Определение № 1986 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1986 гр. София, 23.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100821 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №3661/28.02.2024г. на Х. И. Пещерски срещу въззивно решение №355 от 27.10.2023 г. по в.гр. д. №401 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2023г. Според жалбоподателя решението е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при съществени нарушения на ГПК, при неправилно приложение на материалния закон, и е необосновано. Във връзка с недопустимостта на решението, касаторът излага, че съдът не е обсъдил възраженията му в писмения отговор от 20.01.2023г., че сделката за продажба от 2016г. е нищожна, но независимо от това е приел, че нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост, като счита, че без да има успешно проведен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД по отношение на тази сделка касаеща същия имот, то не може да има валидно решене за отмяна на дарението за същия този имот и възстановяване на запазена част. На следващо място твърди, че решението е неправилно, тъй като въззивият съд не е обсъдил представения по делото нотариален акт за продажба, като неправилно е приложил и ТР №3/29.11.2012г. Счита също, че съдът неправилно е изчислил стойността на наследствената маса и разполагаемата част. В изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК като касационно основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК излага, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, възприета в ТР №1/02.07.2021г. по т.д.№1/2019г. на ОСГТК на ВКС и ТР №3/29.11.2012г. по т.д.

№3/2012г. на ОСГК на ВКС по следния материално правен въпрос обуславящ изхода на спора: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл.30 от ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за 1 развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл.87 ал.З от ЗЗД?“. Твърди, че окръжният съд е приел, че този нотариален акт не е отразен във фактическата обстановка по първ. делото, но е посочил, че независимо от това нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост. Излага, че съдът превратно е обсъдил ТР №3/29.11.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС - втората хипотеза, като е стигнал до извода, че покупко-продажбата на дарения имот през 2016 г. не е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж от къщата. Според касатора, след като сделката от 2016г. е действителна, то за да осъществи своите евентуални права за възстановяване на запазената си част, ищцата първо е следвало да проведе успешен иск по чл.87 ал.З от ЗЗД.

Следващият въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, касаторът твърди, че е обуславящ за изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС в решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д. №3109/2017г. на ВКС и много други. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. е нищожна, тъй като е сключена за цена много под пазарната, както и, че продажбата на чужд имот не е нищожна, в какъвто смисъл е непротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение №483/15.07.2010г. по гр. д. №991/2009г. на ВКС, определение №349/22.06.2018г. по гр.д.

№4035/2017г. на ВКС и определение №186/26.04.2016г. по гр. д. №1192/2016г. на ВКС. По следващия материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл.31 от ЗН да се включва имот, подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“ се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС в решение №81 от 20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС. Касаторът посочва, че неправилно в наследствената маса е включен само получения от ищцата с безвъзмездно дарение първи етаж от краварника от 2013г. от 416 кв.м, а не цялото дарение за 602 кв.м., като в същото време съдът е изключил извършеното последващото дарение от 2015г., с което ищцата е прехвърлила учреденото вече право на строеж за разликата от 416 до 602 кв.м на сина си за построяването на втория етаж. Извършвайки аритметични сметки съобразно така изложените си твърдения, касаторът счита, че запазената част на ищцата е нарушена със сумата от 7094.60/38 880.60 лева, а не както е приел съдът - 10699.73/33015 ид.части от Ѕ ид. части от процесния от втори етаж от сграда във В., [улица].

Чрез постъпилия писмен отговор, ответникът по касационната жалба – Е. Г., чрез адв. Х., изразява становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения за допустимост на решението, като счита за неоснователни твърденията за неговата незаконосъобразност и необоснованост. В заключение моли същото да не бъде допуснато до касационно обжалване, като ѝ бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, попадащо в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на 2

РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Ищцата Е. И. Г. предявява против Х. И. Пещерски с иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на майка им М. С. П., чрез намаляване на извършеното съгласно Нотариален акт №80 от 11.04.1979г. дарение в полза на ответника на втори жилищен етаж с идентификатор ***, с площ от 93кв.м. от двуетажната жилищна сграда с идентификатор [№], построена в ПИ с идентификатор [№] по КККР на В., находящ се на адрес: [населено място], [улица], както и да бъде отменено дарението на гореописаните недвижими имоти, обективирано в посочения по- горе нотариален акт до размер от 4/18 идеална част. Ищцата твърди, че с ответникът- неин брат, са единствени наследници на родителите си И. Х. Пещерски, починал на 29.07.2016г. и М. С. П., починала на 17.04.2020г. Скоро след смъртта на баща им, майка им М. П., извършила „възмездни правни действия“ в полза на брат й, с цел да не остави наследство. Излага, че към момента на смъртта си, настъпила на 17.04.2020г., майка не е притежавала никакво имущество като недвижими имоти, автомобили, парични влогове или други материални активи. Твърди, че за нея като наследник с право на запазена част, който не може да получи същата, е налице правен интерес да поиска намаляване на дарението на втория жилищен етаж с идентификатор [№]. до размера на 1/3 от наследството на майка . Поддържа, че ако този имот не е бил подарен от родителите й на ответника Х. Пещерски, то след смъртта на баща й през 2016г., майка й би притежавала на лично основание идеална част от този втори жилищен етаж, който е бил тяхна семейна имуществена общност. Излага също, с Нотариално завещание №1 от 21.03.2019г., извършено в дома на майка й, последната е завещала на внучката си М. Х. П. /дъщеря на брат й Х. Пещерски/ „цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на моята смърт“, като счита, че към тази дата /на съставянето/ майка й е притежавала единствено стопанска сграда- северен обор, който обаче впоследствие е продала на брат за сумата от 750лв., чрез договор, описан в Нотариален акт №26/12.03.2020г., т.е. се е разпоредила с това свое единствено недвижимо имущество, което около една година по- рано е „завещала” на внучката си с посоченото нотариалното завещание от 21.03.2019г. Счита, че завещанието е без предмет, тъй като майка й не само, че е продала единственото си недвижимо имущество, но не е оставила и нищо друго, вкл. и паричен влог, от което ищцата да възстанови изцяло или частично запазената си част от наследството. Според ищцата, то е нищожно и не поражда правни последици, въпреки, че е вписано в Службата по вписванията при РС- Велинград, в нарушение на закона и на константната съдебна практика, тъй като е било съставено извън нотариалната кантора. Предвид изложеното предявява искът по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарението по Нотариален акт №80/1979г. до размера, необходим до допълване на цялата й запазена част от процесния подарен имот, който е бил подарен на брат /18/18-ти/, като дарението се намали с размера на нейната запазена част, която е 4/18 и остане валидно до размера на 14/18 в полза на ответника- надареният брат Х. Пещерски.

