Решение № 234 от 07.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Иванка Шкодрова

Атанаска Китипова в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Попколев (АП-София) като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600269 по описа за 2021 година Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба от адв.Б. В., защитник на С. В. С., подсъдим по нохд №71/2020г. по описа на ОС Видин, ведно с допълнение към жалбата, както и по въззивни жалби, ведно с допълнителни такива, от частните обвинители и граждански ищци М.Д. и Ж.Д., чрез поверениците адв.И. и адв.С., против присъда №59/29.10.2020г., постановена по същото дело.

С атакуваната присъда подсъдимият С. В. С. е бил признат за виновен в това, че на 17.01.2019г. в гр.***, в дома му на ул.“***“ №5А, умишлено умъртвил И. Й. Д., като му причинил съчетана травма, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна и лицева травма – кръвонасядания на меките черепни обвивки и лицето със счупване на носни кости, кръвоизлив под външната обвивка на двете очни ябълки, кръвонасядане на двете устни и разкъсно-контузни рани на горна /3 на брой/, кръвонасядане на лява ушна мида и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, розов ликвор, околосъдов и клетъчен оток, гръдна травма – множествени счупвания на ребра, двустранно, с разкъсване на междуребрената мускулатура /7-мо и 8-мо ребро вляво/ и 1 кръвонасядане на същата, кръвоизлив в двете гръдни кухини, охлузвания на гръдния кош, охлузвания на двете рамена и драскотини вляво, охлузване на левия лакът, драскотини вдясно, поясно и към седалището, кръвонасядане и охлузвания на двете колена, кръвонасядания на коремната стена, довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 във вр. с чл.115 от НК, за което е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 години, при първоначален строг затворнически режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето от 20.01.2019г., през което подсъдимият е бил задържан под стража. С присъдата са уважени частично предявените граждански искове, С. е бил осъден да заплати на съпругата и сина на починалия М.Д. и Ж.Д. сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, като до пълните размери на исковете до 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева те са били отхвърлени. На децата от първия брак на Д. Г.Г. и В.Д. С. е бил осъден да заплати по 50 000 /петдесет хиляди/ лева като обезщетение за неимуществени вреди, като до пълните размери от 100 000 /сто хиляди/ лева исковете са били отхвърлени. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, осъдил е подсъдимия да заплати на основание чл.189, ал.1 от НК разноските по делото, държавна такса по гражданските искове и разноските на частните обвинители и граждански ищци.

В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована.Изложени са доводи, че съдът е съобразил най-вече настъпилия вредоносен резултат, описаните травматични увреждания на пострадалия, като е игнорирал доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, СМЕ относно защитните находки и липсата на такива у пострадалия, ДНК експертиза за същите обстоятелства, психиатрично-психологическата експертиза относно физиологичния афект, стрес и страх, достоверността на твърденията на подсъдимия. За тези доказателства се твърди, че сочат наличието на признаците на чл.12, ал.4 от НК, в каквато насока са доводите на друг състав на ВОС по чнд №198/2019г. в протоколно определение от 28.08.2019г.

Предвид тези съображения се иска отмяна на присъдата и оправдаване на С..

В допълнителната жалба се оспорва, че съдът е кредитирал обясненията на 2 подсъдимия от ДП, а не тези от съдебното следствие, както и че не е кредитирано заключението на СППЕ за състоянието на физиологичен афект, без са е обосновано на какви научни методи се основава този извод и без да е назначена допълнителна или повторна експертиза. Според допълнението, необосновано е прието наличието на квалифициращия елемент по чл.116, ал.1, т.6 от НК – особено мъчителен за убития начин на причиняване на смъртта, въпреки посоченото в мотивите, че след употребения алкохол болковата чувствителност на пострадалия е била понижена. Като е отхвърлил възможностите да са налице предпоставките по чл.12, ал.4 от НК, по чл.118 от НК и по чл.124 от НК, съдът не е посочил какъв е бил евентуалният мотив на подсъдимия да извърши деянието, като в същото време е кредитирал обясненията му само от ДП.

