Акт от 10.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И Е

№ І-24 10.02.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 2073 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 2731 от 25.10.2019г., постановено по гр.д.№ 6209/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на С.К.И. сумата от 1683,25 лева, представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 245,962 часа извънреден труд,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от И. за периода от 01.07.2017г.-30.06.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 221,59 лева общ размер на лихви за забава, начислени от първо число на тримесечието, следващо тримесечието, за което възнаграждението е дължимо до 29.07.2019г., както и разноски в размер на 350 лева.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. На първо място се проследява действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143 и се извежда извода, че за процесния период от време тази Наредба е действала през 4 дни от исковия период.На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл / .Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на

НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в преедставена с въззивната жалба писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.На трето място се изтъкват конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвпърлен. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимале размер. Представя копие от правна консултация на проф Мръчков. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, постъпила е писмена молба от процесуалния му представител- юрисконсулт Татяна Стойкова, с която поддържа въззивната жалба, заявява съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение ; сочи съдебни актове на съдилища в РБългария, с които са отхвърлени претенции за възнаграждения за извънреден труд след преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143; моли за присъждане на разноските по делото.

Препис от въззавната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Златина Билянова предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските. Постъпила е писмена молба от въззиваемия чрез процесуалния му представител, с която заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли оставянето й без уважение; моли за присъждане на разноските по делото, за което представя и договор за правна защита и съдействие.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.

269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по искова молба на С.К.И.,предявена в БРС чрез процесуалния му представител адвокат Златина Билянова, с която претендира, че ищецът като държавен служител за периода

01.07.2016 год. до 30.06.2019 год. полагал труд на длъжността „Командир на екип“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие. За това обстоятелство по делото страните не спорят, а и безспорно се установява от представените от въззивника-ответник писмени доказателства по делото.

За периода от 01.07.2016г. до

30.06.2019г. положил нощен труд в размер на 1720 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1966 часа дневен труд; в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 246 часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1476 лева.Освен това ищецът претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 200лева, изчислена от датата на падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска ва съда; претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1729,17 лева за положен извънреден труд , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 251,68 часа за горепосочения период от време- от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. Направено е и увеличение на иска за мораторна лихва от 200 лева на 228 лева.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за процесния период ищецът И. е положил общо 1720 часа нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1965,96 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 245,96 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 245,96 часа възлиза на 1683,25 лева. Лихвата за забава върху сумата от 1683,25 лева, изчислена за всеки месец поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на завеждане на исковата молба възлиза общо на 221,59 лева.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).

Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва:

За периода от 02.06.2016 г. до

29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).

С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).