Решение № 394 от 08.09.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Добрич , 08.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирослава Неделчева при участието на секретаря ДИАНА Б. КИРОВА като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230101510 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЕЛ. Б. Н., ЕГН **********, гр.Добрич, ул. „*****” №66А, чрез упълномощения адвокат М.Г. от ДАК, със съдебен адрес: гр.Добрич, ул. „К. Стоилов” №5, ет.1 срещу „Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от управителя инж Тодор Гикински. Исковете са с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – ищецът моли да бъде отменена Заповед №ЛС-17#1/15.03.2021г. на изп. директор на ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, с която е уволнена Е.Н., да се признае за незаконно прекратяването на трудовия и договор и да бъде възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил като „касиер-домакин ” в ПСОВ Врачанци към ответното дружество по безсрочен трудов договор, /като е в трудовоправни отношения с ВиК от 1987г./. Със заповед №ЛС-17#1/15.03.2021г. на изп. директор на ответното 1 дружество трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.4 от КТ – спиране на работата за повече от 15 дни, считано от 16.03.2021г. /връчването на заповедта на работника/. В заповедта е посочено, че на Б. следва да и се изплатят обезщетения: по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработените дни и по чл.220, ал.1 от КТ – обезщетение в размер на едно БТВ за неспазен срок на предизвестието.

Ищецът счита, че към датата на атакуваната заповед не са били налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.4 от КТ. В отдела, в който е работила Б. въобще не е имало спиране на работата за повече от 15 работни дни, през които дни тя да бъде в престой. Работата, която ищцата е изпълнявала се е осъществявала от друг работник, на когото Н. е предала ключовете на склада.

Дейността на дружеството в района не можела да бъде осъществявана, без от склада да бъдат изписвани различни материали. В склада се приемали и новите материали, както и тези, които не са били използвани. Ищцата е оформяла и присъствените форми, съответно и формите за заплатите. Всички тези дейности и други трудови задължения на Б. в периода на престоя били реално извършвани, поради което не е имало престой.

Законодателят под престой имал предвид преустановяване на самата работа, като такава, а не преустановяване на работата на конкретен работник и същевременно продължаване на неговата работа и функции от друг работник.

С издадената Заповед за престой №РД-03-30/16.02.2021г. не е преустановена самата дейност, възложена на ищцата, а е преустановено изпълнението и именно от ищцата. Същата счита, че макар и по разпореждне на работодателя да не е работила повече от 15 дни, не е налице преустановяване на работата, изпълнявана от нея.

За да прекрати договора на Н., ответникът се е позовал на въведеното в страната извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и с въведените мерки със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Ищцата твъди, че прекратяването на трудовия и договор е извършено почти една година след извънредното положение /продължило от 13.03.2020г. до 20.05.2020г./ и че няма нищо общо с 2 цитирания по горе закон, това въобще не влияело на нейната пряка работа.

Ищецът твърди, че ответникът е злоупотребил с правата си в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Работодателят е целял заобикаляне на закона, тъй-като същият с правомерни средства постигал забранен резултат, а злоупотребата с право било упражняване на субективното право с цел – да се увреди друго лице. Ответникът извършил спрямо ищцата дискриминационни действия, като е обявил престой само спрямо нея и после е прекратил на това основание договора и. В Заповед РД-03-30/16.02.2021г., с която на Б. е нареден престой, било посочено, че се издава във връзка със съществуващия епидемичен риск от разпространение на Ковид-19 на осн. чл.120в от КТ и във вр. с решение №325 на МС от 14.05.2020г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка. Обаче работата на ищцата не предполагала работа с външни лица, с абонати на дружеството, а само със служители на ответника. В тази връзка, договорите на работници, чиято дейност предполага контакти с многобройни външни лица /като инкасатори, касиери на ел. каси, водомайстори и др./ не били прекратени. Чрез прекратяване на договора с ищцата, работодателят я е третирал по-неблагоприятно в сравнение с останалите служители на дружеството, заемащи длъжности, изпълнението на които трудови задължения не са свързани пряко с осъществяване на контакти с абонатите на дружеството, при сравнимо сходни обстоятелства.

Третирането на Б. било по-неблагоприятно, предвид това, че ответникът в качеството си на работодател е осъществил акт /действие/, което пряко засяга правата и законните интереси на друго лице – в случая, на ищцата.

Работодателят можел на осн. чл.120в, ал.1 от КТ, да разпореди спиране на работата на отделен служител при обявена пандемия, но само в съответствие с чл.8, ал.1 от КТ. Това право трябвало да е добросъвестно упражнено, но в случая не било така от страна на ответника. Работодателят използвал по некоректен начин правата си и злопотребил с дадената му възможност по чл.120в, ал.1 от КТ при наличие на извънредна епидемична обстановка да прекрати трудовия договор на ищцата.

Б. страдала от диабет и се ползвала от закрилата на КТ и поради това, за работодателя било почти невъзможно да прекрати договора и /едва ли щял да получи разрешение от Инспекцията по труда/, поради което, ответникът 3 злопотребил с права по гореописания начин.

В ИМ се сочи, че за периода, през който Н. била в престой и било начислено трудово възнаграждение за реално отработени работни дни, а не като за период /дни/ на престой.

