Решение № 126 от 02.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900559 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ, образувано по молба на “Вал Варна“ ООД, чрез адв. Г., с която срещу „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК 201202576, със седалище гр.Варна, с която е предявен допустим иск на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ, основана на твърдения за неплатежоспособност, поради невъзможност за изплащане на изискуеми задължения по договор за заем от 05.07.2013г., сключен с В. Н. О., установени с влязло в сила решение по т.д.№718/2019г. по описа на ВОС, които задължения са придобити от молителя с договор за цесия от 14.04.2022г., евентуално поради свръхзадълженост.

Ищецът твърди влошено финансово състояние на предприятието на ответника, изключващо обслужването на текущите му задължения. Евентуално сочи свръхзадълженост, тъй като общият размер на задълженията значително превишава активите на търговеца.

„Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД не е оспорило твърденията на ищеца относно легитимацията му като кредитор по сделка, която за ответника има търговски характер. Самият ответник признава и за други задължения към кредитори, които не може да удовлетвори. Сочи, че през 2020г. е освободил персонала си. Наличното имущество намира за недостатъчно за покриване на задълженията.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Г. поддържа искането си. Пледира за откриване производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост,-31.12.2020г.

Ответното дружество "„Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД се представлява в съдебно заседание от адв. Т., чрез която признава, че изпитва затруднения в 1 дейността си, но твърди, че необратимостта на това състояние е настъпила към ноември 2024г.

Съдът, въз основа на твърденията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че с влязло в сила решение №317/21.05.2020г. по т.д.№ 718/2019г. дружеството –ответник „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД, ЕИК 201202576, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Сава Раковски" № 4, ет. 2, ап. 2 е осъдено да заплати на В. Н. О., гражданин на Руската Федерация, роден на 05.05.1962г. следните суми: сумата 61 000 евро (шестдесет и една хиляди евро), представляваща сборна главница предоставена за ползване до 10.07.2018г по договор за заем от 05.07.2013г, ведно със законната лихва от предявяване на иска 08.05.2019г до окончателно плащане на сумата, на осн. чл. 240 ЗЗД; сумата 5117,22 евро (пет хиляди сто и седемнадесет евро и двадесет и два евроцента), представляваща уговорено като мораторна лихва обезщетение за забавеното връщане на заемната сума по същия договор за период на забава от 11.07.2018 до 08.05.2019г, на осн. чл. 92 ЗЗД сумата 5172,56лв (пет хиляди сто седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разходи по този иск, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

Видно от приложения и неоспорен по делото договор за цесия от 14.04.2022г. кредиторът В. Н. О. е прехвърлил в полза на ищеца съдебно признатите му с решение №317/21.05.2020г. по т.д.№ 718/2019г. на ВОС вземания.

Съгласно чл.625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

В случая ищцовото дружество поддържа легитимацията на кредитор на ответния търговец въз основа на договор за заем, вземанията по който е придобило възмездно чрез цесия. Договорът за заем не е измежду изброените търговски сделки по чл. 1, ал. 2 от ТЗ, но съобразно въведения от законодателя субективен критерий (чл. 286, ал. 1 от ТЗ) заемът е търговска сделка, ако е свързана с упражняваното от търговеца занятие. За прилагане на субективния критерий е налице законова презумция-чл. 286, ал. 3 от ТЗ.

В случая ответникът не е оспорил, нито е предприел оборване на тази презумпция, поради което следва да се приеме, че вземането на молителя срещу ответника произтича от търговска сделка. Този извод не се променя от обстоятелството, че ищецът не страната по договора, а е придобил вземанията по него въз основа на цесия. С ТР 1/2023г. на ОСТК на ВКС е прието, че наред с вземането, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, цесионерът придобива и правото на защита на прехвърленото му материално право. Искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение 2 на длъжник, от чието имущество приобретателят не може да се удовлетвори, представлява именно такъв елемент от защитата на придобитото материално право.

Установените със СПН вземания са изискуеми.

При тези данни съдът приема, че молителят се легитимира като кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка, на осн. чл. 286, ал. 3 вр. чл. 287 от ТЗ.

За да бъде открито производство по несъстоятелност на първото заявено основание- неплатежоспособност, следва да са налице материалноправните предпоставки, установени в разпоредбите на чл. 608 във вр. с чл. 607а от ТЗ, а именно дружеството длъжник да е изпаднало в неплатежоспособност, т. е. да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, възникнало на някое от посочените в чл. 608 от ТЗ основания. Необходимо е затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговец, който не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

В трайната практика на ВКС по приложение на чл.608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва цялостно и обективно финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания по делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да има траен характер. От значение за установяване на състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните задължения на търговеца. Водещ е коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им. Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост са помощни и влошените им стойности при добри показатели на ликвидност, не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще. При въведено възражение или установими от доказателствата по делото данни за несъбираеми и/или спорни вземания, съдът следва да извърши комплексна преценка на спорните(липсващи) компоненти и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност. Такава корекция се дължи и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения.

