Решение № 230 от 24.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501491 по описа за 2022 година

С решението на ВРС -39с-в № 1457/16.05.2022г по гр.д.№ 14760/2021г съдът е изменил, на осн.чл.59 ал.9 СК, постановените мерки относно режима на личните отношения между детето А. А. Г., р.***, ЕГН ********** и неговия баща А. Л. Г. ЕГН **********, определени с решение № 261673/14.12.2020г по гр.д.№ 13345/2020г по описа на ВРС, на осн.чл.59 ал.9 СК, като е определен следният режим на лични отношения:

- всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 18ч в петък до 16ч в неделя;

- два пъти по 10 дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен отпуск;

- всяка четна година по време на Новогодишните празници с преспиване при бащата от 29.12. - 12ч до 01.01 - 16ч, както и втората половина на Великденските празници - с преспиване при бащата;

- всяка нечетна година на Коледните празници с преспи ване при бащата от 25.12. - 12ч до 28.12. - 18ч и първата половина от Великденските празници 1

- с преспиване при бащата;

- на рождения ден на бащата /13.02/ - ако е работен ден - от 18ч до 20ч; ако е почивен - от 11ч до 18ч;

- на рождения ден на детето /18.03/ : всяка четна година - от 10ч до 18ч ; всяка нечетна година - в деня, следващ рождения му ден, - от 10ч до 18ч.

При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да взема/връща детето от/в дома на майката;

ОСЪДЕНА Е Д. М. И. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Ц.Г.“ ***, да заплати на А. Л. Г. ЕГН ********** адрес: гр.Варна ул.“Проф.д-р Г.Г.“ ***, сумата от 625лв, представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Недоволна от постановеното решение е останала отв. Д. М. И. , която подава въззивна жалба вх.№ 36938/12.06.2022г. Излага подробни доводи за незаконосъобразността на решението, като счита, че така определеният режим на РЛО е неправилен и не е съобразен с интересите на детето:

За да уважи предявения иск РС е приел, че налице новосъздадена обстановка, която налагала ревизия по отношение на РЛО на детето А. с неговия баща. Тези извод на съда счита за необоснован, тъй като не се подкрепял от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, което е довело до необоснованост на решението. Не са обсъдени показанията на свид. Л. И., както и заключението на в.лице Р. Г.. Свид.И. установявала, че бащата имал поведение, което застрашавало сериозно психическото здраве на детето. В този смисъл било и заключението на в.лице. Според последното бащата имал нестандартни навици, което създавало предпоставки за идентификация с тях от страна на детето. Вещото лице изрично е уточнило, че бащата следвало да коригира своето поведение, а липсвали доказателства за това. В нарушение на материалния закон - чл.59 ал.9 СК съдът е приел, че е налице изменение на обстоятелствата след влизане в сила на решението по гр.д.№ 13345/2020г на ВРС. В ИМ се твърдяло, че промяната се налагала единствено поради факта, че бащата желаел да има пълноценен контакт с детето. Искането на бащата за пълноценен контакт, обаче, не означавало, че ставало въпрос за промяна на обстоятелствата и за нови обстоятелства, които да налагат изменението на 2 определения РЛО. За да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК не било достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определяне РЛО или да са се осъществили изцяло нови, а е необходимо това да се отразява на положението на детето.В случая липсвали доказателства определеният с решението за развод РЛО да се е отразил отрицателно на детето, а определеният от ВРС по настоящото дело би влошил съществено положението на детето и затова не е в негов интерес с оглед възрастта му и поведението на бащата и би се отразил сериозно на психическото здраве на детето.При разглеждането на делото съдът бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е допуснал исканите от ответницата доказателства. В отговора на ИМ е поискала разпита на двама свидетели. Съдът, обаче, е оставил без уважение искането за разпит на втори свидетел.

С оглед на горното моли за отменяната решението на ВРС, вместо което да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска и присъждане сторените от нея разноски за всички инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по жалбата А. Л. Г. е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата, като излага следното: жалбоподателката се оплаквала от неправилност поради необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила. Счита жалбата за бланкетна и несъдържаща конкретни мотиви и съображения, обосноваващи ревизиране на постановения съдебен акт. Твърдяло се, че неправилно РС бил приел наличието на новосъздадена обстановка, налагаща корекция на PЛО на детето с бащата и изводът на съда не бил обоснован, защото не бил подкрепен от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Счита това за необосновано, доколкото правилно съдът бил приел, че изминалият период от първоначалното определяне на РЛО бил достатъчен за психо-емоционалното развитие на детето; че му предстоял нов етап - обучението в училище, както и постановяването на прокурорския акт, отхвърлящ безпочвените обвинения на майката, намесени в настоящото производството.Правилно РС е обсъдил необходимостта от развитие на обичта и привързаността на детето и бащата, подкрепата и ангажираността с детските нужди от страна на неупражняващия права родител, усилията за задоволяването им.Счита за невярно твърдението 3 за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липсата на обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, довели до необоснованост на решението. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и вещите лица, като за пореден път се отправяли обвинения за действия на бащата, застрашаващи психическото здраве на детето. Много подробно съдът е коментирал и обсъдил представения социален доклад по делото със заключение, че в интерес на детето е да бъде определен РЛО с бащата съобразен с потребностите, развитието и желанията на детето А..Въпреки, че не е ангажиран с това заключение, изследвайки интереса на детето, съдът изцяло и правилно се е съобразил със специализираните познания на социалните работници. Невярно е и твърдението, че не били обсъдени показанията на разпитаните свидетели.

