Решение № 443 от 09.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000507 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №131/10.04.2024г., постановено по т.д. №247/2022г. по описа на окръжен съд Стара Загора, „Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 200 000лв., частичен иск от 220 000лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка А.Р.А. при ПТП на 22.10.2021г., ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 29.10.2021г. до 31.10.2021г.

„Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 1 661,34лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка за период от 10 месеца, считано от 22.10.2021г. до 16.08.2022г. /навършване на пълнолетие/, ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът над сумата от 1 661,34лв. до претендирания размер от 2 500лв., както и искът за законна лихва за периода от 29.10.2021г. до 31.10.2021г.

1

„Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. А. И. с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната Г. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 200 000лв., частичен иск от 220 000лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка А.Р.А. при ПТП на 22.10.2021г., ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 29.10.2021г. до 31.10.2021г.

„Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. А. И. с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната Г. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 21 485,75лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка за период от 98 месеца, считано от 22.10.2021г. до 17.12.2029г. /навършване на пълнолетие/, ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът над сумата от 21 485,75лв. до претендирания размер от 24 500лв. и искът за законна лихва за периода от 29.10.2021г. до 31.10.2021г.

„Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. А. И. с ЕГН ********** сумата от 160 000лв., като частичен от 200 000лв., за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпилата смърт на А.А. при ПТП от 22.10.2021г., с която е живеел на съпружески начала, ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 29.10.2021г. до 31.10.2021г.

„Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците по всички предявени искове в общ размер на 20 602,20лв. съразмерно с уважената част от исковете.

М. Г. А. с ЕГН ********** и Г. А. И. с ЕГН **********, лично и като баща и законен представител на Г. Г. А. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 31,30лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

„Д.-О.з.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 23 325,88лв. и сумата от 1 852,76лв., представляваща възнаграждения за експертизи, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от 2 исковете.

С определение №536/24.04.2024г., постановено по същото търг. дело, по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на адв. П. К., като пълномощник на М. Г. А., Г. А. И. и Г. А. И., като баща и законен представител на Г. Г. А., за изменение на Решение №131/10.04.2024г. постановено по т. д. № 247/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора в частта за разноските.

Срещу постановеното решение №131/10.04.2024г. е подадена в срок въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Д.-О.з.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са уважени над размера от по 150 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място се твърди, че определените обезщетения за неимуществени вреди са изключително завишени и несъобразени с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробно доводи и съображения. Въведено е и оплакване срещу изводите на първостепенния съд за липса на поведение на съпричиняване от страна на пострадалата. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете – главни и акцесорни, да бъдат отхвърлени над сумата от по 150 000лв.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемите страни – М. А., Г. И. – лично и като баща и законен представител на Г. А., подадената въззивна жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Срещу определение №536/24.04.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК е постъпила въззивна частна жалба от адв. П. К.. Изразено е несъгласие с приетото от първоинстанционния съд за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са подробно доводи. Иска се отмяна на обжалваното определение и 3 постановяване на друго, с което искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено.

С постъпилия отговор от насрещната страна - „Д.-О.з.“ ЕАД, подадената от адв. К. частна жалба се оспорва.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и частната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение в обжалваната част.

Същото е постановено по субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, всеки от които съдържа обективно съединени искове – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди и акцесорни искове за законната лихва.

С оглед на предметните предели на въззивното производство, очертани с подадената от „Д.-О.з.“ ЕАД въззивна жалба, пренесеният пред въззивния съд спор е относно претенциите за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Ищците в първоинстанционното производство – М. А. /тогава непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Г. И./, Г. И. – лично и като баща и законен представител на малолетната Г. А., в исковата молба срещу „Д.-О.з.“ ЕАД са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 22.10.2021г., около 14:20ч., по четвъртокласен път №****** от с. Е., общ. Н. към гр. Н., в посока север, се е движил л.а. „П.***“ с рег. №***********, управляван от В.С.К., която поради управление с несъобразена скорост, изгубила контрол над управлявания автомобил, излязла от пътното платно и се блъснала в метална мантинела. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътничката в увреждащия автомобил - А.Р.А.. А.Р.А. е майка на ищците М. и Г. А.и и живеела на съпружески начала с ищеца Г. И.. Ищците се позовават на 4 образувано по случая ДП №**********/2021г. по описа на РУ - К., пр. пр.

№****/2021 по описа на ОП-Стара Загора. Изложени са изключително подробни фактически твърдения за наличие на силно изградена емоционална връзка между починалата А. и ищците – нейни ненавършили пълнолетие деца и съпруг, както и за негативното отражение на неочакваната загуба на найблизък човек върху живота на ищците.

Отговорността на ответника се ангажира с оглед наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия л.а. „П.***“ е рег.

№***********, с водач В.С.К., обективирана в полица №************* със срок на валидност от 06.02.2021г. до 05.02.2022г. В изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д.О.з. “ АД с писмо, получено от застрахователя на дата 01.11.2021г., към която са приложили всички документи, с които разполагат. По случая са заведени щети, по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищците /след допуснато увеличение на исковете в ОСЗ от 29.02.2024г./: 200 000лв., като частичен от 220 000 лв. за М. Г. А.; 200 000лв., като частичен от 220 000лв. за Г. Г. А.; 160 000лв., като частичен от 200 000лв. за Г. А. И. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие настъпилата смърт на А.А. при ПТП от 22.10.2021г., ведно със законна лихва върху всички суми, считано от 29.10.2021г. до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Д.-О.з.“ ЕАД е оспорил исковата молба. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по исковете за обезщетение за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираните обезщетения. Въведено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, което възражение се поддържа и с въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенциите са за репариране на вреди при условията, визирани в 5 чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: При настъпило на 22.10.2021г. ПТП /по четвъртокласен път от село Е., община Н. към град Н./, предизвикано от л.а. „П.***“ с рег. №***********, управляван от В.С.К., е причинена смъртта на пътничката в увреждащия автомобил А.Р.А. – майка на ищците М. и Г. и живеела на съпружески начала с ищеца Г.

И.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановена и влязла в сила /на 03.10.2023г./ присъда по НОХД №622/2022г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Налице е и причинна връзка между виновното противоправно поведение на водача на л. а. и настъпилите увреждания. Не е спорен в настоящето производство и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №************** със срок на валидност от 06.02.2021г. до 05.02.2022г.

Разпечатката съдържа 40 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00c85dd5-b1f1-459d-ab1f-aa645d240ab5