Решение № 8 от 14.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пазарджик, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от К. Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201186 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. К. К. от гр. София срещу наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в РУ С. към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан за това, че на ... часа в село М., ул. „Д.“ в посока с кръстовището с ул. „П.“ е управлявал лек автомобил „..., като се е движил „с несъобразена скорост с пътните условия, релефа на пътя, състояние на настилката – мокра в района на дом номер 10, губи контрол над управляваното от него МПС, отклонява се в ляво в посоката си на движение и се блъска в метална врата. Настъпва ПТП с един леко ранен и материални щети. Водачът изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабр. Номер ARPM 0825, като уреда отчита 0,14 промила алкохол“.

Жалбоподателят не е установен на мястото на настъпилото ПТП, а впоследствие, след като полицейски служители при РУ С. получили сигнал за пострадало лице при ПТП. Свидетелят С. Щ. и негов колега при РУ С. разговаряли с пострадалото лице във ФСМП Б., като то им посочило, че водач на автомобила бил жалбоподателят. Щ. отишъл впоследствие на мястото на настъпилото ПТП, като след него пристигнал и свидетелят Н. С. - на длъжност мл. автоконтрольор при РУ на МВР С., заедно с водача – жалбоподателя Г. К..

Полицейските служители изслушали обясненията на водача, който им заявил, че е карал бързо и изгубил контрол. Тествали го за алкохол, като техническото средство отчело 0,14 промила. К. е тестван и за употреба на наркотични вещества, като тестът бил положителен за кокаин. Като приел, че жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, свидетелят Н. С. му съставил АУАН, в който няма отбелязали възражения от жалбоподателя, след като му е предявен и връчен. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на актосъставителя Н. С. и свидетеля по АУАН С. Щ., както и писмените такива .

Съдът кредитира показанията на свидетелите. Те са ясни и взаимно се допълват.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от 2 обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

На първо място в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, както и обстоятелства по неговото извършване. В случая липсват изложение на редица обстоятелства по извършеното нарушение. На първо място в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят се е движил „с несъобразена скорост с пътните условия, релефа на пътя, състояние на настилката – мокра в района на дом номер 10“. Не е посочено с каква точно скорост се е движил жалбоподателя, за да се извърши евентуално преценка дали същата е била несъобразена с пътните условия. Самите полицейски служители в съдебно заседание заявиха, че лично жалбоподателят им е казал, че е карал бързо, като само гадаеха с каква скорост е било евентуално движението. Те въобще не са изследвали на място въпроса с каква скорост се е движил жалбоподателя, а са приели направо, че е несъобразена, защото като резултат е настъпило ПТП. На следващо място е посочено също, че скоростта не е била съобразена с релефа на пътя, без да е посочен какъв е той. Едва в съдебно заседание се установи, че се касае за черен път, без настилка и дори без насипан чакъл. На фона на това обаче на следващо място в АУАН и НП е посочено, че настилката е била мокра. В тази връзка въобще липсва подробно описание както на самата настилка (очевидно такава няма по думите на самите полицейски служители), така и какви точно са били атмосферните условия и какво точно е било състоянието на „настилката“ в следствие на тях. Посочено е в АУАН и НП само, че „настилката – мокра в района на дом номер 10“. Има обаче съществена разлика по отношение на това дали се касае за черен път (пръст), такъв с настлан чакъл, с положени павета или с асфалт. Има и съществена разлика в това дали настилката е леко влажна или залята с вода, поради което 3 да са налице и условия евентуално за аквапланинг. Последният пък например изобщо няма как да възникне при ниска скорост на движение. Съвсем отделен е и въпросът, че полицейските служители ясно заявиха в съдебно заседание, че въобще не са установили мокра настилка по пътя, което пък поставя въпроса защо са посочили подобно обстоятелство в съставения АУАН, след като не е било налице.

