Решение № 92 от 17.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Кюстендил, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. Х.А като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно наказателно дело № 20261520200477 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.

Подадена е жалба от „ПРОМИШЛЕНО СНАБДЯВАНЕ“ ЕООД, с ЕИК 109574862, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“

№257 против наказателно постановление

№*********/*********г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция“ в размер на 2557 евро лв. на основание чл.59, ал.5 т.6 ЗВЕРБ.

В жалбата пред съда са развити подробно доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, така и относно липса на извършено нарушение от жалбоподателя, обуславящи отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответника по жалбата изразява становище за неоснователност и потвърждаване от съда на обжалваното наказателно постановление.

След преценка на доводите по жалбата и събраните в хода на 1 производството доказателства, съдът намира жалбата за процесуално допустима-подадена в срок и пред компетентен да я разгледа съд, като разгледана по същество е основателна по следните съображения:

При извършена проверка на 09.01.2026г. на обект ПУНКТ за ГТП, находящ се в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №257, стопанисван от жалбоподателя е изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги в обекти за дати: 11.10.2025г., 11.12.2025г. и 09.01.2026г.От монтираното и работещо фискално устройство са изведени три броя справки „КЛЕН“ за посочените дати.Установено е, че цените на предлаганите услуги до 31.12.2025г. и към 09.01.2026г. са значително завишени, което след извършен анализ е счетено за необосновано от обективни икономически фактори:

Установено е и описано увеличение в 18 бр. от предлаганите услуги към 09.01.2026г.На 13.01.2026г. е съставен АУАН, в който са описани констатациите при проверката.Посочен е извод, че от установените факти и обстоятелства в хода на проверката и извършен анализ на събраните доказателства се потвърждава икономическа необоснованосн и увеличение на предлаганите услуги в обекта, с което е нарушена разпоредбата на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ.Акта е предявен и връчен на В. Р. С., посочено в разписката „гл. счетоводител“.

На 13.02.2026г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което изцяло е възприета описаната в АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на установеното нарушение-чл.15, ал.4 ЗВЕРБ.На основание чл.59, ал.5 т.6 ЗВЕРБ и въз основа на необосновано завишение на цената с най-висок процент, а именно 30.40 % на „Удостоверение за транпортна годност“ –цена към 11.10.2025г. и 11.12.2025г.-30 лв., цена към 09.01.2026г.-39.12 лв./20 евро/ е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 2557 евро.Останалите 17 нарушения, описани в АУАН и в НП са посочени като отегчаващи вината обстоятелства.

Фактическата обстановка се установи по делото от всички събрани в хода на производството доказателства-показанията на актосъставителя и свидетелите по акта са изцяло еднопосочи и пряко кореспондират с писмените доказателства-протоколи от извършени проверка и писмените доказателства.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от 2 компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ЗВЕРБ и видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ОПР-30-1/13.01.2026 г. Що се отнася до критериите на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН , доколкото изводите на съда са неразривно свързани с приложимия материален закон, който стандартизира определен обем неизпълнени доказателствени усилия, отразяващи се и върху непълнотата на описание на нарушението, съдът прие следното:

Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ : "В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. "

Предвид материално-правна същност на предписанието в чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ законодателят разглежда изпълнителното деяние като кумулативна даденост от две условия. На първо място, позитивния факт, свързан с реално наличие на увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. На второ място, действието на едно отрицателно условие, това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни /измерими и документируеми/ икономически фактори. Касае се за фактически състав, който всякога изисква доказване, което трябва да обхваща всички, а не избирателно подбрана част от фактите и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани с естеството на защитения с него правен интерес. В закона – пар. 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ се съдържа легална дефиниция на понятието "обективни икономически фактори", като в обхвата на това понятие попадат външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В конкретно разглеждания случай съгласно обхвата на обвинението в НП 3 цената на една от предлаганите от търговеца услуги, санкционира с НП е „Удостоверение за транспортна дейност“ с увеличение от 09.12 лв., като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изяснят пределите на заложения в чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ оценъчен критерий и конкретните и съществени негови отлики и степен на проявление, а именно, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка, което е значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Фактическото установяване в тази му част не може да е основано на избирателно или абстрактно селектирани обективни икономически фактори, които да запълват в едни случаи бланкетното определение на пар1., т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, а в други, съществуването и релевирането на фактори, влияещи върху икономическото поведение на търговеца при ценообразуването да бъдат игнорирани.

