Решение № 2140 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2140 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330100126 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. М. А., ЕГН **********, срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.

******, представлявано от управителя Н. П.П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 5.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

След допуснато изменение на иска, чрез увеличение на размера му по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, размерът на иска за неустойка е увеличен от 50 лв. на 326,74 лв.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ******., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца парична сума в размер на 800 лв., при възнаградителна лихва от 40,05 % и ГПР от 49,1 %. Съгласно чл. 6 и чл. 8 от договора се предвиждало 1 заплащане на неустойка, в случая че потребителят не предостави едно от посочените в клаузата обезпечения на кредита. Общата дължима сума била 326,74 лв., дължима на 17 седмични погасителни вноски, която сума била изцяло погасена.

Ищцата заявява, че е усвоила изцяло заема, но не дължи плащане на неустойка, доколкото клаузата за неустойка противоречи на чл .19, ал. 4 от ЗПК. Освен това счита, че неустойката е уговорена извън присъщата й обезпечителна функция и кумулирането й в погасителните вноски води до оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави. Също така смята, че неустойката е уговорена извън присъщата й обезпечителна функция, тъй било явно, че кредиторът не е търсил обезпечение, доколкото е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител.

Освен това сочи, че съгласно Директива 2008/48, кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да направи преценка за кредитоспособност на потребителя.

Ето защо моли за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в договор за кредит от 29.09.2020 г., като противоречаща на добрите нрави, както и моли да бъде осъден ответника да й върне сумата от 50 лв., представляваща платена без основание, неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Постъпил е писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който признава основателността на предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата неустойка и моли за постановяване на решение при признание на иска. Също така моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на „Сити Кеш“ ООД да не се възлагат разноски, доколкото с поведението си това дружество не е дало повод за завеждане на дело.

Относно предявения иск за връщане на неустойката заявява, че ищецът не е заплатил суми за неустойка по договора за кредит. Настоява на това, че така посочената неустойка не се претендира от ответника, доколкото „Сити Кеш“ ООД не е изпращало уведомление, с което да изиска от ищеца нейното заплащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател, и „Сити Кеш” ООД, като кредитодател, Договор за паричен заем № ******* г., с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 800 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 40,05 %, и посочени ГПР от 49,1 % и обща дължима сума – 863,26 лв.

Съгласно чл. 6 от посочения договор заемателят се задължавал да обезпечи договора с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на член 9, ал. 2 от ОУ - 1/ да предостави банкова гаранция или да 2./ да осигури едно или две физически лиц, които да отговарят кумулативно на следните условия – да имат месечен осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата, и да няма задължения към други банки или финансови институции, да не е поръчител по други кредити. В договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 326,74 лв. при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в посочения срок.

В хода на делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което е посочило, че с уговорената в член 8 от договора неустойка кредитът се оскъпява с 516,50 %, близо пет пъти, а платената от ищеца неустойка е в размер на 326,74 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ****** г., при което ищецът е имал качеството на заемател и на потребител, който се ползва с потребителската закрила, предвидена в ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Съдът споделя съображенията на ищеца, че процесната клауза за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Това е така, защото уговорената в чл. 6 от Договора неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители, както и изискването за предоставяне на банкова гаранция налагат извода, че целта на неустойката 3 не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да генерира допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, един вид скрита възнаградителна лихва.

Съгласно приетото заключение на вещото лице ищецът е платил сумата от 326,74 лв. за погасяване на вземането за неустойка по процесния договор, като претендираната неустойка се явява недължимо платена и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД подлежи на връщане.

С оглед изложеното исковете се намират за основателни, поради което ще се уважат. Като законна последица от уважаването им, в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума за неустойка от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК. В негова полза следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса и 200 лева за възнаграждение на вещото лице.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на в полза на адв. Е. Иванова, следва да се присъди сумата от 401,26 лева адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. М. А., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, че клаузата за неустойка в чл. 8 от сключения между тях договор за паричен заем № 455265 от 29.09.2020 г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ******** представлявано от ****** Н.П. П., да заплати на Г.

М. А., ЕГН **********, сумата от 326, 74 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *******г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране 4 на исковата молба в съда – 5.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. ******* представлявано от **** Н. П.П., офис ******, да заплати на Г. М. А., ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от **** Н.П. П., офис****, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Е. И., сумата от 401,26 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца Г. М. А., ЕГН ********** по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5