Решение № 81 от 01.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Велико Търново, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА П.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА П.А Въззивно търговско дело № 20244001000089 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ против Решение № 7/ 14.02.2024 г. по т.д. № 20/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на малолетното дете И. А. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 09.10.2022 г., ведно със законната лихва от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата над 25 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП за сумата над 800 лв. до присъдения размер от 1 600 лв. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лв. за прекомерно завишено, несъответстващо на действително причинените вреди при обсъждане характера и обема на получените травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и обективното здравословно състояние на ищеца към настоящия момент, както и при отчитане на приноса на пострадалия от неизползване на обезопасителен колан. Съдът не взел предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат въпреки категорично установения факт, че Л. е пътувал без колан. Заявява, че след приключване на производството пред ОС – на 26.02.2024 г. е изплатил на ищеца сумата 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 800 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата върху тях за периода до 26.02.2024 г. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и исковите претенции в тези части да бъдат отхвърлени като 1 неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна малолетното дете И. А. Л. чрез своята майка и законен представител С. М. Л. е депозирала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че съдът е обсъдил всички относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства. Моли решението да бъде потвърдено.

В депозирано становище от 03.06.2024 г. сочи, че оплакването на застрахователя за неправилност на решението с оглед приетата от съда липса на принос от пострадалото дете, е неоснователно. Гласните доказателства установили, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, а авто-техническата експертиза дала заключение, че коланите запазват горната половина на тялото, но не защитават крайниците. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и възприетата от него обстановка не се спори от страните, при което ВТАС не следва да преповтаря. При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод и дори е изплатил част от присъденото от съда обезщетение на ищеца, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди и до наличието на принос от негова страна за настъпването им.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на 2 трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

От приетата пред ОС съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяното на 09.10.2022 г. ПТП на ищеца – на 11 г. и 8 м. към датата на инцидента – е причинено счупване на бедрената кост и табията на подбедрицата на десния крак, довели до затруднение на движенията на десния крак за срок от около 4-5 месеца. На детето е проведено оперативно лечение на бедрото – кръвна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза с метална плака и консервативно лечение на дясна подбедрица. Престоят му в болницата е бил 8 дни. Следоперативно е бил с имобилизиран десен крак за срок повече от 2 месеца, след което се е придвижвал с проходилка за възрастни и около 2 месеца с патерици. Търпените болки са били много силно изразени непосредствено след травмата и предоперативно с постепенно намаляване на болковата симптоматика след проведеното оперативно лечение и имобилизацията на подколенницата. Приемал е обезболяващи медикаменти продължителен период от време. При прегледа на детето година след инцидента вещото лице лекар е установило, че възстановителният период все още не е приключил – то все още имало накуцваща походка, с болезнена флаксия на десния крак, затруднено клякане и изправяне, като са препоръчани последващи рехабилитационни процедури. Експертът е заявил в съдебно заседание, че на ищеца е препоръчан демонтаж на плаката, тъй като за една година е настъпило целеното с нея срастване на костта и нейната функция е изчерпана. Сочи, че след премахването на остеосинтезата и преминаване на острия постоперативен период може да се проведе окончателната рехабилитация и не се очакват остатъчни явления. При преценка за размера на обезщетението съдът съобрази тази предстояща оперативна интервенция и свързаните с нея нови болки и страдания и двигателни ограничения. Към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд половин година след експертизата – липсва актуална информация за състоянието на ищеца по отношение на травматичните увреди от ПТП – дали е изпълнено лекарското предписания за премахване на плаката, възстановен ли е крайникът, има ли остатъчни болки и пр.

