Решение № 876 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500932 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 160 от 25.10.2024 г. по гр.д.№ 133 по описа за 2023 г. на Окръжен съд- Видин са постъпили въззивни жалби от:

1-К. А. М., ищец в производството по иска по чл.2, ал.1, т.1 предл.1 и т.3, предл.1 вр. с чл.4 и чл.7 от ЗОДОВ вр. с чл.45 ЗЗД.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди е била отхвърлена за разликата над 15 хиляди лева до 80 хиляди лева.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че определения от съда размер на обезщетението е несъответен и като такъв несправедлив на продължителността на воденото срещу него наказателно производство /5 години/, както и търпените през този период неимуществени вреди- емоционален стрес, притеснения, страх, срам, неудобство, явяване пред органите на досъдебното производство в качеството на обвиняем, а след това като подсъдим; опетнено било името му в 1 обществото, в печатни и електронни медии; загубил работата си; прекратени били отношенията с роднини; влошено било като цяло физическото и психичното му здраве. Де факто му били определени по 3 хиляди лева на година. Счита, че претенцията му е основателна в пълния предявен размер от 80 000 лв. и затова били събрани доказателства по делото, които следвало да бъдат обсъдени. Дължала се и законна лихва, считано от 27.04.2022 г.- датата на влизане в сила на решението по внохд № 572 по описа за 2020 г. на АССофия, с което била потвърдена оправдателната му присъда.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

О т г о в о р от ответника /пред първата съдебна инстанция/ Прокуратурата на Р България не е постъпил. В хода на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенцията за неимуществени вреди е била отхвърлена.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ищец на 06.11.2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 08.11.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2-Прокуратурата на Р България, ответник в производството по иска по чл.2, ал.1, т.1 предл.1 и т.3, предл.1 вр. с чл.4 и чл.7 от ЗОДОВ вр. с чл.45 ЗЗД.

Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца срещу ответника/въззивник за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са били уважени.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди не била доказана. Търпените негативни последици не били доказани. Не били 2 доказани и трайни увреждания на физическото и психическо здраве на ищеца.

Липсвали данни за медийни публикации на Прокуратурата по случая. Счита, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са нарушени критериите на чл.52 ЗЗД за справедливост. Сочи, че ищеца бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ само 8 дни, а след това мярката била заменена с „парична гаранция“. По голяма част от наказателното производство се било развило в съдебната фаза, където Прокуратурата била страна и нямала ръководна функция във връзка с продължителността на процеса. За да уважи претенцията за имуществени вреди съдът се бил позовал единствено на заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Сочи, че съгласно съдебната практика на ВКС дори тази цитирана от първоинстанционния съд, пропуснатата полза подлежала на доказване; в случая пропуснатата полза била предполагаема, тъй като доходите на шофьор в международния транспорт зависЕ. от направените курсове, ангажиментите на фирмата, в която работи, конюктурата в бранша на товарните превози, икономическата криза и т.н. В случая съдът приел, че това е разликата между полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение /БТВ/ като шофьор на бус в България и средната брутна работна заплата в сектор международен транспорт, което било незаконосъобразно и необосновано.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Отговор от ищеца /пред първата съдебна инстанция/ не е постъпил. В течение на производството се излага становище за нейната неоснователност.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 12.11.2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 18.11.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Обжалваното решение е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 27 от 19.02.2025 г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в 3 диспозитива на решението№ 160 от 25.10.2024 г. досежно присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел за доказано това, че ОП – Видин била повдигнала обвинение по ДП № 48/2017 г. на ГПУ - Видин, пр.пр. № 1683/2017 г., внесла и поддържала обвинителен акт, по образуваното НОХД № 153/2019 г. на Окръжен съд Видин, срещу ищеца – К. А. М., за това, че на 20.05.2017 г. на ГКПП Дунав мост 2 - Видин-Калафат е направил опит при излизане от Р. България към Р.

Румъния с товарен автомобил - влекач марка "Рено Премиум" с ДК № ***, с прикачено за него полуремарке с марка "Кьогел СН 24" с ДК № *** без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като извършител, да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество - хероин, опаковано в 400 пакета, с общо нетно тегло 392 580 грама, с концентрация на активен компонент диацетилморфин в количество 10.76 %, на обща стойност 19 629 000 лв., укрити в товара в полуремаркето, като предмета на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Обвинението било по чл. 242, ал. 4 във вр. с, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1от НК. За така повдигнатото обвинение и при доказана вина, законът предвиждал наказание лишаване от свобода от петнайсет до двайсет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

Досъдебното производство продължило повече от две години, след многократни продължавания на срока за приключване.

