Решение № 220 от 12.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000084 по описа за 2021 година

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, 11-ти състав в открито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСТРА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ

ТОДОР ТОДОРОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Тодоров т.д. № 84 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260216 от 23.10.2020г., постановено по т.д. № 3170/2017г. по описа на СГС, Търговско отделение,VI - 11 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130368870 дължи на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 000649348 сума в размер на 558 192.02 лв., представляваща реализиран небаланс и цена за услуга координатор на специална балансираща група за периода 01.06.2014г. – 31.07.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК - 30.06.2017г. до окончателното заплащане на сумата, както и че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130368870 дължи на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 000649348 сумата от 152 039,72 лв. мораторна лихвa върху дължимата главница за периода 21.07.2014г. – 29.07.2017г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер за главница и мораторна лихва, като неоснователни.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД дължи на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, сума в размер на 558 192.02 лв., представляваща реализиран небаланс и цена за услуга координатор на специална балансираща група за периода 01.06.2014г. – 31.07.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК - 30.06.2017г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, с която е признато за установенo на основание чл. 422 от ГПК, че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД дължи на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД сумата от 152 039,72 лв. мораторна лихва върху дължимата главница за периода 21.07.2014г. – 29.07.2017г.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени предявените искове.

Във въззивната жалба на „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са сторени оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.

Твърди се, че издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение е процесуално недопустима, издадена в противоречие с чл. 107 ЗЕ, както и че е издадена за вземане надхвърлящо допустимия, съгласно чл. 410 от ГПК размер, с оглед на което и предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск е недопустим, както и постановеното по него първоинстанционно решение. На следващо място се излагат твърдения за неправилност на решението, в обжалваната му част с оглед неоснователното начисляване от страна на „НЕК“ ЕАД в качеството му на координатор на специална балансираща група на по-големи суми за небаланси, от колкото на него са му били начислени от страна на „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, в качеството му на независим преносен оператор, като разликата идва от методиката за изчисляване на небалансите вътре в групата, приета от „НЕК“ ЕАД, като липсва законово основание да се приеме по-голямо по размер задължение от страна на производителите на електрическа енергия в специалната балансираща група към координатора – „НЕК“ ЕАД от това, което цялата специална балансираща група чрез координатора „НЕК“ ЕАД има към „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 235 от ГПК и чл. 236 от ГПК, като съдът е изградил правните си изводи и е формирал вътрешното си убеждение, без да формира мотиви по основни възражения на ответника, а именно във връзка със задължението по реда на чл. 78 от ПТЕЕ на координатора на специална балансираща група – „НЕК“ ЕАД да определя и известява предварително графиците за производство на електрическа енергия на своите членове, което задължение не е било изпълнено. На следващо място се сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, в частност по отношение на извършените от страна на „НЕК“ ЕАД корекции на графиците за производство на електрическа енергия, които корекции се доказват от всички доказателства по делото, противно на приетото от първоинстанционния съд. Твърди се, че сумата в размер 16 800 лв. с ДДС, представляващи стойността на услугата координиране, неправилно е приета за дължима от първоинстанционния съд, тъй като „НЕК“ ЕАД е в неизпълнение на задълженията си като координатор на специална балансираща група. Моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение и да бъде прекратено производството по делото, евентуално да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.

На така подадената въззивна жалба е депозиран отговор в срок от насрещната страна - „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, чрез адв. Д. Д.. Изложени са подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

2

Въззивникът „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД е направил оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение в обжалваната отхвърлителна част. Твърди се, че са изцяло неправилни и необосновани изводите на съда, че Раздел III и I V на Методиката са нищожни, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като водят до неоснователно обогатяване на „НЕК“ ЕАД.

Сочи се, че специалните правила, предвидени в раздел V I на Методиката, предвиждат прилагане на специални условия по отношение на производители, спрямо които координаторът „НЕК“ ЕАД има задължението да изкупува цялата произведена електроенергия по отчет/електромер и по преференциална цена, като те не водят до неоснователно обогатяване на „НЕК“ ЕАД, а са средство за стимулиране на производителите към спазване на утвърдените производствени графици и недопускане на производство, надхвърлящи нуждите на пазара. Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, като бъде уважен изцяло предявения установителен иск. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно изхода на спора и в двете съдебни инстанции.

