Решение № 518 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100509694 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,вх.№223319/25.06.2025год. от „Топлофикация София“ЕАД ,чрез юрк.Н.П. срещу Решение № 11356/13.06.2025год. постановено по гр.д.№ 8991/2025год. по описа на СРС , 33 състав ,с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. К. Д., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2024 г. по ч. гр. дело № 74033/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, а именно: сумата от 534,56 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, аб. № ********, сумата от 57,98 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., сумата от 88,93 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., 16,60 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по разноските ,като е осъдил ищеца да заплати на ответника , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400,00 лева разноски в исковото производство и сумата от 200,00 лева разноски в заповедното производство.

1

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.Съдът неправилно и в противоречие с представените писмени доказателства приел ,че не било доказано ,че ответника е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот.Твърди ,че било представено писмо ,рег. № 5785003645/12.04.2024год. от МВР ,с приложен към него договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 от ЗТСУ от 30.08.1989год. ,с направено уточнение за съответствие между старото и новото изписване на топлоснабдения имот.С оглед на изложеното се установявало ,че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ.

Моли съда да постанови решение ,с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да уважи предявените претенции.Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника М. К. Д. ,чрез адв.С. Р. , в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно . На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред СРС са предявени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. К. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 74033/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

2

В исковата молба ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „********, аб. № ********.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на предявените искове поради факта, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Сочи, че от представените по делото доказателства не се установявал фактът, че ответникът е собственик на имота, тъй като топлоснабденият имот се намирал в бл. 65, а представеният договор за покупко-продажба на жилище касаел обект в бл. 7. Освен това сочи, че в представения договор за покупкопродажба на жилище не е посочен единният граждански номер на ответника, поради което не може да се установи идентичността на лицата. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства.

Оспорва валидно възникване на облигационно правоотношение с дружеството – трето лице – помагач, като освен това счита, че същото следва да се счита за прекратено и поради изтекъл срок на сключения договор.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за процесния период между страните не се доказва да е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,предвид че ищецът не е провел пълно и главно доказване на спорния по делото факт, а именно, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период в качеството му на собственик на процесния имот.До този извод първоинстанционния съд е стигнал ,след като е приел недоказаност на факта, че процесният имот е един и същ с имота, за който е представен акт за собственост.

Решението е правилно.

По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е 3 погасил претендираните задължения.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

С исковата молба е представен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на 30.08.1989 г., от който се установява, че лицето М. К. Д. е закупило от Министерство на вътрешните работи жилище, представляващо ап. 59, находящо се в гр.София, ж.к. ********.

Претенцията на ищеца е за задължения за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,находящ се в гр.София,ж.к.“Р******** ,с аб.№ ******** ,който се различава от посочения в договора за покупко-продажба от 1989год.

Както пред първоинстанционния съд ,така и пред въззивната инстанция не са представени надлежни писмени доказателства ,от които да се направи еднозначен извод за идентичността на двата недвижими имота.Напротив, в писмо от 05.06.2019год. на Министерство на вътрешните работи ,който е и продавач на имота е посочено ,че същото не разполага с данни за лице,придобило собственост върху имот ,находящ се на адрес :гр.София,ж.к.“******** ,като е посочено и че този имот не е на МВР.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че първоинстанционния съд не е съобразил представените по делото доказателства ,в частност с писмо ,рег. № 5785003645/12.04.2024год. от МВР ,с приложен към него договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 от ЗТСУ от 30.08.1989год. ,с направено уточнение за съответствие между старото и новото изписване на топлоснабдения имот.Такова писмо не се намира в кориците на първоинстанционното производство ,не представено с въззивната жалба .

При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските :

При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски имат само въззиваемата страна.Същата е заявила искане за разноски в отговора на въззивната жалба и е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК .Съгласно договор за правна защита и съдействие е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Ето защо въззивника следва да бъде осъден да й заплати сумата от 204,52 евро ,с левова равностойност 400лв.,представляваща разноски за един адвокат пред въззивната инстанция.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 11356/13.06.2025год. постановено по гр.д.№

8991/2025год. по описа на СРС , 33 състав.

ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на М. К. Д., ЕГН **********,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 204,52 евро ,представляваща разноски за един адвокат пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ЕООД , като трето лице помагач на страната на ищеца.

На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5