С въззивните жалби на частните обвинители М.Д. и Ж.Д. и в допълненията към тях, се оспорва като снизходителен размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 18 години, твърди се, че той не отговаря на степента на обществена опасност на подсъдимия, който не е изразил съжаление или разкаяние, а напротив, възприел е защитна теза, че е жертва на посегателство, като навежда недоказани и недопустими доводи относно личността на пострадалия. Твърди се, че неколкократно е бил нанасян побой на пострадалия, което е установено от показанията на свидетелката М. Г., пръвоначално дори да е възникнало сбиване, при което и пострадалият да е ударил С., при последващите удари Д. е бил в безпомощно състояние, а подсъдимият е съзнавал какви могат да бъдат последиците от този побой и му е нанасял удари по главата и тялото, деянието е извършено с необяснима жестокост, за да се получат такива тежки травми. Иска се въззивният съд да приеме, че престъплението е извършено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като се измени присъдата и размерът на наказанието да бъде определен към максималния, а именно да се наложи наказание „Доживотен затвор“, което изцяло ще отговаря на целите на индивидуалната превенция по чл.36 от НК.

Представителят на

САП пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт, тъй като фактическата обстановка е установена в пълнота, установено е участието на подсъдимия при извършване на деянието, както и конкретният престъпен състав. Твърденията за осъществено 3 престъпление по чл.118 от НК не намират подкрепа в практиката на ВКС, която е категорична кое престъпление може да се квалифицира по този текст.

Навеждат се доводи ,че първоинстанционният съд изцяло е съобразил смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и наказанието е индивидуализирано правилно.

Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители и жалбоподатели М.Д. и Ж.Д. твърди, че обвинението е безспорно доказано, фактическата обстановка е била възприета правилно от първоинстанционния съд, подсъдимият правилно е бил признат за виновен, но наказанието трябва да бъде изменено, като се определи в по-висок размер по преценка на съда. В тази насока се поддържат аргументите във въззивните жалби относно начина на извършване на престъплението и процесуалното поведение на подсъдимия.

Иска се изменение на присъдата или алтернативно да бъде потвърдена.

Частният обвинител и жалбоподател Ж.Д. пред настоящия състав поддържа пледоарията на повереника си.

Повереникът на частните обвинители Г.Г. и В.Д. пледира за основателност на въззивните жалби на другите частни обвинители, твърди, че не са налице предпоставките да се преквалифицира деянието като такова по чл.118 от НК, това е доказано от заключението на повторната СППЕ. Иска изменение на присъдата, като се наложи наказание, съответстващо на тежестта на престъплението или алтернативно потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Пред въззивния съд защитникът поддържа основанията, посочени в жалбата, че присъдата е неправилна относно правната квалификация и необоснована. В мотивите е прието, че пострадалият е извършил престъпление против половата неприкосновеност на подсъдимия, такива са фактите по делото, пострадалият е бил със смъкнати гащи и анцуг, до коленете, експертизите говорят за достоверност на обясненията на подсъдимия за случилото се, той има ясен спомен, обясненията му са последователни и непротиворечиви от самото му задържане, потвърждават се от беседата с полицай. Въпреки че е прието наличието на такова посегателство, съдът не е приел, че е налице афект, страх, гняв, както е посочено в експертизата, без в мотивите си да обоснове защо не приема 4 изводите й, същевременно не е направил и опит да коригира тези изводи.