Редовно уведомена, насрещната страна е оспорила в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК така подадената въззивна жалба, с подробно изложени мотиви, като моли за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено, в обжалваната от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД част.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Апелативен съд - София, намира, че въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същите изхождат от надлежни страни, имащи право и интерес да обжалват, насочени срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и като такива са процесуално допустими.

Обжалваното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда е валидно.

С оглед направените оплаквания за недопустимостта му, за която в обжалваната част, в случая – изцяло, въззивната инстанция е овластена от посочената разпоредба на чл. 269 от ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е и допустимо, поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД срещу „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД искове по чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК вр. с чл. 107 от ЗЕ, за установяване на парично задължение в размер на 1 917 144,78 лв., цена за доставена балансираща електрическа енергия за вземания отразени в 14 броя фактури издадени в периода 29.08.2014г. – 31.07.2015г., ведно със законната лихва за периода от 29.06.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 480 514, 28 лв. за периода 18.09.2014г. – 30.06.2017г., предвид подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу така издадената заповед от 26.07.2017г. Като основание на вземането са въведени, както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба 14 броя фактури издадени в периода 29.08.2014г. – 31.07.2015г., като сумите по издадените фактури имат за предмет реализирани небаланси за посочения период.

Ответната страна е подала писмен отговор, с който на първо място е оспорила допустимостта на производството като обосновава становището си с пороци на издадената 3 заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Поддържа , че процесните суми се претендират от „НЕК“ АД не в качеството на обществен доставчик на електрическа енергия, а в качеството на координатор на специална балансираща група и за тези задължения не е приложима разпоредбата на чл.107 от ЗЕ.

Предявеният иск е специален такъв по чл. 422 от ГПК, с който се установява със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на ищеца, за което в предхождащо исковия процес заповедно производство е издадена заповед за изпълнение. Поради това и искът е именно установителен, а не осъдителен, като при уважаването му изпълнителното основание за съдебно признатото вземане е стабилизираната, влязла в сила заповед за изпълнение.

Съдът намира, дейността като координатор на Специална балансираща група да е обусловена от обстоятелството, че ищецът е лицензиран обществен доставчик на електрическа енергия, въпреки, че между страните всъщност има две правоотношения.

Първото от тях е за доставка на електрическа енергия съгласно Договора за изкупуване на електрическа енергия № ЕП – 040/2009г., а второто е породено от изменението в законодателството, възникнало въз основа на нормативен акт, а именно по силата на чл. 56, ал. 5 /в ред. действала към релевантния момент/ от ПТЕЕ, съобразно която разпоредба в случаите, когато производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не са прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група, те са в балансиращите групи с координатори общественият доставчик или крайният снабдител в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия.

Второто посочено правоотношение произтича от подзаконов нормативен акт, а именно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ПТЕЕ, а не от договор между страните. Така цитираната разпоредба, урежда отношенията между страните при липса на избор от страна на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, какъвто е настоящият случай. Оправомощаването по силата на нормативния акт на ищеца „НЕК“ АД да бъде координатор на специална балансираща група с участието на ответника – „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е именно с оглед на качеството му на обществен доставчик.

Следва да се отбележи още, че видно от исковата молба, предмет на спора е дължимостта на суми за балансираща енергия, които ищецът претендира за изпълнени от него дейности (разпределяне небаланси между членовете на балансиращата група) в качеството му на координатор на същата, което му качество е обусловено по силата на чл.

56, ал. 5 от ПТЕЕ от качеството му на обществен доставчик. Наличието на договор за изкупуване на електрическа енергия е само критерий за включването на съответния производител на електрическа енергия в определена балансираща група, когато той не е избрал сам координатор на комбинирана балансираща група.

Разпечатката съдържа 38 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00bfaa54-9fc8-4c29-8d63-d544c342a078