На 23.05.2017 г. било внесено искане до ОС-Видин за вземане на мярка за отклонение „задържане под стража“. Първите десет дни ищецът прекарал във Видинския арест и в един от софийските. С протоколно определение от 01.06.2017 г. по вчнд № 641 по описа за 2017 г. Апелативен съд София заменил 4 най-тежката наложена мярка с "парична гаранция" в размер на 5 000 лв., която била платена от работодателя му.

Обвинителният акт бил внесен в съда на 08.2019 г. въз основа на което било образувано нохд № 153 от 2019 г.

Съдебното производство на две инстанции минало през петнайсет съдебни заседания - четири от тях пред Видински окръжен съд и единайсет пред САС.

На 19.02.2020 г. Видински окръжен съд постановил оправдателна присъда по НОХД № 153/2019 г. по обвинението по чл. 242, ал. 4 във вр. с, ал.

2 във вр. с чл. 18, ал. 1от НК.

Присъдата била протестирана от ОП – Видин и делото продължило на втора инстанция в Софийския апелативен съд, където било образувано внохд № 572 по описа за 2020 г. Повече от две години по-късно била потвърдена оправдателната присъда.

Близо пет години ищецът бил обвиняем и подсъдим, докато не влезе в сила Решението на Апелативен съд - София, потвърдило оправдателната присъда на Окръжен съд – Видин, с решение № 100001 от 22.03.2022 г.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че фактическия състав на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е доказан; Прокуратурата следвало да отговаря за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение по арг. от чл.234 НПК. Обвиняемият не бил длъжен да доказва, че е невинен, арг. от чл.83, ал.1 НПК и презумпцията за невиновност по чл.14, ал.2 НПК. В случая от страна на Прокуратурата не било доказано, че деянието е извършено от ищеца.

Възражението на ответника, че не следва да отговаря за продължителността на процеса в съдебната му фаза, тъй като няма ръководни функции в рамките на същата, е прието за неоснователно. Това било така, защото при обвинение в извършване на престъпление държавата отговоряла на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вреди чрез Прокуратурата, на която била предоставена функцията по обвинение в наказателния процес, като последната носела отговорност и за вредите, претърпени в рамките на съдебната фаза на процеса, тъй като тези вреди били причинени от предявеното и поддържано неоснователното обвинение, извършено от неин представител, и без него 5 същите нямал да настъпят. Прокуратурата упражнявала надзор върху разследващите органи и била компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Следователно при неоснователно държавно обвинение, Прокуратурата била правозащитният орган, който трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането. Така било прието в ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ВКС.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е приел, че справедлив размер е такъв от 15 хиляди лева като се е позовал на това каква конкретна личност е ищеца, начина по който същият бил преживял случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху него, както и на чл.52 ЗЗД. Следвало да се вземе предвид и продължителността на наказателното преследване. Посочено е за установено, че ищеца бил изпитвал несигурност и притеснение от обстоятелството, че бил привлечен като обвиняем за деяние, за което впоследствие било признато, че не е извършил, като по този начин била засегната неговата чест и достойнство. Тези обстоятелства се доказвали от събраните по делото гласни доказателства- показанията на неговите приятЕ., които имали преки впечатления за въздействието, което досъдебното и съдебното производство имали върху него. Именно тези показания обективно сочЕ. начина по който се било отразило цялото наказателно производство върху психическото състояние на ищеца. Съдът се е позовал и на това, че на ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, наложената „забрана да напуска пределите на Р България“, многобройните процеси, претърпени следствие необоснованото обвинение. Цитирана е и съдебна практика на ВКС във връзка с обезщетяването на търпените болки и страдания по аналогични случаи, както и критериите, които следва да се съобразяват за определяне размера на обезщетението. В случая повдигнатото и поддържано обвинение ограничило начина на живот на ищеца и му въздействало негативно в емоционален смисъл. Ищецът се чувствал унизен; накърнени били моралните и нравствени ценности на личността, както и социалното му общуване. Претърпените от ищеца неимуществени вреди били установени от показанията на свидетЕ.те и тези вреди се изразявали в преживени срам и неудобство в житейски и личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса на спокойствие, във влошено 6 здравословно състояние, унижение, доброто му име в обществото било силно накърнено. Следвало да се вземе предвид и, че повдигнатото обвинение се отразило на възможността да упражнява професията си на международен шофьор. По делото били събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани изключително от незаконното обвинение.