Определение № 90 от 27.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Шумен, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500003 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане

№2320/13.11.2024г. по ч.гр.д.№1372/2024г. по описа на НПРС с което е отхвърлено частично заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от З.С.Б. изп.директор, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П. Г. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Марково, общ. Каспичан за сумата от 4208,64 лв., обезщетение за забава считано от 01.06.2024 г. до подаване на заявлението 27.09.2024 г., което вземане се основава на Договор за потребителски кредит EMLN .....03.05.2022 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България и длъжника като вземането на кредитора е прехвърлено с Приложение № 1/29.08.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД .

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна , поради следните съображения:

Ч.гр.д. №1372/2024г. по описа на НПРС е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу длъжника П. Г. П. за следните суми: 18406,50 лв. главница за периода от 01.10.2024 г. до 01.12.2028г. за които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 01.06.20024 г.; 4208,64 лв., обезщетение за забава считано от 01.06.2024 г. до подаване на заявлението 27.09.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на 1 заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като вземането се основава на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта EMLN .....03.05.2022 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България и длъжника, като вземането на кредитора е прехвърлено с Приложение № 1/29.08.2023 г. към договор за цесия от 15.02.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагате нормата на чл.143 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

На първо място, въззивният съд отчита, че правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, отделно от обща преценка на законосъобразност на заявеното основание на дълга по т. 2 на същия текст, представлява израз на специално процесуално правило, като изрично проявление на по-общ принцип (чл. 7, ал. 3 ГПК) и отразява спецификата на едностранния характер на заповедното производство. Доводите, посочени от жалбоподателя относно ограничените правомощия на съда, са в нетърпимо противоречие със самата същност на заповедното производство като инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитор права. И двете основания за отказ по този облекчен процесуален ред изискват от съда служебно да издири и приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на някои длъжници, ползващи се с особена закрила поради специфични техни субективни качества, налага проверката в обществен интерес дори и когато лицата пропускат или дори съзнателно се въздържат да се защитават.

Правилата за защита на неравнопоставени потребители в договорна връзка с търговецдоставчик, в частност изискват от съда да изясни въпроса относно валидността на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника. За да може основният принцип на чл. 7, ал.3 ГПК да се приложи като израз на вложения смисъл в 2 общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00) евентуалното възникнало съмнение за накърнени права на потребителя, следва да се разсее след като и на двете спорещи страни се предостави възможност за пълна процедурна защита, след като съдът обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила. Само ако намесата на съда е предварителна, тази цел ще се постигне и ще се осуети опасността от стабилизиране на неоспорен акт поради по[1]слабата информираност на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство. В тази насока са и насоките за тълкуване на общоевропейския стандарт за закрила на потребителите, гарантиран от националните съдилища на държавите членки (дело C-807/19).

Като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми с разпореждане №2212/30.10.2024г. НПРС е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си, тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното . Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице. Депозирана е молба вх. №8241/12.11.2024 год., с която заявителят е изпълнил частично дадените от съда указания, съответно нередовностите на заявлението не са отстранени . На практика единството релевантно уточнение, направено от заявителя е, че претендираната главница била в размер на 18 406.50лв. ,без да се уточнява какви задължения за включени в тази главница и че обезщетението за забава било изчислено върху нея. Не е изпълнено и едно от най-важните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, (съответно за главница, договорно възнаграждение, застрахователна премия и др.) като в случай, че отговорът е положителен (което безспорно е така) не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, застрахователна премия и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми. Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор ( арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

Също така заявителят не е представил доказателства, установяващи настъпилата предсрочна изискуемост на вземането – това е обстоятелство, свързано с основанието и изискуемостта на претендираното вземане и без доказателства в тази насока съдът няма как 3 да издаде заповед за изпълнение. Заявителят не е представил към заявлението и доказателства за извършената цесия, поради което липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя - цесионер да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита , че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и е налице основание искането му за издаване на заповед за изпълнение да се остави без уважение ,но тъй като положението на жалбоподателя не може да се влошава и разпореждането в останалата му част не е било обжалвано като постановено в полза на заявителя , в случая следва да се остави без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на сумата в размер на 4208,64 лв., обезщетение за забава считано от 01.06.2024 г. до подаване на заявлението 27.09.2024 г., в която част и разпореждането е било обжалвано и същото в тази му част да се потвърди ,като правилно и законосъобразно .

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2320/13.11.2024г. по ч.гр.д.№1372/2024г. по описа на НПРС в частта с която е отхвърлено частично заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от З.С.Б. изп.директор, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П. Г. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в с.

Марково, общ. Каспичан за сумата от 4208,64 лв., обезщетение за забава считано от 01.06.2024 г. до подаване на заявлението 27.09.2024 г., което вземане се основава на Договор за потребителски кредит EMLN .....03.05.2022 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България и длъжника като вземането на кредитора е прехвърлено с Приложение № 1/29.08.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и в частта с която е отхвърлено заявлението за присъждане на разноски в размер на разликата над сумата от 368,13 лв. до платените 452,30 лв., както и за пълния размер на възнаграждението за юрисконсулт за сумата от 50 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4