Решение № 35 от 16.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600081 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.20 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

С решение 61/27.02.2026г. по ЧНД 56/2026г. по описа на ОС-Варна, с което на основание чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА Варненски окръжен съд ОТКАЗАЛ екстрадиция на А. Ш. (S.A.), родена на **********г. в Хамбург, ФРГ, с германско и хърватско гражданство, ID № L1JW1ZGKG, по молба, издадена на 05.01.2026г. от Министъра на правосъдието на Република Корея, заподозряна в нарушение на чл.11 от Закона за утежняване на наказанието за определени престъпления (наркотици) и чл.58 чл.4 ал.1 и чл.2 т.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества на Република Корея.

Срещу така постановеното решение в срок постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в допълнението към който се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Към тази инстанция е отправено искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което искането за екстрадиция да бъде уважено, и исканото лице – А. Ш. да бъде предадено на корейските съдебни власти. В протеста се сочи, че в Корея били внесени почти 40кг. наркотични вещества, оценени от обвинението на около милион евро, поради което и представителя на обвинението счита, че с отказът на съда, то корейския съд бил лишен от правото да наложи наказание по негова преценка. В тази връзка цитирал и наказуемостта по националното ни право, която по чл.242 ал.4 от НК (според приетата от него квалификация „особено големи размери и особено тежък случай“), където наказанието е 1

„лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, както и глоба от 200 000-300 000лв., което наказание е сериозно по тежест и поради това обвинението не възприема практическият отказ на решаващия съд да остави деянието ненаказуемо. Прокурорът не възприел и изводите на съда, като ги намерил немотивирани относно това, че на Ш. би било наложено тъкмо наказание „доживотен затвор“. А.лизирайки наказанията по двата наказателни закона заключил, че в случая корейският НК би се оказал дори по-благоприятен от българския НК. Прокурорът изразил несъгласие и с неприемането от стрА. на съда на дадените гаранции, че Ш. няма да бъде осъдена на смърт, нито подлагА. на изтезания или други унизителни действия. Оспорил и заключението на ОС за липсата на информация на защитник било прибързано, тъй като такъв щял да бъде определен в по-нататъшен момент. Изразил и несъгласие с позоваването на младата възраст и психическото състояние на Ш..

В съдебно заседание протестът не се поддържа. Излагат се съображения.

А. Ш. и защитникът й намират протеста за неоснователен, а постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което настояват за потвърждаването му.

Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадения протест, както и становищата на страните, констатира, че протестът е неоснователен.

От фактическа стрА. АС установява следното:

Производството по делото е образувано по внесено в съда искане от прокурор при ВОП на основание чл.14 ал.4 и ал.5 от ЗЕЕЗА по молба за екстрадиция от Министъра на правосъдието на Република Корея на основание „Договора между Република Корея и Република България за екстрадиция“, като е отправено искане за предаване от Република България на Република Корея на лице издирвано за престъпление - А. Ш. /S.A./ родена на **********г. в Хамбург, с германско гражданство заподозряна в нарушение на чл.11 от Закона за утежняване на наказанието за определени престъпления (наркотици) и чл.58 чл.4 ал.1 и чл.2 т.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества на Република Корея, за което е предвидено наказание доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от пет години.

РазглеждА.та молба за екстрадиция формално съответства на изискванията на чл.9 ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА: издадена е от компетентен по корейското законодателство орган, в писмена форма, подадена чрез министерството на правосъдието на Р.България, съдържа данни за самоличността и гражданството на лицето, наименование, адрес, на издаващия орган. В придружаващите я документи, които са постъпили във връзка с конкретното искане е предоставена информация по чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА относно основанията за задържане на исканото лице; описание на престъплението, време, място на извършването му; правната квалификация, разпоредби за давността; законови разпоредби, които са цитирани в Потвърждение от прокурор, данни за самоличността на исканото лице; гаранции посочени в „Потвърждение“ от прокурор от Инчхойската окръжна 2 прокуратура. Компетентните власти приложили Потвърждение от прокурор Ким Джин-гю от Инчхойската окръжна прокуратура, подчинена на Министерството на правосъдието на Република Корея, в което били описани данни за исканото лице, факти относно престъплението; квалификацията му съгласно корейското законодателство, ход на разследването; доказателствени материали, удостоверяващи престъпните факти; удостоверяване, че давността за престъплението не е изтекла; данни за издирваното лице с приложени снимки и пръстови отпечатъци; справка за влизанията и излизанията в Р.Корея; снимков материал, заповед за арест и гаранции.

Към искането за екстрадиция не били приложени копие на приложимите законови разпоредби, включително за давността.

Корейските власти също така не посочили, че лицето освен германско, притежава и хърватско гражданство, което било установено в хода на производството пред ОС-Варна.

От получените материали придружаващи молбата за екстрадиция е видно, че на 06.07.2025г. германската гражданка А. Ш. (S.A.), заедно с друго лице - A.K. са опитали да внесат незаконно от КА.да в Р.Корея 20 пакета психотронен наркотик-метамфетамин (филопон), с приблизително тегло 39 804,77 гр. с полет от Торонто за Полша и след това за Р.Корея. На международното летище в Инчхон двете лица лично взели от лентата за получаване на багаж на чекираните на тяхно име пътнически куфари, след което ги поставили отново на същата лента и напуснали Р.Корея с полет за Япония. Корейските власти установили наличие на наркотично вещество в двата пътнически куфара с приблизително тегло около 39 804,77 гр.

Митническата служба на международното летище в Инчхон уведомила Инчхонската окръжна прокуратура, която започнала разследване по случая.