Искането за назначаване на повторна експертиза от държавното и частно обвинение също не е обосновано, вещите лица по първоначалната експертиза пред втората инстанция по професионален начин са защитили тезата си. Тя е по-близо до житейската, защото когато се извърши посегателство върху нормален хетеросексуален мъж, е нормално той да изпита чувствата, които посочва подсъдимия. В протоколно определение №85 от 28.08.2019г. на ОС Видин е аргументирано, че са извършени действия при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Втората експертиза почти повтаря изводите на първата, подсъдимият е бил вменяем, могъл е да ръководи постъпките си, разбирал е свойството и значението и е могъл да възприема това, което се случва и да го възпроизвежда, алкохолът му е навредил само за това, че не може да изпадне в състояние на физиологичен афект, а поведението на пострадалия е факт с изключителен интензитет, може да предизвика бурни психически реакции, каквото е определението за афект.

Затова защитникът приема заключението на първата експертиза като аргументирано и подкрепено и от теорията, обективирана в книгата на професор С. Р., че алкохолът може да надгради, но в никакъв случай не може да бъде пречка за наличието на афектно състояние. Затова защитната теза е, че е имало противоправно поведение от страна на пострадалия, налице е афектно състояние на подсъдимия, той е изпаднал в състояние на страх и е налице хипотезата по чл.12, ал.4 от НК, от страна на отбраняващата се страна.

Алтернативно защитникът пледира за приложение на разпоредбата на чл.118 от НК, както и за неправилно определяне на наказанието при настоящата правна квалификация, тъй като съдът е посочил като отегчаващо вината обстоятелство квалифициращото такова по чл.116, ал.1, т.6 от НК, а в случая има само едно смекчаващо вината обстоятелство и това е съдебното минало на подсъдимия, а отегчаващи отговорността обстоятелства няма. Иска се оправдаване на подсъдимия, алтернативно изменение на присъдата, като се преквалифицира престъплението по чл.118 от НК и наказание се определи около минимума в санкционната част на нормата, съобразно съдебния статус на подсъдимия.

Подсъдимият С. в последната си дума заявява, че на основание чл.12, ал.4 от НК е невинен.

5

По време на въззивното съдебно следствие е проведен допълнителен разпит на експертите, изготвили СППЕ на ДП, назначена и приобщена е повторна СППЕ. Подсъдимият е поддържал обясненията си, които вече е дал по делото и е заявил, че в действията му не е имало умисъл.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, прие, че първоинстанционният съд, в мотивите на присъдата си правилно е установил и възпроизвел фактическата обстановка. Въззивният съдебен състав възприема фактическите констатации, като на свой ред счита за установени и доказани следните факти, относими към предмета на делото:

Подсъдимият С. В. С. е роден на ***г. в гр.***, с постоянен адрес в гр.***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, безработен. Към момента на деянието – 17.01.2019г., той живял с майка си, през зимата не работел, а през летния сезон обичайно си намирал работа по Черноморието, като готвач. Той се познавал с Д., живеели в близост един до друг, поддържали нормални отношения, не били близки. И. Й. Д. бил на 57 години, имал съпруга – М.Д., която работела в Англия от 2017г., поддържала постоянна връзка с него по телефона, виждали се по празници, изпращала му пари, имали планове за бъдещето, той се грижил за дома им в гр.***. Двамата имали син – Ж.Д., той редовно общувал с баща си, имали силна връзка, а с децата си от първия брак Г.Г. и В.Д., пострадалият рядко поддържал връзка, независимо че последните години живеел близо до тях – те се намирал в гр.***. След заминаването на съпругата му в Англия, Д. се преместил да живее от гр.*** в гр.***, на втория етаж на наследствена къща на жена му, а на първия етаж живеела тъща му М. Г.. Тъй като бил добър човек, общителен и обичал събиранията, включително и ги инициирал често, той се сприятелил с В. И., М. М., Г. В., с които често се събирал в компания за ядене и пиене, общувал и със съседа си В. В. по същия начин. Под въздействието на алкохола Д. ставал разговорлив, разказвал истории, свързани с живота му, включително говорел за жени, понякога ставал заядлив, но никога не е демонстрирал хомосексуални наклонности.