В случая на база на допълнително проучване, след постъпване на изискания справки, вещото лице е изготвило алтернативен счетоводен баланс към 12.11.2024г., осчетоводявайки разликата между дължимите данъци и лихви към ТД 3 на НАП по получените справки за задължения, както и разликата между задълженията по получена информация от ЧСИ и задълженията към взискателите по счетоводни данни.

При изготвяне на алтернативния баланс вещото лице е приспаднало от балансовата стойност продаден по реда на принудително изпълнение ПИ, находящ се в гр.Варна, ул. „Крайбрежна“ № 26.

По алтернативно изготвения баланс към 12.11.2024г. активите на дружеството възлизат на 398 хил., от които 180 хил. незавършено производство, 185 хил. краткосрочни вземания и 32 за съоръжения. Според експертизата публичните задължения на търговеца възлизат на 239 408,22 лева. Задълженията към доставчиците са в размер на 27 790,87 хил., задължения за получените аванси111 249,99 лева, а тези към други кредитори- 122 363,90 хиляди. Основавайки се на естеството на задълженията, вещото лице е посочило, че всички те имат краткосрочен характер. При тези данни, при изчисляване на коефициента на обща ликвидност вещото лице посочва, че за периода 2019- 2024г. същият е в диапазона 1,29-0,73. След 2019 г. и до датата на алтернативния баланс краткосрочните задължения превишават обема на краткотрайните активи, поради което и след 2019г. коефициентът за обща ликвидност е под общоприетия минимум от 1.

Последното обосновава извода, че длъжникът не може да погаси в оперативен порядък задълженията си с всички налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки, при общоприето числено значение. Затова съдът счита, че при този коефициент на обща ликвидност ответникът е силно затруднен да погасява навреме и в цялост паричните си задължения. Коефициентът на бързата ликвидност изразява непосредствената готовност на предприятието да обслужи краткосрочните си задължения към кредиторите с по- бързо ликвидните активи(вземания, парични средства, краткосрочни инвестиции). Препоръчителната стойност на тази величина е 0,5-1 .

По отношение на ответника изчислените показатели сочат, че ако се съберат всички вземания и наличните парични средства, те ще покрият 0,37 лева за всеки лев от задълженията към 12.11.2024г. Всъщност за целия изследван период въпросната величина е под 1, а за годините 2020—2023г. е 0,54. Коефициентът на незабавната ликвидност, представящ съотношението на краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, отнесен към текущите задължения и разкрива възможността /респ. невъзможността/ на длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Оптималната стойност на този показател, възприет в икономическата теория, е 0,5-0,7 . В случая, според заключението на вещото лице, считано от 2019 г. за ответния търговец този коефициент е под 0,2, а към изготвяне на баланса е с нулева стойност. С нулева стойност е и коефициентът на абсолютна ликвидност, обективиращ съотношение между паричните средства към текущите задължения. Препоръчително е той да не пада под 0.3 като се приема, че за да е предприятието ликвидно във всеки момент следва да поддържа парични наличност, покриващи около 30 % от задълженията му. Макар, и с помощен характер, видно е от ССЕ, той е извън препоръчителната норма за целия изследван период. Горното сочи невъзможност на ответника да осъществява нормална търговска дейност. Всъщност всички показатели на ликвидност обосновават, че ответника няма потенциал да покрива текущите си задължения.

4

Не по- различно е положението с величината на финансова автономност.

Посоченият коефициент на финансова автономност за целия изследван период е под „1“, а към 12.11.2024г. е отрицателна величина. Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер на пасива. В случая, отрицателната стойност на този финансов показател сочи на силна зависимост на предприятието от външни кредитори. Допълнително високата отрицателна величина на коефициента на задлъжнялост от „-4,79“ към посочената крайна дата също потвърждава извода, че дружеството е силно зависимо от кредиторите си за уреждане на задълженията си. Гореизложените обстоятелства, неосъществяване на търговска дейност за целия изследван период, вкл. факта, че дружеството, отново според експертизата, е дерегистрирано по ЗДД от 08.05.2020г. и няма нает персонал след 01.2020г. сочат освен на липса на имуществено за осъществяване на дейността, но и на трайност на това състояние.