Решение № 96 от 09.08.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Раднево, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100093 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на пасивна алтернативност и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 286 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 535 ТЗ и чл. 36, ал. 1 вр. ал. 2 ЗА вр. НМРАВ.

Производството е образувано по искова молба на Д. Л. Ф. срещу Р. С. Д. и Р. Д. С. с която се предявяват при условията на евентуалност и алтернативност на ответниците съвкупност от осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 286 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 535 ТЗ и чл. 36, ал. 1 вр. ал. 2 ЗА вр. НМРАВ. Ищецът твърди, че е оказвала на ответницата Р. С. Д. правна защита и процесуално представителство по различни дела, считано от 2013 г. до юли 2022 г., когато било постановено решение от 20.07.2022 г. по т.д. № 309/2021 г. на ВКС, 1 т.о. Твърди, че в периода на предоставяне на правните услуги ответницата Д. била задлъжняла към държавата и кредитни институции, а поради финансовите си затруднения заплащала със забава и на части възнагражденията. Твърди, че поради твърдяната от ответницата невъзможност да заплаща възнагражденията, от 2015 г., а в последствие и с нейния син – втория ответник, който също представлявала по дела, се сключвали симулативни договори за правна помощ, в които удостоверявала да е получила възнагражденията, но реално не и били платени. Твърди, че за доказване на симулацията ответниците 1 подписвали обратни писма. Твърди, че през 2018 г. ответницата я уведомила, че срещу нея и сина й втория ответник имало образувано от „Токуда банк“ АД т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора, за което били изготвени два договора за правна помощ, съгласно които всеки от двамата ответници й е заплатил по 2500 лв. и обратно писмо, че тези суми не са и били платени, които ищцата им изпратила за подпис. Твърди, че чрез куриерска фирма ответниците й върнали подписани договорите за правна помощ с дата 04.04.2018 г., но поради грешка били изпратени отново подписани с дата 05.04.2018 г. Твърди, че след подписване на договорите за правна помощ образувала изп.дело № 100/2018 г. при ЧСИ М.Делибозов, въз основа на изпълнителен лист по решение по т.д. № 15/2017 г. на АС-Пловдив и определение по т.д. № 2576/2017 г. на ВКС, с които „Токуда банк“ АД била осъдена да заплати на ответницата разноски за въззивната и касационната инстанции. Твърди, че след провеждане на принудителното събиране ЧСИ превел на ответницата сумата от 3194 лв., представляваща вземания за адвокатски възнаграждения по предходни симулативни договори за правна помощ, включително по симулативен договор по т.д. № 100/2018 г. на ОССтара Загора и разноски по изпълнението. Твърди, че съдебният изпълнител превел на ответницата сумата от 2502 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че поискала от ответницата да и плати сумата от 2500 лв. и сумата от 66 лв. за образуване на ново изпълнително дело срещу „Токуда банк“ АД, което било сторено от ответника, син на ответницата, като й превел сумата от 2567 лв. на 03.05.2018 г. с основание „превод на хонорар“.

Твърди, че от водена кореспонденция между ищцата и ответницата счита, че плащането от втория ответник е възложено от първата ответницата и затова плащането е за адвокатското възнаграждение, което дължала ответницата.

Твърди, че обратните писма не са подписвани пред нея и би могло да се окаже, че са подписвани от единия от ответниците, с което й били нанесени вреди по смисъла на чл. 45 ЗЗД и нарушена нормата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗА за възмездяване на труда на адвоката. Твърди, че ако се счете, че ответниците не са обвързани от договорите за правна помощ, то възнаграждение й се дължи съгласно НМРАВ, което възнаграждение е на база материален интерес по делото с „Токуда банк“ АД, водено за сума от 47130 лв. Твърди, че ответницата била издала запис на заповед на ищцата за сумата от 14091,29 лв. за всички дължими суми по договори за правна помощ с издадени обратни 2 писма. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди в условията на алтернативност ответниците да и заплатят сумата от 2500 лв., дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 04.04.2018 г. или 05.04.2018 г., ведно със законната лихва; при условията на евентуалност в условията на алтернативност двамата ответници да и заплатят същата сума от 2500 лв. като причинени имуществени вреди от полагане на подписа на другия ответник под обратното писмо към симулативния договор за правна помощ от 04.04.2018 г. или 05.04.2018 г., ведно със законната лихва; в условията на евентуалност по отношение на втория иск осъждане на Р. Д. да заплати сумата от 2500 лв., частично претендирана от обща сума в размер на 14091,29 лв., по запис на заповед от 01.12.2020 г., ведно със законната лихва; в условията на евентуалност на горните искове да се осъди ответника Р. Д. да заплати на ищцата на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗА във вр. НРМАВ сумата от 1943,90 лв., дължимо адвокатско възнаграждение по т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва; в условията на евентуалност на горните искове да се осъди ответника Р. Д. да заплати на ищцата сумата от 1943,90 лв., дължимо адвокатско възнаграждение по т.д. № 73/2018 г. на ОССтара Загора, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор от ответниците Р. С.

