Определение № 238 от 20.04.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Варна, 20.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500165 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 165/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р. С. И., в качеството на наследник на починалата в хода на производството (след постановяване на решението на ВОС) ищца Г.П.И. против решение № 27/11.01.2023 г., постановено по гр.д. № 577/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е: ОТХВЪРЛИЛ предявените от Г.П.И. искове против И. М. П., както следва: главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Б.А. съставено в полза на ответника на 26.03.2014г. поради липса на предмет, предвид изчерпване на имуществото на завещателката и предявен в условията на евентуалност от него иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за унищожаемост на завещанието от 26.03.2014г., поради това че към датата на съставянето му завещателката Б.А. не е била способна да завещава и да разбира свойството и значението на постъпките си поради влошеното си психично състояние; ПРЕКРАТИЛ е като недопустимо производството по делото в останалата част по предявените от Г.П.И. ПРОТИВ: И. М. П. и М.

И. М.а искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот - жилище с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна находящо се в гр.Варна, ул.“Ал.Пушкин“ № 14 със застроена площ от 135 кв.м., ведно с всички избени помещения под този етаж, включително две сутеренни стаи, както и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 95/519 ид.части от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, обективирана в нот.акт № 170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010г. за по % ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници 1) на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на посочената в нот.акт продажна цена от 50 000 лева и евентуални от тях искове 2) с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и 3) с правно основание 1 чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от продавача , тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно; ПРОТИВ И. М. П. и С. Д. Д. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот - ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, Вилна зона, ул.“28ма“ с площ от 691 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна вилна сграда, ведно с 3 избени помещения, с ид.*** с площ от 27 кв.м., с ид.*** от площ от 7 кв.м. и с ид.*** с площ от

18 кв.м., обективирани с нот.акт № 70, том 4, рег.№ 7755, дело № 665/2010г. за по % ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници 1) на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на посочената в нот.акт продажна цена от 54612,70 лева и евентуални от тях искове 2) с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от продавача , тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно и; ПРОТИВ И. М. П. и К. Й. П. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот -2735 кв.м. ид.части от Вилно място цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“ съставляващо имот с ид.*** по КК на гр.Варна с площ от 879 кв.м. и имот с ид.*** по КК на гр.Варна с площ от 1003 кв.м./с пл.№ 2262 по плана на комплекса/, ведно с построената в него вилна сграда с ид.*** с площ от 150 кв.м. и стопански постройки, обективирана в нот.акт № 151, том 3, рег.№ 5253, дело № 532/2002г. за по 1/4 ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници 1) на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на посочената в нот.акт продажна цена от 65307,10 лева и евентуални от тях искове 2) с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от продавача , тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно; Г.П.И. е осъдена да заплати разноските на всеки от ответниците.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо в частта на произнасянето по същество по отхвърлените искове за нищожност и унищожаемост на завещанието и е неправилно в частта по прекратените искове за нищожност на сделките. За недопустимостта е изложил следните съображения: -съдът не съобразил заявената от ищеца поредност на предявените искове и нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес като служебно, без да има това право, избрал и разгледал произволно два иска - главен за нищожност на завещанието на Б.А. от 26.3.2014 г. и евентуален за унищожаемост на същото завещание, а всички останали искове прекратил; - исковете за нищожността и унищожаемостта на завещанието неправилно били приети от съда за обуславящи по отношение на 2 останалите искове и били разгледани преди тях; - съдът недопустимо обсъждал качеството на П. като наследник по завещание в рамките на разглежданите искове на ищцата; За неправилността на решението в прекратителната му част е навел следните оплаквания: - в противоречие с материалния закон съдът приел, че непълното осиновяване на Б.А. се трансформирало в пълно осиновяване с приемането на СК от 1968 г. - чл.105 (който имал предвид само висящите към момента на приемане на кодекса производства по осиновявания, а не и съществуващите осиновявания) и че връзката й с рождените й родители се била прекратила и рожденият й брат не можел да я наследи, а ищцата като негов наследник няма правен интерес да води исковете; Молил е за обезсилване на решението в отхвърлителната му част и отмяната му в прекратителната с връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. В евентуалност, в случай че съдът приеме решението на окръжния съд за допустимо в отхвърлителната му част, е молил за отмяната му и за уважаване на главния иск за нищожност на завещанието, тъй като с извършените правни сделки е бил изчерпан и липсвал предмет на завещанието, евентуално – при отхвърлянето му и за отмяна на отхвърлянето на евентуалния иск и уважаването му. В тази връзка е изложил, че предвид приетото от съда пълно осиновяване, завещанието на Апостоловска не можело да включва (наличен след разпоредителните сделки) имот, който бил наследен от нея от рождените й родители, а от друга страна пък само движимо имущество следвало да се завещае с частно завещание - завет относно конкретни вещи, а не с общо завещание, а обикновената покъщнина не била включена в завещателните разпореждания, защото се наследявала от наследника, който се е грижил приживе за наследодателя съгл. чл. 12 ЗН.

При положение, че СПЕ не дала задоволително заключение дали завещателката е страдала или не от психично заболяване към момента на съставяне на завещанието (изготвена била по документи, при липса на медицинско досие и данни за здравословното състояние на Б.А.) в разрез със събраните по делото доказателсва (самото завещание, показанията на Мария Цветкова Кокин - Балчева и Р. И. и съобщението за смъртта с посочена една от причините „деменция“) съдът приел за недоказано, че завещанието е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Заявил е искане за отвод на настоящия състав на съда като предубеден, предвид че се е произнесъл по в.ч.гр.д. № 493/2016 г. и е изразил становище по друго прекратено дело № 2849/2015 г. на ВОС, което становище било приповторено от окръжния съд по настоящото дело.

Въззиваемите И. М. П., К. Й. П., М. И. М.а и С. Д. Д. са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба и по подробни съображения по всяко от оплакванията и такива за допустимостта и правилността на решението на окръжния съд са молили за неговото потвърждаване и за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение за всеки от тях.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Искането за отвод на съдебния състав е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради липсата на основание по см. на чл. 22 от ГПК.

Постановеното от настоящия състав определение е по ч.в.гр.д. № 493/2016 г. и с него е потвърдено определение за прекратяване на производството по гр.д.

3

№ 2849/2015 г. по описа на ВОС, което макар и водено срещу същите ответници има различен предмет, а отговорът на настоящия състав по поставените там правни въпроси, отразено в мотивите на това определение, изобщо не е обстоятелство, сочещо на предубеденост на съдебния състав.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ: съда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия състав на ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 17.05.2023 г. от 9,30 ч, за която дата да се призоват страните (респ. въззиваемите - чрез процесуалния им представител).

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4