Решение № 1454 от 17.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110107899 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от В. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: град В., бул. М.Л. № * срещу В. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. А. № *, както следва:

1/ с правно основание чл. 127 СК, да се предостави на В. К. Г., ЕГН ********** упражняването на родителските права по отношение на родените по време на фактическото им съжителство деца - М. В.Ст., ЕГН ********** и К. В. С., ЕГН ********** както и при нея да се определи тяхното местоживеене, да се определи на бащата В. И. С., ЕГН ********** режим на лични отношения с децата, както и да се осъди да заплаща издръжка в размер на по 178,95 евро (350 лв.) за всяко дете, с падеж до първо число на съответния месец до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

2 / с правно основание чл.127а СК за постановяване на решение за заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на децата М. В.Ст., ЕГН ********** и К. В.С., ЕГН ********** и за заместващо съгласието на бащата за разрешаване на децата да пътуват през всеки сезон на годината до държави членки на ЕС, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Турция, ОАЕ и Дубай, придружавани от своята майка или друго, упълномощено от нея лице;

Предявена е и искова претенция от страна на М.В.Ст., ЕГН ********** 1 и К. В.ов С., ЕГН **********, действащи чрез своята майка В. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: град В., бул. М.Л. № * срещу В. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. А. № * с искане, на основание чл. 149 СК В. И.

С., ЕГН ********** да се осъди да заплати в полза на М. В.Ст., ЕГН ********** и К. В.С., ЕГН **********, действащи чрез своята майка В. К. Г., ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от 1.03.2025 г. до 31.05.2025 г. в общ размер на по 536,86 евро /1050 лева/ или по 178,95 евро (350 лв.) за всеки от трите месеца за всяко дете

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения: В. Г. и В. С. се намирали във фактическо съжителство, по време на което са родени двете им деца М. В.С., ЕГН ********** и К. В.С., ЕГН **********. Твърди се, че от няколко години В. С. станал неконтролируем и агресивен, употребявал алкохол и използвал насилие. Посочва, че е била подложена на психически и емоционален тормоз като спрямо нея са реализирани актове на насилие - на * г. /физическо такова/ и на 11.03.2025 г.

/психическо/, с оглед на което е инициирала производство по реда на ЗЗДН – гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град В., по което е постановено решение, с което молбата е уважена и е издадена заповед за защита за срок от 10 месеца. Фактическата раздяла между родителите е настъпила през февруари 2025 г. От март 2025 г. ответникът не заплаща издръжка за децата, а от самото им раждане само тя полага непосредствени грижи за тях и желае това да продължи и занапред. М. посещава детска градина, в което е записан в първа група, а К. е ученик в 4-ти клас в ОУ „К.А.“. Твърди, че живее в жилище под наем, в което децата има самостоятелна стая. Посочва, че желае М. С. и К.

С. да познават роднините си, които живеят в чужбина, както и да имат възможността да опознават други култури, като в тази връзка моли за разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на международни паспорти на децата, както и да се разреши същите да пътуват с нея или упълномощено от нея лице, извън пределите на страната.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез назначен особен представител, в който заявява, че исковите претенции за увеличаване на дължимата издръжка на всяко от децата са основателни до размер на минималната такава за страната. Оспорва останалите искови претенции, но заявява, че майката следва да упражнява родителските права.

Оспорва претенцията, предявена по реда на чл. 127а СК.

С оглед приетите по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото като писмено доказателство удостоверение за раждане, издадено на *г., въз основа на Акт за раждане № *г. от Община В. е видно, че родители на М. В.С., роден на 18.03.2022 г. са В. К. Г. и В. И. С.. От удостоверение за раждане, издадено на 09.10.2014 г. от Община Варна, въз 2 основа на Акт за раждане № *г. е видно, че родители на К. В.С., роден на 07.10.2014 г. са В. К. Г. и В. И. С..

От служебна бележка, издадена на * г. от ДГ № * „Хр.Б.“ се установява, че М. В.С. посещава 1б група на детската градина, през учебната *г. От служебна бележка, издадена на 10.06.2025 г. от ОУ „К.А.“ – град В. е видно, че е ученик в четвърти клас, в учебното заведение, през учебната * г. като редовно посещава учебните занимания.

От приобщеното гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град Варна се установява, че е уважена молбата, депозирана по реда на ЗЗДН от страна на В.

Г. като са постановени мерки за защита спрямо В. И. С.. Наложените мерки на С. са да се въздържа от извършване на домашно насилие и да не доближава жилището й, както и самата молителка Г. за срок от 10 месеца от издаване на заповедта за защита, т.е. от * г. Постановеният краен съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила, на 17.05.2025 г.

Прието по делото като писмено доказателство е извлечение от ТД на НАП – В., относно В. И. С., от което е видно, че същият няма регистрирани трудови договори и подадени декларации по ЗДДФЛ.