Видно е, че АНО е издал НП само въз основа на съставения АУАН, без никакви други доказателства, а самият АУАН е съставен пък по предположения на актосъставителя и колегата му - свидетеля Щ.. Например много ясно свидетелят Щ. заяви в съдебно заседание, че по „негова преценка“ скоростта е била „50-60-70 км/ч“, но в същото време в противоречие с посочената несъобразена скорост в АУАН заяви в същия си разпит, че причина за настъпилото ПТП (също според него) е некомпетентността на водача, който няма свидетелство за управление на МПС. На фона на това се сочи в разпитите на полицейските служители, че К. е бил също така употребил алкохол (посочено и в АУАН, и в НП, че му е извършена проба с техническо средство, което е отчело концентрация, макар и едва 0,14 промила), както и евентуално е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин, като в НП обаче липсват изложени доводи защо АНО изключва тези обстоятелства като фактори, довели до настъпилото ПТП.

На следващо място в НП е посочено, че е настъпило ПТП с един леко ранен и материални щети, но последните по никакъв начин не са индивидуализирани – нито е посочено кое е пострадалото лице и какви са нараняванията му, нито какви точно са материалните щети - по пътя, по металната врата, в която се е блъснал жалбоподателят, дали са само по автомобила му или и по вратата и т.н. Така посочените съществени процесуални нарушения са сами по себе си достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, в каквато насока е трайната и безпротиворечива съдебна практика.

Също така обаче НП е незаконосъобразно, защото по същество нарушението остана и недоказано, като от АНО, върху който лежи доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за редица съставомерни обстоятелства по нарушението. Актосъставителят и впоследствие АНО са посочили, че причина за настъпването на ПТП е 4 движение с несъобразена скорост. Самият актосъставител посочи общо взето в съдебно заседание, че описаните обстоятелства в АУАН са на база изложеното от водача, че се движил с висока скорост и е настъпило ПТП.

Очевидно е, че в случая не са налице каквито и да е било доказателства не само за скоростта на движението и дали то е било с несъобразена скорост, но и за самата пътна обстановка, за сочения релеф на пътя и за сочената мокра настилка, която пък не била мокра и въобще не е настилка, а черен път, в която насока се изложиха доводи по-горе и няма смисъл отново да бъдат повтаряни. При липса на подобни доказателства е видно, че актосъставителят и АНО свободно боравят с предположенията и ангажират отговорността на жалбоподателя само на база тях – като се почне от тяхната преценка, че се движи с несъобразена скорост, без да е ясно каква точно е била скоростта и без да се ангажират доказателства за пътните и атмосферните условия и се стигне до там, че сочат, че настилката е мокра, без да има въобще такава на пътя и без да е била реално мокра. А каква е била реално скоростта на движение, за да бъде извършена преценка дали е несъобразена спрямо така посочената пътна обстановка, която също не беше изяснена в достатъчна степен, дали последната се явява предвидимо препятствие или не, са все въпроси, които не са намерили отговор в хода на делото, поради липса на доказателства за тях, ангажирани от АНО. Твърдяната в случая „несъобразена скорост“ служи само за параван на полицейските служители, които са отчели някаква свършена работа, без реално да изследват причините за настъпилото ПТП, като са игнорирали редица категорично установени от тях самите обстоятелства, които могат също да бъдат причина за настъпилото ПТП – некомпетентност на водача, който няма СУМПС, употребени от водача алкохол и наркотични вещества. Това поставя съвсем резонния въпрос дали именно някои от посочени или всички, взети вкупом, не са причина за настъпилото ПТП. Но полицейските служители не са изследвали въобще тези съставомерни обстоятелства, видно от заявеното от тях самите в съдебно заседание. Така, ако се впуснем в теориите на вероятностите, може да стигнем да всякакви изводи за причините за настъпилото ПТП, различни от твърдяната несъобразена скорост, но това не означава в никакъв случай, че ще сме стигнали до обективната истина. По начина, по който полицейските служители са извършили проверката на настъпилото ПТП, то спокойно е можело да стигнат и до извод, че несъобразена се явява и скорост от 1 км/час.

5

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и недоказаност.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като са представени и доказателства за заплащането му. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати сумата от 300 лв. на жалбоподателя. Тази сума не следва да се намалява, тъй като дори е под минимално определения размер съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в РУ С. към ОД на МВР Пазарджик, с което на Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. София е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Г. К. К. с ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „Р.И.“ № 30, вх.Б, ет.2, ап.25 сторените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.