Съдът им е отделил специално внимание в мотивите към акта, подробно обсъждайки непосредствените си впечатления от разпита.Отделно от горното, ВРС обсъдил и заключението по допуснатата СПЕ, коментирайки, че била „открехната завесата" на конфликта на лоялност на детето спрямо родителите му, като се четяла фината манипулация на майката спрямо детето, при което за момента не се регистрирали признаци на родителско отчуждение на детето спрямо бащата, но било поставено неговото начало и обосновава именно необходимостта от преуреждане на PЛО, за да се преодолее този дефицит и да се развият чувствата и емоциите на детето към бащата.Очевидна е промяната в обстоятелствата, налагаща ревизия на PЛО и в тази връзка твърденията за нарушение на материалния закон оставали необосновани и неверни. За пореден път голословно се твърдяло влошаване положението на детето, което щяло да се отрази сериозно на психическото му здраве. СПЕ и социалният доклад не установяват действия, заплашващи интереса на детето, а и при изслушването на родителите, бащата е заявил, че още след първия разговор с бившата си съпруга бил коригирал нестандартния си навик в присъствието на детето. Подробно съдът е мотивирал решението си, че не са налице доказателства по делото, които да установяват изложените от ответницата твърдения, че бащата с поведението и създавал предпоставки за увреждане интереса на детето. Напротив, категорично мотивира, че е установил съществуващата силна привързаност между двамата и необходимостта за поддържане на интензивни контакти между тях, за да не бъде изгубена връзката между родител и дете и нормалното психическо и 4 емоционално развитие на детето. Мотивирал се е с липсата на неподходящи родителски качества у бащата, представляващи заплаха за увреждане развитието на А. или данни за нежелание на детето да поддържа отношения с бащата си.

Затова счита, че правилно и обосновано съдът е приел, че действащият към момента PЛО неоправдано ограничава възможностите и времето на детето с бащата, че липсвали правни основания за такова ограничаване, и че това не било в интерес на детето и такова становище е изразено от социалните работните и експертите.

Поради изложеното моли за оставяне без уважение въззивната жалба на Д. М.И. и за потвърждаване първоинст.решение.

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА , призована, не изразява становище по жалбата. редовно

В исковата си молба А. Л. Г. излага, че с влязло в сила решение по гр.д. № 13345/2020г на ВРС-41с-в родителските права по отношение на детето А., род. *** били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични контакти с детето, както и да заплаща издръжка в полза на детето.Между родителите било постигнато извънсъдебно споразумение за по-разширен режим на лични контакти между детето и бащата. С Постановление от 5.07.2021г по преписка № 5034/2021г на ВРП бил постановен отказ за образуване на наказателно производство срещу ищеца за извършени блудствени действия с детето, по повод подадена от майката жалба. Посоченото производство било причина ищецът да се съгласи РЛО да се осъществява без преспиване. Заявява желание занапред да има по-пълноценен контакт с детето, като твърди, че разполага с необходимите условия.Поради променените обстоятелства, счита, че е в интерес на детето исканата промяна и затова моли за уважаването на предявения от него иск, като бъде определен по-разширен режим на лични контакти с детето.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. М. И. е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на претенцията, като наведените фактически твърдения.Счита, че не са налице изменение в обстоятелствата, които да обусловят промяна в първоначално определения РЛО между бащата и детето предвид неговата възраст и предстоящото тръгване на училище в първи клас. Затова исканият режим не е в интерес на детето.Освен това, твърди, че бащата не спазва досега определения режим на контакти. Поради изложеното моли за отхвърляне на 5 иска.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за установено от фактическа страна:

Между страните не се спори, че са родители на детето А. А. Г., род.***, видно и от представените писм.документи, както и че с решение на ВРС-41с-в № 261673/14.12.2020г по гр.д.№ 13345/2014 е бил прекратен бракът между съпрузите по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на детето А. е предоставено на майката, а за бащата е определен РЛО, както следва: всяка събота от 10ч до 19ч; всяка сряда и четвъртък от 17ч до 19ч; всеки ден през лятото в продължение на един месец, когато майката не ползва платен годишен отпуск, от 9ч до 19ч; всяка нечетна година на Рождество Христово - всеки ден от 10ч до 19ч; всяка четна година на Великден - всеки ден от 10ч до 19ч; всяка четна Нова година – 1.01. - от 10ч до 19ч; на РД на бащата /13.02./ - от 10ч до 19ч; всяка четна година на РД на детето /18.03./ - от 10ч до 19ч; същият е осъден да заплаща в полза на малолетното си дете А. месечна издръжка в размер на 400лв, считано от влизане на решението за развод в сила, с падеж до 5-то число на текущия месец, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за отмяна или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неизплатена вноска, до окончателното и изплащане.