Решение № 163 от 09.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. ХАСКОВО, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20245600101044 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. А. Д. от град Свиленград, с която срещу Прокуратура на Република България се предявяват обективно кумулативно съединени искове както следва: за сумата 2500 лева обезщетение по ЗОДОВ за имуществени вреди и за сумата 150 000 лева – обезщетение по същия закон за неимуществени вреди. И двете суми се претендират ведно със законните лихви върху исковата главница, считано от 10.06.2021 година до окончателното разплащане.

Ищецът твърди, че получил призовка да се яви на 15.01.2018 година при следовател в СО при ГП в качеството на обвиняем по ДП № 178/2017г. по описа на СО при СГП. Това го изненадало и шокирало. Бил силно обезпокоен, че ще бъде задържан под стража за престъпление, каквото не е извършвал.

Предположил, че срещу него се „инсценира“ нов наказателен процес – в същото време против него, в качеството му на съдия и временно изпълняващ функцията на административен ръководител на РС-Раднево, имало висящо наказателно дело от общ характер, за закана за убийство, приключило на първа инстанция с оправдателна присъда от 15.11.2017 година по НОХД № 1452/2015 година по описа на Софийски градски съд.

На 15.01.2018 година, в присъствието на упълномощен от ищеца 1 защитник от САК - адв. И. Петров, му било предявено постановление от 03.01.2018 година на следовател в СО при СГП, за привличане като обвиняем за извършено престъпление по чл. 294 ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК – за това, че в периода 27.01.2017 година - 08.02.2017 година в гр.Раднево, сам и в съучастие като съизвършител с Ф.Н.Г. (адвокат от АК-Стара Загора), с две отделни деяния направил опит да спомогне лице, извършило престъпление - Л. М. П., бивш съдия в РС-Раднево, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, без да се е споразумял с нея преди да е извършила престъпленията, за които е предадена на съд, като в проведени лични срещи със свидетели поискал от тях да се откажат от показанията си срещу подсъдимата П., като опитът е останал недовършен поради независещи от него причини - свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не пожелали да се откажат от дадените показания. С постановлението за привличане на обвиняем му била взета мярка за неотклонение „подписка“, като при проведения разпит ищецът Д. категорично заявил, че не се признава за виновен.

На 18.04.2018 година, от следователя в СО при СГП, на ищеца било предявено ново обвинение за същото престъпление, с коригирана правна квалификация - за деяние по чл. 294 ал.1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като МНО „подписка“ била потвърдена. При последвалия разпит ищецът отново заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

На 24.04.2018 година бил изготвен и внесен в Районен съд Раднево обвинителен акт, против ищеца Д. и Ф.Н.Г., като двамата били предадени на съд за така вмененото им във вина престъпление. След отводи на съдиите от РС-Раднево и невъзможност да се сформира съдебен състав, ВКС изпратил делото на Районен съд Сливен. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото пред Сливенския районен съд, в периода от 29.06.2018 година до 10.07.2020 година, били проведени 14 открити съдебни заседания. Ищецът участвал във всички тях, без да става причина за отлагане на делото. С присъда № 82/10.07.2020 година, постановена по НОХД № 693/2018 година по описа на Сливенския районен съд, Е. Д. и Ф.Г. били признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, като в мотивите си съдът приел, че деянието е несъставомерно, както и че обвинението се гради на негодни доказателства, част от които не са събрани по реда на НПК и са приобщени 2 при заобикаляне на стриктните правила по чл.172 и сл. НПК. Така постановената присъда била протестирана от прокурор при Районна прокуратура гр.Сливен, както и от СГП. Развило се въззивно производство, в което били проведени три публични съдебни заседания. С решение № 20/10.06.2021г. на ОС-Сливен по ВНОХД № 556/2020 година, влязло в законна сила като необжалваемо, първоинстанционната присъда била потвърдена като правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуално-правна страна, и обоснована.

Ищецът твърди, че в резултат на продължилото в период на 3 години и 5 месеца наказателно производство, той претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в перманентен страх от осъждане за престъпление, което не е извършил, притеснения от развитието и протакането на процеса и отражението, което той предизвиквал в семейството му, в отношението към Д. на професионалните юридически среди, с които бил свързан в резултат на предишната му работа и въобще на отношението на обществото към него. Той търпял нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, дълбоко били накърнени честта и достойнството му, както и доброто му име в обществото; по време на цялото наказателно производство изпитвал неудобства, чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнени били моралните и нравствените му ценности, както и социалното му общуване.

Ищецът твърди, че процесът против него бил широко медийно отразен както в регионалните медии, така и в националните, а също и в правно-специализираните сайтове. Някои от публикациите били илюстрирани и с негови снимки. Последвали множество негативни за ищеца коментари към публикациите, както и в социалните мрежи, които стигнали до знанието му и така дълбоко накърнили честта и достойнството му. Първоизточник на тези медийни прояви била Прокуратура на Република България, която още на 15.01.2018 година публикувала на официалния си интернет сайт съобщение за повдигнато на бившия председател на Районен съд гр.Раднево и адвокат Ф.Г. обвинение, за неговата правна квалификация, както и били изложени твърдения, че са събрани доказателства по съществото на обвинението. Били огласени и конкретните твърдения за факти, на които прокуратурата основавала своите обвинения. В резултат на това, още в момента на прибирането от София, където му било повдигнато обвинението, в Раднево, 3 където живеел, в целия град вече била разпространена новината и темата се обсъждала широко между жителите на града. Раднево бил малък град, а ищецът бил съдия в него повече от 21 години, в това число 12 години председател на районния съд, както и кандидат за кмет на града. Ето защо изпитвал особено неудобство пред хората в града, колеги и приятели, на които станало известно естеството на повдигнато му обвинение. Поради това ищецът не смеел да се покаже на улицата от неудобство и срам. Изолирал се напълно и не искал да се среща с никакви хора, изключая семейството му.

