденията за неавтентичност на сключения анекс № 2, поради неподписването му от органния представител на ответното дружество са недоказани. В документа е обективиран подпис на В.М., който към момента на сключването му е управител и представляващ „К.” ООД. Ответното дружество не е ангажирало доказателства за неистинност на документа при носена доказателствена тежест за това, поради което същият поражда формална доказателствена сила и съдът е длъжен да счита, че волеизявлението е направено именно от лицето, сочено за негов автор. Оспорващият достоверността на датата на сключването на анекса ответник няма качеството трето по отношение на документа лице (чл. 181, ал. 1 ГПК) и затова посочената в него дата обвързва „К.” ООД.

От съвкупната преценка на събраните в производството доказателства се налага извод, че „А.-Б.” ООД е престирало точно изпълнение на възникналото правно задължение да достави и монтира пречиствателно оборудване в обект на ответника „К.”

ООД, за което му се дължи цена и възнаграждение в размер на 85491 лева с ДДС и за които е издадена фактура № **********/01.04.2019 г., която макар да не е намерила отражение в счетоводните книги на ответника е подписана от неговия органен представител.

Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този факт.