Решение № 493 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110205075 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. И. М. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-022604/03.10.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП;

3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че в АУАН и НП не е изложено пълно и ясно описание на вменените му нарушения, както и на обстоятелствата, при които същите са осъществени. Относно 1 нарушението на чл.40, ал.1 от ЗДвП посочва, че не са отразени конкретните действия на водача, довели до настъпването на ПТП, механизмът на реализирането му, както и на причинените от произшествието имуществени или неимуществени вреди. На следващо място, в жалбата се твърди, че така даденото кратко описание на второто административно нарушение не позволява да се направи извод, че водачът е бил задължен да остане на местопроизшествието до пристигането на компетентните органи от МВР, като описаното деяние не съответства на приложената правна квалификация.

Наред с това се излагат съображения и за необосновано завишеното наказание, индивидуализирано в максималните му законови граници. По повод на третото вменено на санкционираното лице нарушение са наведени твърдения за неясното му и противоречиво описание. Жалбоподателят оспорва констатациите на наказващия орган, че е управлявал МПС към момента на пристигане на полицейските служители. В заключение е наведено оплакване срещу двукратното санкциониране на лицето за едно и също негово действие. Отправено е искане за цялостна отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

В постъпило писмено становище от негов процесуален представител – адв. Д., се поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като се отправя претенция за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В допълнение към наведените в жалбата възражения се изтъква наличие на противоречие при описанието на мястото на извършване на нарушенията, неяснота в механизма на пътно-транспортното произшествие и недоказаност на вината на М. за настъпването му. Твърди се също, че приложеният талон за изследване е нечетлив и не е ясно дали е свързан с процесното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В постъпили в хода на съдебното производство писмени бележки от юрисконсулти на ОПП-СДВР се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 2 и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване. Съдът намира, че не е налице надлежно връчване на НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което жалбата е подадена в срок. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Предпоставките за приложимост на фикцията за редовно връчване на НП обаче следва да са налице кумулативно, а именно: лицето да не е намерено на адреса, посочен в АУАН, а втората – да не е известен новият му адрес. От представената докладна записка за посещение на посочения от нарушителя адрес се установява, че лицето не е открито, но не са събрани данни, че същото не пребивава, т.е. напуснало е или никога не е пребивавало на посочения от него адрес. Освен това липсват каквито и да било доказателства, че нарушителят има нов адрес, който да е неизвестен на наказващия орган, като към административната преписка не е приобщена справка за регистриран постоянен и настоящ адрес на Я. М.. Поради това съдът счете, че жалбата е подадена в срок.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.09.2023 г., около 15:15 часа, в гр. София, жалбоподателят Я. И. М. управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № ***** по ул. „Пиротска“, с посока на движение от бул. „Инж. Иван Иванов“ към ул. „Перник“, като в района на № 127 реализирал пътнотранспортно произшествие с участието на намиращ се пред него таксиметров автомобил. Жалбоподателят М. излязъл за кратко от автомобила, заявил, че не е виновен, след което отново се качил в превозното си средство и потеглил рязко. Той предприел маневра по движение на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен, и че с това си поведение няма да постави в опасност другите участници в движението. Така той предизвикал второ ПТП, като ударил лек автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от свидетелката К., която в този момент изчаквала пред разположената пешеходна пътека на ул. „Пиротска“, след което напуснал района на местопроизшествието. Свидетелката К. веднага сигнализирала на телефон 112 към Центъра за спешни повиквания. Жалбоподателят Я. М. бил 3 установен от полицейски служители от 03 РУ-СДВР в района на бул. „Инж.

Иван Иванов“ и бул. „Тодор Александров“, след което бил придружен от тях до мястото на настъпване на произшествието. На място се отзовали свидетелите Д. Г. и И. Ц. – служители на ОПП – СДВР, които установили водачите, предоставили за попълване декларации относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП, снели сведения от М. Р.-М. – очевидец на настъпилите ПТП. Свидетелят Г. съставил протокол за ПТП с № 1886316 с приложена към него скица. Контролните органи решили да тестват жалбоподателят за употреба на наркотични вещества и техни аналози, като му предявили техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARLN0103, но М. отказал да бъде проверен. С оглед на това свидетелят Г. съставил талон за изследване № 113842 с указание за явяване във Военномедицинска академия за извършване на медицинско и химическо изследване за установяване евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Свидетелят И. Н. Ц. – заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОППСДВР, приел, че жалбоподателят е извършил нарушения по чл. 40, ал. 1, предл. 2, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1016430/08.09.2023 г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Наред с това, за предходните му действия, свързани с настъпилото ПТП с таксиметровия автомобил, неспазването на задълженията му на участник в първото по ред ПТП и отказът му да бъде проверен за употреба на наркотични вещества спрямо Я. М. било образувано и друго самостоятелно предходящо административнонаказателно производство посредством съставянето на АУАН № 1016429/08.09.2023 г. за извършени на същата дата нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП, въз основа на който било издадено НП № 23-4332-022607/03.10.2023 г. от началник група в ОПП-СДВР, обжалвано по съдебен ред.

Въз основа на съставения АУАН № 1016430/08.09.2023 г., началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ издал процесното наказателно постановление № 23-4332-022604/03.10.2023 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Я. И. М. била наложена „глоба“ в размер на 20 лв. за 4 извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, а на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. В. Г., И. Н. Ц., Д. И. К., П. К. Т. и М. Н. Р.-М., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.

283 от НПК – акт за установяване на административно нарушение № 1016429/08.09.2023 г., наказателно постановление

№

23-4332022607/03.10.2023 г., талон за изследване № 113842, писмена декларация от Д.

И. К., писмено сведение от М. Р.-М., протокол за ПТП № 1871074/08.09.2023 г. и скица към него, докладни записки, справка-картон на водача Я. И. М., заповед № 513з-5927/13.08.2019 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К13180/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност.

Обстоятелствата относно настъпилите пътнотранспортни произшествия, механизмът на реализирането им, участниците в тях и последващите им действия се установяват от показанията на свидетелите К. и М.. Съдът кредитира показанията им като последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на писмените доказателства по делото, като същите непосредствено са възприели действията на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Свидетелката К. има по-добре съхранен спомен, като посочва и последващите действия на М. в хода на проверката, а именно отказът да бъде тестван за употребата на наркотични вещества.

От показанията на свидетелите Г., Ц. и Т. се установяват обстоятелствата по извършената спрямо жалбоподателя проверка и процедурата по съставяне на АУАН. От показанията на Т. е видно как е установено местонахождението и самоличността на напусналия местопроизшествието водач. Свидетелят Ц. разяснява, че водачът е бил поканен двукратно да даде проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества – съответно по броя на предизвиканите от него произшествия, като еднопосочно полицейските 5 служители свидетелстват за категоричния отказ на жалбоподателя М. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо устройство.

От протокола за ПТП се установяват нанесените на леките автомобили щети. Протоколът за ПТП е съставен непосредствено след настъпване на ПТП на местопроизшествието и полицейският служител е отразил в него констатираните на място щети по МПС. Местоположението на същите съответства на механизма на реализиране на ПТП, а именно при извършена маневра на заден ход от водача, управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № *****.

Събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.