Решение № 142 от 06.03.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Казанлък, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20245510102371 по описа за 2024 година

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М. заявява, че на 04.01.2021 г. между доверителката му и ответника бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 968435, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева. Посоченият годишен процент на разходите в размер на 49,66%.

Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „F.B." в полза на Дружеството ответник.

Заявява, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 1000 лв. П. С. установила, че освен заемната сума от 1000 лв., й били начислени такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф.Б." ЕООД, в размер на 500 лв.

Счита процесния договор за недействителен, поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит – в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Заявява, че доверителят му не е подписвал договор за 1 поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Счита процесният договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и евентуалният договор за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК и не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочен е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му.

На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това следва да бъде направено, тъй като ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем пониски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.

68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент 2 на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". (Решение по дело С-714/22)

Счита, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

Счита клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 968435 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.

Въз основа на гореизложеното, моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 968435, сключен между доверителката му и „Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 968435, сключен между 3 доверителката му П. П. С. с ЕГН ********** и „Ф.Б." ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "F.B." в полза на ответника. Претендира присъждането на разноски.

Моли, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се явят, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно отсъствие.

С допълнителна молба вх. № 13405/26.09.2024 г. по описана Районен съд – Казанлък пълномощникът на ищцата адв. М. заявява, че цената на иска е 1500 лева. За съдебно заседание ищцата е редовно и своевременно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Г. Г., в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който моли съда да приеме предявения иск за неоснователен.

В тази връзка излага следните съображения:

Ищецът посочва, че на 04.01.2021 г. между него и ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, е сключен Договор за потребителски кредит № 968435/04.01.2021 г. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 1000 лв. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 12 месеца.

Сочи, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).

Моли съда да приеме, че твърдението на ищеца за нищожност на чл. 5 от договор е неоснователно.

Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства заявява, че:

Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф.Б.“, потребителят сам избира обезпечението.

Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.

Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Ф.Б.“ ЕООД.

Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, 4 съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф.Б. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.Б.“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на това счита, че не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.

Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

Заявява, че твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.