Решение № 3503 от 08.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3503 гр. Варна, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110103748 по описа за 2024 година

Предявени са от „К." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

***** срещу „Д.Т." ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2099.87 лева /две хиляди деветдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ с ДДС, представляваща главница по Фактура №1000021241 от 18.12.2023г., получена без основание от ответника и сумата 54.70 лева /петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата, за периода от 19.01.2024г. до 26.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /26.03.2024г./ до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: „Д.Т. Д." ЕООД, ЕИК:***** е издало фактура №1000021241 от 18.12.2023г. на стойност 2099.87 лв. с ДДС за закупени от ищеца материали. При извършване на 05.01.2024г. на плащането по фактурата, е допусната технически грешка и сумата по фактурата е платена на ответника „Д.Т." ООД, с ЕИК: *****, вместо на дружеството доставчик. Ответното дружество не оспорва получаване на сумата, но въпреки проведените разговори не е възстановило същата. Счита, че за него се поражда правния интерес от провеждане на избраната форма на искова защита, с оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага между правната сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително произнасяне по исковете в негова полза.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

1

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл.

239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Претендираните разноски в размер на 94.33 лева такси и разноски към ЧСИ и 200 лева за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство не подлежат на присъждане в настоящото производство.

Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно:

133.99 лева дължимата и заплатена държавна такса; 500 лева - платено възнаграждение за един адвокат и 17.87 лева за пощенски и куриерски услуги във връзка с образуване и водене на съдебните производства. Така разноските направени в настоящото производство, които следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 651.86 лева. За обезпечителното производство се дължат разноски в общ размер на 440 лева /40 лева заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.Т." ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „К." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата 2099.87 лева /две хиляди деветдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ с ДДС, представляваща главница по Фактура №1000021241 от 18.12.2023г., получена без основание от ответника и сумата 54.70 лева /петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата, за периода от 19.01.2024г. до 26.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /26.03.2024г./ до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

ОСЪЖДА „Д.Т." ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „К." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата от 651.86 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото и сумата от 440 лева реализирани разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 664/2024г. на РС-Враца, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3