Счита се, че в настоящото производство тя не би могла да предяви иск по чл.36, ал.1 от ЗН, тъй като е недопустимо да упражнява процесуалните права на ответника, който единствен има правото да прецени дали да задържи имота, като я възмезди по пазарната стойност на 3 дела , или пък да предпочете целият съсобствен имот да бъде изнесен на публична продан в едно бъдещо делбено производство.

Ответникът Х. И. Пещерски, чрез писмения си отговор оспорва иска по чл.30, ал.1 ЗН.

Твърди, че с Нотариален акт №135, Т. 2, peг.№4492, н.д.№333/2013г. през 2013г. родителите им И. и М. Пещерски са учредили на дъщеря им Е. И. Г. безвъзмездно право на строеж на едноетажна сграда- краварник, със застроена площ до 602кв.м, в землището на В., местността „Б.“, застроена в ПИ с площ 753кв.м., с данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право на строеж 18293.30лв. Счита, че към наследствената маса по чл.31 от ЗН следва да бъде прибавена и половината от полученото от ищцата дарение- учреденото и безвъзмездно право на строеж на стойност от 18 293.30лв., което тя е приела /същото е било в режим на СИО/, като следва да бъде приспаднато посоченото дарение в размер на 9146.65лв. /1/2 от 18293.30лв./. Ответникът твърди, че съгласно Нотариален акт №126, том 1, рег.№1739 по н.д. №1243/2015г. Е. И. Речева и съпругът и Д. П. Речев са дарили на сина си П. Д. Речев право на строеж върху сграда- краварник/кравеферма за 14 крави и две юници/, със застроена площ от 211.30кв.м. с данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право на строеж през 2015г. е 5907.20лв. Счита, че това дарение също следва да влезе при формиране на наследствената масата по чл.31 от ЗН, тъй като последващото му отчуждаване не е основание този имот да не бъде включен в наследствената маса. Ответникът оспорва размера на претендираните права заявени първоначално като 1/6 /или 3/18 ид.част запазена част от наследството на майка им М. П., съответно на 4/18 идеални части, като счита за недопустимо предявяването на чужди права пред съд. В заключение моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени разноски.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че М. С. П., починала на 16.04.2020г. е оставила Х. И. Пещерски и Е. И. Г. за свои единствени наследници по закон. От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том І, дело №185/1979г., е установил, че през 1979г.

И. Х. Пещерски и съпругата му М. С. П. са дарили на малолетния си син Х. И. Пещерски втори етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв.м. в парцел VІІ, отреден за имот пл.

№1414 в кв. 282, по регулационния план на [населено място], заедно със съответните Ѕ ид.части от общите части на сградата. С Нотариален акт за учредяване на право на строеж №135, том 11 ІІ, peг.№4492, н.д. №333/2013г., през 2013г. И. Х. Пещерски и съпругата му М.

С. П., в качеството им на собственици в СИО на Поземлен имот с площ от 753кв.м., съставляващ парцел 35 от масив 168, с кадастрален №168035, находящ се в местността „Б.“, и построената в същия едноетажна сграда, учредяват на дъщеря си Е. И. Г. безсрочно вещно правно на строеж на едноетажна жилищна сграда- Краварник, със застроена площ до 602кв.м. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №126, том I, рег.№1739 по н.д.№1243/2015г. ищцата, заедно със съпруга си Д. Г. е учредила в полза на сина си П. Г. право на строеж върху сграда- краварник, със застроена площ от 211,30 кв.м. в землището на В., местността „Б.“, застроена в ПИ, с площ от 753 кв.м. Установил е също, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №64, том ІІ, рег.№2476, дело №250/21.09.2016г., М. С. П. е продала на син си Х. Пещерски 4/6 ид.части от съсобствения си недвижим имот, придобит в режим на СИО и по наследство, находящ се в [населено 4 място], с административен адрес: [улица], представляващ поземлен имот, с площ от 668кв.м., ведно с 4/6 ид.ч. от построената в описания УПИ-8638, масивна жилищна сграда със застроена площ от 89кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от всички подобрения и приращения в имота.