Д. и Р. Д. С., в който оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че действително ищцата им е оказала правна помощ по т.д. № 73/2018 г. на ОССтара Загора, но по другите дела нямало представени договори за правна помощ. Твърдят, че в този момент ответницата била материално затруднена и заминала да работи в Италия, като при поискване от ищцата винаги по нейна сметка й превеждала парични суми, но нямала документи, тъй като били внасяни на ръка в кредитна институция. Твърди, че договореното възнаграждение било в размер на 2500 лв. за всеки от тях, въпреки че по наредбата тогава било в размер на 1500 лв. Твърди, че не били наясно защо сделката била симулативна, като ищцата би могла да запише, че сумите не са платени. Твърдят, че им било обяснено, че трябвало да подпишат и обратно писмо. Твърдят, че преди 01.12.2020 г. ищцата им се обадила по телефона и им казала, че изпраща на Р. Д. запис на заповед, който трябвало да се подпише, защото й правили проверка от счетоводството. Твърди, че даже поискала записа на заповед да бъде нотариално заверен, но нотариусът отказал да го заверени, защото не представили документ за дължимост на 3 сумата на ищцата. Твърдят, че върнали подписания запис на заповед със сума от 14091,29 лв., която им била непонятна, тъй като ищцата приложила банково бордеро за заплащане от ЧСИ на сумата от 3194 лв. и не спорила, че са получени по сметка от Р. С. 2500 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 27.04.2023 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 119 от 10.03.2023 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати или ненуждаещи се от доказване фактите, че ищцата е сключила договори за правна помощ и защита с всеки от ответниците за процесуално представителство и защита по т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора, срещу възнаграждение от всеки от тях по 2500 лв., като било посочено сумите да са платени на ищцата, както и че ответниците подписали и обратни писма към договорите за правна помощ, че не са платили сумите по 2500 лв.; че ответницата Р. Д. е подписала на ищцата запис на заповед от 01.12.2020 г. за сумата от 14091,29 лв.; ищцата е осъществила възложената работа по т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както е възложил в тежест на ищеца да докаже наличие на симулация в плащането на възнаграждението по договора за правна помощ и съответно липса на плащане на сумата от 2500 лв. от единия от ответниците; че от подписване на обратните писма от единия ответник, в която причинна връзка е претърпяла имуществена вреди и нейния размер; размер на дължимо възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 1 вр. ал. 2 ЗА във вр.

НМРАВ.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. 286 ЗЗД:

Претендира се вземане за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 04.04.2018 г. /респ. 05.04.2018 г./, в който се твърди симулативно да е посочено, че възнаграждението е заплатено, като същото не било платено от ответниците.

4

По делото е приет като писмено доказателство договор за правна защита и съдействие от 04.04.2018 г. /л.5/, сключен между ищцата Д. Ф. в качеството й на адвокат от САК и с клиент ответницата Р. С. Д. за осъществяване на правна защита по т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора срещу възнаграждение от 2500 лв., което е посочено да е било платено в брой.

Също така е приет като писмено доказателство договор за правна защита и съдействие от 04.04.2018 г. /л.6/, сключен между ищцата Д. Ф. в качеството й на адвокат от САК и с клиент ответникът Р. Д. С. за осъществяване на правна защита по т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора срещу възнаграждение от 2500 лв., което е посочено да е било платено в брой. Също така са приети и идентични по съдържание договори за правна защита и съдействие от 05.04.2018 г. /л.7, и на гърба/, сключени между същите страни, за същия предмет, със същото уговорено възнаграждение и неговото заплащане.

Подписано е от двамата ответници обратно писмо /л.8/, с който двамата ответници декларират, че не са заплатили на адв. Д. Ф. сумите от по 2500 лв. за осъществяване на представителство по т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора. Следва да се посочи, че с оглед законовия регламент на чл. 78 ГПК за заплащане на сторените в производството разноски, за които следва да се представи оправдателен документ, тоест че са реално сторени или заплатени /виж т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, често в практика се среща подобна хипотеза на сключване на договори за правна помощ с посочено плащане в брой на адвокатското възнаграждение, без то да е било заплатено от клиента на адвоката, независимо от причината /финансова, договорка между страните или друга/. В тези случаи с оглед защита интереса на адвоката и гарантиране получаване на адвокатското възнаграждение, съгласно процесуалните изисквания за доказване по чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 6 ГПК и чл. 165 ГПК. Няма спор между страните, че са сключени договори за процесуално представителство по т.д. № 73/2018 г. на ОС-Стара Загора между ищцата и всеки от двамата ответници, че е осъществена работата от страна на ищцата, както и че ответниците са подписали обратното писмо за неплащане на адвокатското възнаграждение от по 2500 лв. Спорното по делото е, че ответниците твърдят да са заплатили на ищцата сумите от по 2500 лв. за адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и защита.

На първо място съдът намира, че следва да зачете договора от 05.04.2018 г., тъй като с него са преуредени между страните отношенията им 5 във връзка с процесуалното представителство по т.д. № 73/2018 г. на ОССтара Загора, тоест последващия договор отменя предходния, макар и изрично да не е посочено това в договорите от 05.04.2018 г. Това е логично и следва от простото тълкуване на волята на страните съгласно чл. 20 ЗЗД.

На второ място следва да се изтъкне, че съобразно доктрината и съдебната практика, включително и такава постановена по реда на чл. 290 ГПК /решение № 763/04.02.2011 г. по гр.д. №356/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./, е без значение времето на съставяне на обратното писмо, разкриващо симулативността на сделката - преди, след или заедно с явния договор. С оглед на това без значение е обстоятелството, че обратното писмо няма посочена дата. Тогава, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство /обратно писмо/, служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните (решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 1053/2010 г. на ВКС).