Определение № 1568 от 30.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1568 гр. Благоевград, 30.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501377 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК. Частна жалба с вх. № 24449/09.10.2026 г. е подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. Г. А., срещу Разпореждане № 6270/02.10.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 2615/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С атакувания акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че ПРОИЗВОДСТОТО ПРЕД рс Е Образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против длъжника Г. Н. Р., ЕГН **********, с.**, за следните суми:

-199.66 евро - главница;

-31.97 евро - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2025г. до 05.11.2025г.;

1

-112.20 - неустойка, начислена на основание чл.10 от ОУ, за периода от 05.06.2025г. до 05.11.2025г.;

-204.52 евро - неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 08.05.2025г.;

-19.53 евро - мораторна лихва за периода от 06.02.2025г. до 23.09.2026г., по Договор за потребителски кредит №40030806619/31.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 24.09.2026г. до изплащане на вземането, както и за сторените разноски в производството. По делото се установява, че на 31.12.2024г. между „Профи кредит България“ ЕООД като заемодател и Г. Н. Р. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит №№40030806619, при следните параметри на отпуснатия заем: сума на кредита - 600 лв., срок на кредита - 10 месеца, размер на вноска по кредита - 75.52 лв., ГПР 66.28%, ГЛП 53%, дължима сума по кредита - 755.14 лв.

Съгласно чл.10 от ОУ кредитополучателят се задължава да обезпечи кредита с някои от изброените обезпечения - банкова гаранция, солидарен длъжник или ипотека, за които са поставени множество изисквания.

На същата дата 31.12.2024г. „Профи кредит България“ ЕООД и Г. Н. Р. е сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №№40030806619, с което кредитополучателят се задължава да заплати неустойка в размер на 390 лв. поради непредставяне на обезпечение по чл.10 от ОУ. Заплащането на неустойката е разсрочено с вноските по кредита, като е изготвен Погасителен план, включващ и вноската за неустойка.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава, а напротив, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.

Въззивният съд следва да добави също, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. В действащото право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от правилото на чл.9 ЗЗД, 2 съгласно което страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице винаги, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване. Според константната съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на законната лихва.

В случая обаче, договорената между страните възнаградителна лихва от 53% надвишава трикратният размер на законната лихва, поради което съдът намира, че клаузата за договореното възнаграждение за кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката неравноправно се третира икономически слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на кредитополучателя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит по силата на чл.24 от ЗПК,вр. с чл.143 от ЗЗП. Ето защо правилно районният съд е отказал присъждането на въпросното възнаграждение по кредита.

Независимо от изложеното, следва да се посочи, че правилно и в съответствие със закона заповедният съд е приел, че възнаградителната лихва се явява недължима, заради противоречието на договора с чл.19, ал.4 ЗПК.

Неоснователни в тази връзка са оплаквания на жалбоподателя, според които заповедния съд е приел сключеният между страните договор за кредит за неотговарящ на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерът на ГПР 66.28%, обаче не съответства на действителния размер, поради което правилно ГПР е приет от районния съд за нищожен. Този извод се обосновава от обстоятелството, че той не включва възнаграждението 3

По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. С прибавянето на сумата за предоставянето на пакет от допълнителни услуги ГПР надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал.4 ЗПК и по арг. от ал.5 от същия се явява нищожен. Оттук и недължимостта на предвидените суми за възнаградителна лихва, а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.

Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от доказателствата е, че главницата е погасена.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6270/02.10.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 2615/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград , като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4