Решение № 618 от 12.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000501912 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 5 април 2022г. по гр. д. № 15058/2016г. Софийски градски съд, І ГО, 22 състав е отхвърлил иска на Е. Д. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 216, ал. 2 от ЗМВР, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в следните обстоятелства: неправомерно действие на служител на ответника С. М. по ДП № ЗМ 2085/2012г. по описа на 05 РУП – СДВР, изразяващо се в изготвянето на документ по преписка ДП № ЗМ 2085/2012 г. по описа на 05 РУП – СДВР, а именно - предложение за внасяне на искане пред СРС за одобрение на претърсване и изземване на основание чл. 161, ал. 2 от НПК, изготвен на 25.11.2013г., в който неколкократно бил споменат с прякор „К.“; осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 3 от ГПК.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Е. Д. М. срещу решението по гр. д. № 15058/2016г. на СГС, І ГО – 22 1 състав. С доводи за неправилност на решението, постановено като резултат в нарушение на материалния закон – чл. 49 ЗЗД, иска отмяната му и уважаване на предявения иск изцяло.

От насрещната страна СДВР е подаден отговор на въззивната жалба, с който тя е оспорена.

За да постанови решението си на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 2 ЗМВР, първоинстанционният съд е приел, че по делото са събрани гласни доказателства, според които ищецът е известен с процесния прякор „К.“ в медиите, т.е. обществото е наясно с този прякор, а и от показанията на свидетеля по делото става ясно, че той не е виждал конкретния документ от 25.11.2013 г., предмет на делото, а дава общи показания за реакциите на ищеца при използването на прякора. Съдът е приел още, че по делото не е установено използването на прякора да е с цел увреждане честта и достойнството на ищеца, тъй като служителят на СДВР го е цитирал в документ, предназначен за прокуратурата, касаещ действия по разследването на ищеца, т.е. не се цели използването му пред ищеца или разгласяването му на лица извън делото, респ. действията на служителя на СДВР не са насочени към накърняване на правата на ищеца.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

Предявен е иск, съобразно и указанията в определение № 468/08.10.2018г. по ч. гр. д. № 3145/2018г. на ВКС, IV ГО, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 2 ЗМВР (чл. 235, ал. 2 ЗМВР отм. - ДВ. бр.53 от 27 юни 2014г.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, така както е уточнена, че полицай С. М. от 5 РУ на СДВР е изготвила документ по преписка ДП № ЗМ 2085/2012г. по описа на 05 РУ – СДВР - одобрение на претърсване и изземване на основание чл. 161, ал. 2 НПК, с който се запознал на 03.02.2015г. и в който на два пъти след името му бил поставен прякор „К.“ с какъвто никой не го наричал. Така му били причинени вреди, като били 2 накърнени честта и достойнството му - бил обиден и унизен, документът му причинил яд, нервирал се, причинен му бил и стрес, от който се отключили здравословни проблеми – „ депресия, нервен срив, влошено общо здравословно състояние“. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника СДВР да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.11.2013 г. до окончателното й плащане.

Ответникът СДВР е предприел на първо място процесуална защита срещу иска с доводи за недопустимостта му. По същество е възразил, че дори ищецът да е бил назован по начина, по който е посочил, това действие нe е от естество да породи твърдените от ищеца негативни преживявания , като прякорът му е добил широка известност в средствата за масова информация.

Обобщил е, че няма незаконни действия и бездействия на негови служители в причинна връзка с твърдените вреди. Евентуално е оспорил размера на иска.

За допустимостта на иска е достатъчно твърдението за нуждаещо се от защита право, накърнено от ответника/лице, на което е възложена работа, а санкцията за несъвпадане на твърдението с реалните страни на материалното правоотношение не е отричане на възможността да се води процес, а неблагоприятно за ищеца решение. Ето защо, при твърдения, обуславящи процесуалната легитимация на ответника като възложител на работата, направени в исковата молба и уточненията към нея по повод указания на съда за посочване на надлежен ответник (дадени в изпълнение на определение № 468/08.10.2018г. по ч. гр. д. № 3145/2018г. на ВКС, IV ГО, постановено по осъществен инстанционен контрол върху преграждащ производството акт), въпрос по същество е дали в действителност отговорността на ответника може да бъде ангажирана, поради което при служебната проверка на допустимостта на обжалвания акт, въззивният съд счете, че той е допустим като постановен при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, като е разгледан предявеният иск, съобразно обстоятелствата, с които е субстанцирано спорното право.

По съществото на спора : за да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищецът следва да докаже по безспорен начин 3 кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод изпълнението на работата, претърпени от него вреди и причинна връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да доказва, че поведението на лице, на което е възложена работата е виновно. Вредата, противоправното поведение и причинната връзка представляват елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл.

45, ал. 2 ЗЗД). Субективното основание за отговорността по чл. 45 ЗЗД се презумира само, ако се установи, че някой е причинил вредата, като в този случай законът заключава, че съответно лице е действало и виновно, т. е., за да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на първо място следва да се установи противоправно поведение. Ето защо, предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността се доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори презумпцията за вина.