Щом законодателят е скрепил фактическото установяване в административно-наказателния процес с издирване на указаните в пар. 1, т. 6 ДР на ЗВЕРБ обективни икономически фактори, чрез примерното и неизчерпателно изброяване на промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, форсмажор, и "други фактори" / с цялата поливариантност на икономическите причини за повишение в цената при отделния търговец/, то липсата към 09.01.2026 г. на единни критерии, отразяващи алгоритъм на изчисление на обосновано спрямо необосновано завишение по определени фиксирани в закона показатели, прави практически трудно доказването на отговорността по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ поради характера на използваните критерии и средства за установяването им.

В случая нито в АУАН, нито в НП е налице ясно проследим алгоритъм, който да определи процентното изражение на обоснованото ценово завишение, респ. стойността в проценти и/или в лева/евро на необоснованото ценово завишение, с което обективният икономически предел е преминат.

Изложеното означава, че преценката, която органите правят е 4 немотивирана, т. к. не обхваща всестранно проведена доказателствена дейност, нито метод на изчисление на запазили или видоизменящи своето влияние икономически фактори, валидни за ценообразуването към всеки от трите периода. Така контролният орган предлага свой прочит и изчисления /непроследими според изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН /, т. к. напълно пренебрегва специфичното проявление на всички "други фактори" по см. на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ , по недопустим начин ограничава пределите на проверката, респ. лишава съда от обективен ориентир за преценка на обосноваността на ценовото повишение.

В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а единствено съществува изискване то да бъде обосновано.

Нито в АУАН, нито в НП е описан и посочен критерии, по който е преценено, че повишаването на цената към дата 09.01.2026г. е необосновано.Налице е единствено описани цени на услуги към посочени дати и направен извод от актосъставителя и наказващия орган за нарушение по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ.Липсата на критерии за това и мотиви, обусловили твърдението за извършено нарушение, в светлината на изложеното води и до невъзможност на съда да провери този извод.В този смисъл, настоящия състав на съда, намира, че не се доказа в хода на производството конкретно извършено нарушение по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ.Действително закона поставя в тежест на нарушителя да представи икономическа обсновка за повишението, но това не освобождава административнонаказващия орган да докаже и обоснове извършеното нарушение.

При горните изводи, съдът намира, че следва да се отмени оспорваното наказателно постановление.

Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Предвид изхода на спора разноски се дължат на жалбоподателя, който е представил по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е 480 евро.

Съобразявайки разпоредбата на чл 63, ал. 2 от ЗАНН в редкакцията й към ДВ бр. 17 от 2026 г., съдът намира за неоснователно и немотивирано възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, сторено от 5

АНО по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата въвежда критерии при определяне на възнаграждението на адвоката, а ал. 4 от същата разпоредба, че правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет, каквато наредба към настоящият момент все още няма издадена. По силата на § 21 от ПЗР на Закона за адвокатурата в последната му редакция (ДВ бр. 14/2026 г.) до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм., бр. 2 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 28 от 2014 г.; Решение № 14820 от 2014 г. на ВАС - бр. 10 от 2016 г.; изм., бр. 84 от 2016 г.; Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС - бр. 41 от 2017 г.; изм., бр. 7 от 2019 г.; Решение № 5419 от 2020 г. на ВАС - бр. 45 от 2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г. и бр. 14 от 2025 г.).

В случая, делото не е с висока правна и фактическа сложност.

Съобразявайки този факт, наред със засегнатия интерес, процесуалния представител е изготвил и депозирал жалбата, присъствал е лично на насрочените съдебни заседания и е взел активно лично участие проведеното такова, както и съпоставяйки заплатеното възнаграждение на процесуалния представител с ориентировъчните такива за сходен труд по приложимата по аналогия Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за възнагражденията за адвокатска работа, съдът намира че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. Същото покрива критериите на справедливост и обоснованост по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и съответства на действително оказаната на жалбоподателя правна помощ във вид на процесуално представителство.