Инцидентът е засегнал сериозно ежедневието и социалния живот на детето. В продължителен период от време то не е могло да се обслужва самостоятелно – било на легло и грижи за него и неговата хигиена полагали баба му и дядо му, тъй като майка му, пострадала в същата катастрофа, не можела да се грижи за него. Къпели го и го миели в леглото с подложка, ползвал уринатор и подлога, около 6-7 месеца след ПТП го водели до тоалетна, като го хващали под мишниците, защото не можел да ходи сам и да кляка. Обяснимо е, че за ищеца, който е тинейджър на 12 г., това е било силно засрамващо и притеснително. Вследствие на обездвижването си в периода на 3 възстановяване детето се откъснало от обичайните си занимания, претърпяло изолация от приятелите си, не е ходило на училище, което е наложило да повтаря 5 клас. От показанията на свидетелите се установява, че децата го обиждали и му се подигравали, че накуцва, а то се притеснявало, изнервяло и разплаквало, стояло затворено в къщи, не играело и не контактувало с други деца. Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза в причинно-следствена връзка с инцидента и получените травматични увреждания ищецът е преживял посттравматично стресово разстройство. Към момента на прегледа от вещото лице – психиатър той все още изпитвал страх от пътуване, констатирани са депресивни изживявания във връзка с придвижването му и невъзможността да извършва нормалните за едно дете активни дейности, наличие са флаш-бек симптоми и кошмари, за каквито свидетелстват бабата и дядото на детето – св. Марко Л. и св. Георгия Петкова. Според експерта при евентуално провеждане на психиатрично лечение не би трябвало да се очакват трайни последици върху психичното му здраве. Липсват ангажирани доказателства за психичното състояние на детето към датата на приключване на устните състезания пред ВТАС, при което и с оглед младата възраст на пострадалия, за която е характерна много по-голяма гъвкавост и адаптивност, съдът приема, че той е напълно възстановен в психично отношение и негативните емоции са отшумели напълно.

При съвкупния анализ на всички изложени обстоятелства ВТАС приема, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лв. е справедливо и годно да възмезди пострадалия за вредите, причинени му от застрахования при ответното дружество водач. Този размер според съда е съобразен с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, като за целта е взета предвид икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии за нея са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2022 г. 710 лв. и средната работна заплата в страната през четвъртото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ около 1800 лв. При определяне на размера съдът съобрази и съдебната практика при казуси със сходни травматични увреждания, проведено лечение и възстановителен период.

Окончателният размер на дължимото на ищеца обезщетение е обусловен от основателността на наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат чрез неизпълнение от негова страна на задължението му по чл.137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е 4 способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В случая събраните по делото доказателства налагат извод, че малолетния ищец е бил с поставен предпазен колан. Пострадалият И. Л. е седял на задна лява седалка в автомобила, с който е реализирано процесното ПТП. Вещото лице сочи, че при настъпилото ПТП ударният импулс е бил насочен от предно дясно по диагонал на автомобила назад наляво, като минавал през местата на най-тежко пострадалите пътници – на майката на ищеца, седяща отпред вдясно, и на ищеца, седящ отзад вляво. Поради възникналите инерционни сили след удара пътниците са политнали напред и надясно, а след скока и удара в неподвижно препятствие са възникнали инерционни сили, които заедно с гравитацията са ги притеглили надолу към пода на автомобила. Според вещото лице свободното движение на тялото на И. Л. в купето е било ограничено именно от предпазния колан, за наличието на който свидетелства и водачът и съжител на майката – св. П. Й.. В показанията си той сочи, че е свалил колана на детето и се е опитал да го извади от колата, но понеже било тежко – 70-80 кг., не могъл да се справи сам. О бяснено е защо пострадалият не е ползвал детско столче – предвид неговата височина над 150 см и наднормено тегло над 36 килограма /над 70 кг/ съгласно ЗДвП за него не било задължително да ползва детски стол под формата на повдигаща седалка бустер. Въпреки това, вещото лице по САТЕ категорично заключава, че при изяснения механизъм на ПТП, причинените телесни увреждания биха настъпили независимо от ползването или не на предпазен колан, тъй като МПС е претърпяло удар след скок в неподвижно препятствие – земен насип, разположен по-ниско от пътя. Експертизата посочва, че поставеният колан защитава най-вече горната половина на гръдния кош и коремните стени, но не защитава крайниците, които най-често пострадват в такава ситуация. Лекарят уточнява, че получените от Л. травми на десния крак са в резултат от съприкосновението му с предната лява седалка/ облегалка под въздействие на инерционните сили след удара в земния насип. Категоричен е, че ударът в пода на автомобила е причина за полученото увреждане на ляв глезен, а коляното е достигнало предната седалка/ облегалка на водача въпреки колана, защото разстоянието между него и седалката е малко и от там е минал ударният импулс.