На 15.07.2025г. съдия Ю А-рам при Районния съд в Сувон, Клон Соенгнам издал заповед за арест № 2025-21661 валидна до 5 юли 2040г.

На 17.07.2025г. Ш. била обявена за национално издирване от Инчхонската окръжна прокуратура на Р.Корея, а на 07.11.2025г. по отношение на Ш. била предприета мярка за международно издирване. Ш. била установена на 11.12.2025г. на Аерогара - Варна.

С оглед възприетия от съдебната практика на СЕС механизъм „Петрухин“ и спазване на „Насоки относно екстрадицията в трети държави (2022/C 223/01) издадени от Европейската комисия, от българската служба ДМОС - София било отправено запитване до германските власти дали биха издали европейска заповед за арест срещу същото лице. Окръжна прокуратура в Итцехое (по местоживеене на лицето) образувала досъдебно производство с № 315 Js 32881/ 2025г., като с европейска заповед за разследване изискала от ВОП материалите свързани с молбата за екстрадиция (л.132-гърба от ЧНД).

Допълнително ОС изпратил запитване до Окръжна прокуратура в Итцехое, но от германските власти ЕЗ не постъпила. На 02.02.2026г. в ОС постъпи писмо от Прокуратурата в Итцехое, Германия, съдържащо информация, че лицето има и хърватско гражданство.

3

В горната връзка ОС изпратил приложение № 3 от Насоки относно екстрадицията в трети държави (2022/C 223/01) на Европейската комисия до Министерството на правосъдието на Р.Хърватия, като дал срок до 13.02.2026г. да бъде отговорено дали спрямо тяхната гражданка ще бъде издадена европейска заповед за арест. От Хърватия постъпила и информация за грешно изписване на името на лицето – с уточняване на фамилията - Ш., а не С..

Постъпило и уверение, че компетентната държавна прокуратура (УСКОК) започнала предварително разследване по случая и че намира за удачно заподозряната като хърватски гражданин да бъде разследвА. от разследвано в Хърватска за опазване интересите на Ш. (л.279-180 от ЧНД). До датата на съдебното заседание на 27.02.2026г. в ОС-Варна от хърватските власти не постъпила ЕЗА.

По решение на ОС-Варна на Ш. била назначена КСППЕ - комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза. Видно от заключението на експертите, А. Ш. в детството си имала психични проблеми, които не налагали медикаментозно лечение. Към този момент била диагностицирА. с епизодична тревожност/напрежение, с неблагоприятно влияние върху нея. Не били диагностицирани клинични симптоми на психично заболяване, което да дава основание за невменяемост на лицето, като психично й състояние давало възможност да ръководи постъпките си, да дава достоверни показания и да участва в процес. Заключено било, че цялостната преценка за поведението й дава основание да се обсъжда предоверяване и недооценъчност на постъпките, с характеристики на лесна подчиняемост, нестабилност на личност, много лесно манипулируема.

При така изложените факти, първостепенният съд в рамките на образуваното пред него производство по чл.17 ЗЕЕЗА обсъдил въпросите по ал.5, изложил съображения налице ли са условията по чл.5 и чл.6 от цитирания закон и има ли основания за отказ за екстрадиция, предвидени съответно в текстовете на чл.7 и 8 от Закона, или пък такива за отлагане на екстрадицията, или за временна екстрадиция. По съществото си следва да се признае, че голяма част от тези съображения са правилни – ответни както на фактите, така и на приложимото право, поради което и напълно се споделят и от настоящата инстанция.

На първо място следва да се отбележи, че са удовлетворени изискванията на чл.5 от ЗЕЕЗА (съответно и тези на чл.2 от Конвенцията за екстрадиция). От приложените към молбата книжа се установява, че А. Ш. била привлечена в качеството на обвиняема, за нарушение на чл.11 от Закона за утежняване на наказанието за определени престъпления (наркотици) и чл.58 чл.4 ал.1 и чл.2 т.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества на Република Корея, за което е предвидено наказание доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от пет години. Т.е. деянието представлява престъпление по чл.242 ал.2 вр. ал.1 б.“е“ вр. чл.18 ал.1 от НК на РБългария, което е наказуемо с „лишаване от свобода“ от десет до петнадесет години, както и с глоба от 100-200 000лв. Очевидно е наличието на изискуемата от посочените нормативни актове „двойна наказуемост“. От друга стрА. А. Ш. не е сред кръга от лица, за които екстрадиция не се допуска – според текста на 4 чл.6 от ЗЕЕЗА. Т.е. спазени са изискванията на чл.2 от Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея.

ОС А.лизирал подробно и основанията за отказ по чл.7 от ЗЕЕЗА, т.е. по чл.3 от Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, като установил, че искането не е за политическо или военно престъпление, нито че ще бъде съдена от извънреден съд, нито пък, че ще бъде преследвА. на принципа на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност и други. Не била констатирА. и изтекла давност, макар и да няма конкретни данни за давността, то деянието е извършено преди по-малко от година (на 06.07.2025г.), поради което не може да се мисли за изтекла такава. В Потвърждение от Инчхонската окръжна прокуратура били дадени гаранции, че настоящите престъпни факти не включват смъртно наказание в предвиденото по закон наказание, като се гарантира спазването на принципа на специалност предвиден в Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, както и че лицето без съгласие на българската държава няма да бъде предадено на трета държава. Както и че, ако лицето бъде предадено на Корея, ще бъдат спазени всички стандарти и принципи за защита на правата на човека, включително забрА.та за изтезания, гаранцията за справедлив съдебен процес, прилагане на принципа на законността на престъплението и наказанието съгласно Договора, Конституцията на Република Корея и Наказателно-процесуалния кодекс. ОС възприел тези гаранции като декларативни.