С оглед гореизложеното, ищцата счита, че прекратяването на трудовия и договор е незаконосъобразно и е предявила в срок искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ищцовата страна претендира сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно, при спазване на предвидената в КТ процедура. Ответникът оспорва като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Твърди, че е издал Заповед РД-03-30/16.02.2021г., с която е спрял работата и изпълнението на трудовите функции в дружеството за повече от 15 дни, което е послужило за основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и така бил осъществен фактическия състав на чл.328, ал.1, т.4 от ГПК. Работодателят е връчил на Б. предизвестие на 15.03.2021г. и към датата на изтичане на предизвестието, работата, макар и да е била спряна за повече от 15 дни е била възобновена. Причините, поради които ответникът е спрял работата не подлежали на съдебен контрол за целесъобразност, защото това било въпрос от автономен, вътрешнослужебен характер. Спирането на работата било обективен факт. Едностранно право на работодателя било на кого от работниците, които са спрели работа да прекрати трудовото правоотношение, ответникът не бил длъжен на всички работници да прекрати трудовите договори.

В конкретния случай спирането на работата е наложено от невъзможността за организиране на трудовия процес по начин, адекватен на причините, довели до обявяване на извънредното положение, съответно въведената в последствие епидемична обстановка, което е целесъобразна мярка за ограничаване рисковете за здравето на работниците. За работодателите са създадени правата по чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗМДВИП, чл. 1206, 4 чл. 120в, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 от КТ, като в зависимост от спецификата на производствения процес им е предоставена преценката дали е необходимо и целесъобразно и от кои от тези права да се възползват, за да намалят максимално рисковете от разпространение на заразата. В този смисъл са и указанията на МРРБ. Спирането на работата по чл. 120в от КТ изпълва единия от елементите на хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. По време на извънредно положение работодателят може да обяви престой на отделен работник или служител в предприятието, без да е нужно да доказва наличието на причини от организационно - техническо и/или икономическо естество за престоя. Ответникът се е възползвал от разпоредбата на чл.120в, ал.1 от КТ и е издал процесната заповед от 16.02.2021г., като е спрял работата в ответното звено на дружество, но само спрямо конкретния работник Е.Б., което не било в противоречие с приложимото законодателство в случая.

Процесуалният представител на ответника оспорва твърдението на ищеца, че е злоупотребил с права, твърди, че в тежест на работника е да го докаже, че не се представят доказателства в тази връзка. Напротив, ответникът излага, че в случая е действал добросъвестно, съгл. чл.8, ал.2 и 3 от КТ, че не е допуснал никаква дискриминация спрямо ищцата.

Ответникът твърди, че оспорената заповед от 15.03.2021г. съдържала всички реквизити и е издадена при наличие на законови предпоставки. В този смисъл се настоява за отхвърлянето на този главен иск като неоснователен.

Доколкото акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ /възстановяване на предишната длъжност, заемана преди прекратяване на трудовия договор/ е обусловен от съдбата на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и ответникът счита същият за неоснователен, то и този по т.2 на същата норма се сочи, че следва да бъде отхвърлен, отново поради неоснователност.

В съдебно заседание, проведено на 26.08.20201г., ищцата, чрез процесуалния си представител, моли съдът да уважи исковете, респ. ответникът, чрез упълномощения адвокат настоява за отхвърляне на претенциите, като неоснователни и недоказани.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на доказателствената съвкупност, събрана по делото, прие за установено 5 следното от фактическа страна:

Във връзка с изложеното в исковата молба твърдение за злоупотреба с права от страна на ответника, в тежест на ищеца е да докаже, че работодателят е действал недобросъвестно - с позволени от закона средства, с което е целял единствено уволнението на ищеца. На основание чл. 8, ал. 2 от КТ, работодателят се счита за добросъвестен до доказване на противното.

Със заповед № РД-03-30/16.02.2021г. изпълнителният директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД се е позовал на промяната в Кодекса на труда, касаеща извънредното положение, а именно: чл.120в, ал.1 от КТ, който предвижда възможността работодателят да преустанови дейността на отделен работник или служител, без да има пълно преустановяване на работата на неговото предприятие или звеното, където работи. Работата в звеното действително е спряна за изискуемия от закона срок, което е предпоставка за активиране на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. 3а времето на обявено извънредно положение и извънредна епидемична обстановка трудовите договори могат да бъдат прекратявани на всички основания, уредени в КТ. При сериозни затруднения на работодателя от икономически характер и при невъзможност същият да получи държавна помощ по Постановление на №55 на МС от 30.03.2020г., или по друг ред, страните по трудовия договор имат възможност да го прекратят при съобразяване на разпоредбите на КТ. Ето защо, съгласно разпоредбите на чл.

328, ал. 1, т. 4 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор при спиране на работа за повече от 15 работни дни, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, които законови изисквания в настоящия случай са спазени от ответника. Спирането на работа е временно преустановяване дейността на предприятието поради организационнотехнически или икономически причини. Т.е., в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.4 от КТ е определяща невъзможността на работодателя да генерира продукция, а от там - доходи, с които да заплаща трудовото възнаграждение на работниците си. Спирането на работа означава престой на работника или служителя, или състояние, при което същият не работи и не изпълнява задълженията си по сключения трудов договор. Бездействието трябва да е в резултат от реално спиране на работата. За да бъдат извършени уволнения на основание чл. 328, ал.1, т.4 от КТ, императивно е поставено условие в 6 рамките на 15 последователни работни дни работниците и служителите да не са осъществявали трудовите си функции. Преди промяната в КТ, касаеща извънредното положение, съдебната практика е приемала, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.4 от КТ е възможно, само ако работодателят обяви временно преустановяване на дейността на предприятието или на отделно негово звено, но не и на отделен служител.