За да се произнесе по основателността на предявения иск, въззивният съд приема за установено следното, с оглед и оплакванията във въззивната жалба по същество за необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон:

В „предложение за внасяне на искане пред СРС за одобрение на претърсване и изземване на основание чл. 161, ал. 2 НПК“, както и в предложение „за внасяне на искане пред СРС за разрешение на основание чл.

146, ал. 4 НПК“, изготвени на 25.11.2013г. от С. М. - ст. разследващ полицай при 05 РУП-СДВР по досъдебно производство № ЗМ 2085/12г. по описа на 05 РУП-СДВР, по повод направеното искане на основание чл. 146, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК за внасяне на искане за разрешение пред СРС - НО за вземане на кръвна проба, необходима за ДНК анализ от обвиняемия Е. Д. М. по ДП № 2085/12г. по описа на 05 РУП-СДВР, след името на обвиняемия Е. М. на два пъти е посочено, че същият е с прякор „К.“.

В показанията си св. Ц., който изтърпява наказание лишаване от свобода в Софийския централен затвор към момента на разпита си (28.07.2020г.), е заявил, че само пресата е наричала ищеца „К.“. В затвора и в 4 арестите, където са били с ищеца, дори и старшините не са го назовавали така. Според свидетеля ищецът се дразнел от пресата като го наричали по този начин. Имало период, в който Е. М. бил силно обиден и го изразявал с псувни. Свидетелят е посочил, че той лично не се е запознавал конкретно с „такъв документ“, в който ищецът да е квалифициран с цитирания прякор. В арести и други институции - затвор, ГДО, наричали ищеца Е. и с фамилията му, като свидетелят не е чувал някой да го нарича по този начин, по който не иска да го нарече и самият той, защото знаел какви са последствията.

Последствията били негативни – „Треска врата, псува….“ и питал „защо един човек да носи на гърба си, защо не се пише еди си кво, еди си що, а пишат некви крокодили, некви змиотворни, некви зоологически животно, аз животно ли съм?“. „ Спирал да яде, ставал 20 кг“. Когато свидетелят го виждал „при такива случаи“, ищецът бил психически сринат „ , „ чувствал се унизен“. Според свидетеля ищецът изпадал в депресивно състояние (за установяването на което се изискват специални знания, каквито са използвани в допуснатата по делото експертиза), в него избухвала негативна енергия, започвал да удря по стените, да блъска, да не се храни и да отслабва.

Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изслушана по делото, ищецът е психично здрав. Психичното /емоционално/ му състояние, след като е бил наречен задочно „К.“ е: Физиологичен афект /силно раздразнение/ с емоционално-вегетативни прояви и по-силно изразени мисловно-нравствени негативни преживявания.

При така установените факти, въззивният съд прави следните правни изводи:

Не се спори, установимо и от съдържанието на обсъденото по-горе „предложение“, по факта на посочване на прякор „К.“ по отношение на ищеца в документ от 25.11.2013г., изготвен от посочения полицай при 5 РУП-СДВР, адресиран до СРП. Спорът е правен – осъществено ли е противоправно поведение от служител на ответника в причинно–следствена връзка с претърпени от ищеца негативни изживявания чрез посочването на този прякор.

Противоправността на увреждащото поведение е факт, подлежащ на доказване, който не се презумира. В случая се поддържа, че противоправното поведение на служител на ответника се състои в използване по отношение на 5 ищеца на визирания прякор. От съдържанието на обсъждания документ от 25.11.2013г. обаче, изготвен за целите на досъдебно производство, съдът намира, че не може да се направи извод, че употребата на прозвището „К.“, както ищецът е бил назоваван в пресата според показанията на разпитания свидетел, е с цел присмех и подигравка и изобщо, че е направено, за да уязви и унизи ищеца като го обиди, накърнявайки честта и достойнството му. Дали даден прякор се използва в обиден контекст е въпрос на конкретна преценка, а в случая изразът е употребен само за индивидуализиране на лицето, за което се отнася предложението за внасяне на искане по реда на НПК, поради което употребата му не е противоправна. Следователно не е доказано от ищеца, чиято е тежестта на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), при условията на главно и пълно доказване (създаващо сигурно убеждение в истинността на фактическото твърдение) наличието на противоправно поведение на служител, на който е възложена работа от ответника, като елемент от обективното основание на отговорността. Отделен е въпросът, че не е доказано и, че именно съдържанието на конкретния документ и употребеният в него прякор на ищеца е причинил негативни изживявания като описаните в свидетелските показания. Поради извода за недоказано противоправно поведение не е от решаващо значение за крайния извод по съществото на спора, че описаните в заключението на изслушаната експертиза страдания, въз основа на извършеното чрез съответните специални знания изследване, са породени и от израза в процесния документ, с адресат прокуратурата.