Както публикациите, така и най-вече самият наказателен процес, карали Д. да се чувства неудобно при всяка среща с хора извън тесния му семеен кръг.

Поради това ограничил контактите си, нямал желание да участва в каквито и да било празници, бил в понижено настроение. Минорното му настроение се предавало и към близките му, разговорите в семейството били концентрирали около проблемите, които му създавала прокуратурата и това още повече карало ищеца да страда.

Това, че веднага след оневиняването му от съда по предходно обвинение, последвало ново такова, окончателно затвърдило убеждението му, че Прокуратурата на Република България си позволява да преследва посредством легални способи лица, които е набелязала и които не са виновни в извършване на престъпление, независимо от доказателствата и начина на събирането им, и да се опитва по всякакъв начин да направи тези лица обществено неприемливи, както и да промени съдбата им в негативен план.

Това сринало окончателно вярата му в правосъдната система, част от която била ПРБ. Това довело до отчаянието му, че независимо от обективността и безпристрастността на съда при постановяване на съдебните актове, той ще бъде преследван и тормозен от Прокуратурата на Република България, докато тя не намери слабо звено в съда, за да постигне непременно целения от нея резултат за осъждането му на всяка цена, независимо по какво обвинение, чрез създаване на несъществуващи доказателства и манипулиране на фактите.

Предвид предишната му ангажираност със съдебната система, това довело до голямо вътрешно напрежение у ищеца, безсъние и убИ.е на вярата му в силата на правото. Той се чувствал като жертва на прокуратурата, особено поради персоналния състав на прокурорския екип и обстоятелството, че делото било иззето от компетентността на РП-Раднево, по разпореждане на Главния прокурор и възложено на Софийска градска прокуратура. Силният страх, че 4 ще бъде осъден по поръчка, се основавал и на това, че се събират и приобщават като доказателства по делото материали, придобити от трети лица - свидетелите Евгения и Стоян Х., по незаконен начин. Индиция за тенденциозното разследване на прокуратурата и поднадзорните следователи съставлявало допускането на експертиза на незаконно направени със записващо устройство гласови записи на разговори, след което приобщаването на експертното заключение на незаконния запис към доказателствения материал. Тези неправомерни действия по разследването засилвали страха на ищеца, че целта на разследващите е да бъде осъден на всяка цена, дори чрез опорочаване на законовите способи за събиране на доказателства. Освен това, в хода на наказателното производство било установено, че член на ВСС има отношения с „пострадалите“ Х.. Огромното влияние, което ВСС и неговите членове имат върху прокуратурата и съда, затвърдило убеждението на ищеца, че целият процес е бил инсцениран, което още повече засилило страха му от осъждане. За повишаване на нивото на стреса и притеснение на ищеца допринесло и необичайно активното участие на прокурори в досъдебното производство и в съдебната фаза: Главен прокурор, Градски прокурор, трима прокурори от СГП, прокурор от АП София, трима-четирима прокурори от РП-Сливен, един от ОП-Сливен.

Ищецът твърди, че така описаните действия на прокуратурата го довели до решението да се откаже изобщо да се занимава с право, след като дълги години то било негова професия. По тази причина той не направил опити да се върне в съдебната система, нито да започне каквато и да е друга работа, свързана с правото. Отделно от това, в резултат на системните и целенасочени действия на ПРБ против него, не можел да си намери каквато и да е друга работа в гр.Раднево - работодателите отказвали да го наемат поради това, че прокуратурата го преследва и не искат самите те да си създават неприятности. Поради тази причина ищецът не разполагал със свои собствени доходи, разчитал на съпругата му-адвокат. Но и нейните средства били недостатъчни за покрИ.е нуждите на семейството, което създавало у ищеца постоянен душевен дискомфорт и го довеждало до продължителни депресивни състояния. Това го принудило да промени в началото на 2023 година местоживеенето си в гр.Свиленград, където бил роден и израснал в детството си, с надеждата да си намери някаква работа, но това не се случило.

5

На следващо място се твърди, че наказателно дело е приключено извън разумните срокове, въпреки липсата на фактическа или правна сложност по него. В резултат на действията на прокуратурата ищецът и цялото му семейство за продължителен период били поставени в състояние на силно безпокойство за бъдещето си.

Ищецът оценява претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и на нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, на сумата 150 000 лева. Твърди, също ,че в хода на наказателното производство е заплатил адвокатско възнаграждение на негов защитник в размер на 2500 лева и претендира ПРБ да му репарира тези имуществени вреди. По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете и да му присъди обезщетенията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.06.2021 година до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.