От удостоверение, издадено от „К.К.“ ЕООД е видно, че майката В. Г. е получила от май до декември 2025 г. сумата от общо 8187.89 лева.

От изготвения социален доклад от ДСП – В. е видно, че децата се отглеждат от майката, която задоволява основните им потребности като при тях живее и по-големият им брат Ал. Налице е избран личен лекар на същите.

Жилището, което майката и децата обитават е собственост на майката на Г..

Същото е обзаведено с необходимите мебели и електроуреди. Бащата обитава жилище под наем, за което заплаща наем от 615 евро. Последното е обзаведено, с необходимите мебели. Двамата родители са декларирали намерение за извършване на ремонтни дейности, в жилищата, които обитават.

Г. работи в „Кл.К.“ като търговски представител с работно време от 8 до 17 часа и минимална работна заплата от 620 евро. С. работи, без трудов договор, като строителен работник, с месечно възнаграждение от 1500 евро. Г. може да разчита на единият от братята си, който живее в град Варна, тъй като другите двама са съответно в Ч.и А., а майка й също е в А. С. може да разчита на баща си, с когото са в нормални отношения, а майка му живее в град Пловдив.

Децата са обхванати от образователната система като и двете са адаптирани 3 към средата. К. е имал затруднения с математиката, но го е преодолял с частни уроци, за които майка му е заплащала. Отразено е, че сега не посещава частни уроци. Децата са споделили, че се чувстват добре в дома на майка си като баща им живее в близост и се чуват по телефона, а също и го посещават.

Налице е изградена емоционална връзка между деца и родители. Родителите не поддържат комуникация. Двамата родители притежават родителски качества и умения да отглеждат децата и да ги възпитават. Установено е, че М. и К. имат и по-голям брат Алекс, който също комуникира с баща им. Децата изразяват желание да продължат да общуват с бащата. Изразено е становище от ДСП – В. децата да продължат да бъдат отглеждани от майката, а на бащата да се определи разширен режим на лични отношения, с цел запазване на връзката им.

От изслушването на родителят Г., по реда на чл. 59, ал.8 СК се установява, че разпознава и назовава любимите дейности на децата си. Опитва се да ограничава използването на телефоните, доколкото може. Посочва, че ходят на училище и детска градина и след като се приберат не им остава много време за игра, тъй като си лягат да спят. Не посещават извънкласни занимания, а в свободното време излизат на разходка или правят нещо вкъщи заедно. Заявява, че баткото има желание да излиза повече с приятели. От раздялата с баща им същият не й помага финансово, като в началото е взимал децата по-често, а за последната година са спали при него не повече от 5/6 пъти. Освен това ако останат да спят при него в неделя закъснява да ги заведе на училище или детска градина. Последно ги е взимал на Нова година и деня преди съдебното заседание. Не поддържа контакт с бащата от октомври миналата година.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А.К.Г., от които се установява, че познава и двамата родители като посочва, че имат две деца – М. и К.. Установява се, че родителите са разделени от февруари миналата година като децата се отглеждат от майката като бащата не помага финансово. В началото ги е виждал по-често. Посочва, че майката има роднини извън страната – майка й живее в Ч., а брат й в А.

Твърди, че бащата е правил подаръци на децата, но последните разчитат за всичко на майка си. Уточнява, че бащата работи в строителството и не знае как се държи с децата, когато те са при него. Виждала е как ги взима за разходка и след това ги връща.

4

С оглед събраните по делото доказателства и гореустановената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно чл. 127, ал. 2 СК при невъзможност родителите да постигнат споразумение относно упражняването на родителските права и режимът на лични отношения, съдът решава въпроса на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото и ненавършилото пълнолетие дете след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Под "интерес на детето", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чийто указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г. следва да се разбират всестранните интереси на детето при неговото отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин и пълноценна личност.

Изброяването на обстоятелствата, с оглед на които се прави преценката в чл.

59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Посочените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето .

Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № * Г., Пленум на ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата."

По делото не се спори, а и се потвърждава и от приетия социален доклад от Дирекция социално подпомагане-град В., и гласните доказателства, че към момента преките грижи относно децата М. и К. се полагат от тяхната майка.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че 5 майката притежава необходимите качества да отглежда децата и е създала условия за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Същата може да разчита и на един от братята си, който живее в град В. Трудовата й ангажираност не създава пречки да взима и води децата до учебните заведения, които посещават. Установява се добър родителски капацитет, с оглед предприемането на мерки за преодоляване на проблема с математиката у детето К., а също така и липса на препятстване на контактите на децата с бащата, въпреки постановените мерки за закрила по реда на ЗЗДН, спрямо нея. Фактът, че не лишава бащата от възможност да общува със синовете си, а напротив създава предпоставки за техните срещи, обуславя наличието на добър родителски капацитет.