Решение № 3416 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3416 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110208658 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря А.Кованова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8658 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. С. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-4332004627/ 05.05.2026 г., издадено от Началник - група в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на М. С. С., ЕГН- **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3 от ЗДП е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 255, 65 евро/ 500.01 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява; не се явява упълномощения му процесуален представител – адв. Л.П. от САК, който е представил молба, с която поддържа жалбата и моли за отняна на НП по изложените в жалбата съображения. В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено без доказателства, свързани с осъществяването на твърдяното нарушение. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

Въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител. Приложени са писмени бележки от гл. юрк. С.М. с пълномощно от наказващия орган. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения, намира за установено 1 от фактическа страна следното:

На 19.01. 2026 г., около 10: 42 ч., в гр. София, по ул. "Проф. Цв. Лазаров " с посока от ул.“Д.Пешев“ към бул.“Копенхаген“ жалбоподателят М. С. управлявал МПС-лек автомобил „***“ с рег. № ************, негова собственост. На посоченото място служител при СДВРОПП-акт. А. В., изпълнявал служебните си задължения и спрял за проверка водача. При извършена справка в АИС "Пътна Полиция" било установено, че процесният лек автомобил е с прекратена регистрация от дата 28.10.2025г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДП поради липса на сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Поради констатираното нарушение акт. Ал. В. съставил АУАН на жалбоподателя, в който приел, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП. Актът бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено на основание Постановление от СРП по пр. преписка № 17285/2026 г. по описа на СРП. С постановление от 08.04.2026 г., прокурор при СРП прекратил образуваното досъдебно производство като приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер -по чл. 345, ал. 2 от ЗДП.

При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова) квалификация, началник група към СДВР, издал оспореното НП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на акт. А. В., както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

Съдът се довери на изложеното от акт. А. В., който е извършил проверка на водача на МПСто и е установил нарушението. От показанията му се установиха обстоятелствата относно извършената проверка и направените констатации. Неговите показания съответстват напълно на изложените в АУАН фактически доказателства и на приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно приложената Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121к-12547/ 12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, като актосъставителят има компетентност да съставя АУАН и началникът група към ОПП – СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно постановление. Съставеният АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на жалбоподателя.

Наред с гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал. 1 от ЗДП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП“. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДП е предвидено, че водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал виновно - да е знаел или да е допускал, че управляваното МПС е 2 без регистрация. Тежестта на доказване на това обстоятелство в административнонаказателното производство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно доказване с допустимите доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването на процесуалните правила за налагане на административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.

574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането вменява задължение на информационния център да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Нормата на чл.

574, ал. 11 от КЗ регламентира, че когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация обаче, не води автоматично до извод, че жалбоподателят като негов собственик е знаел за това. В настоящия случай няма никакви данни жалбоподателят да е бил запознат и да е знаел за извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП на 28. 10. 2025 г. служебно прекратяване на регистрацията на МПС, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. По делото липсват доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както интелектуалния, така и волевия момент на вината като субективен елемент на соченото противоправно деяние.

Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основаниечл. 143, ал.- 10 от ЗДП и съответно на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП. Поради това по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост". Налага се правният извод, че е налице несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на неговото виновно извършване от жалбоподателя.

Поради гореизложеното наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати, направените от жалбоподателя разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Видно от сключения Договор за правна помощ и съдействие жалбоподателят е заплатил на адв. Л. П. от САК, сумата в размер на 390 евро. С приложените писмени бележки е въведено възражение за прекомерност спрямо размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Адвокатското възнаграждение е определено над предвидения размер в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и възраженията на въззиваемата страна в тази насока следва да бъдат приети като основателни. Съдът приема, че претендираният размер се явява прекомерен и несъответен на невисоката фактическата и правна сложност на делото и на обстоятелството, че разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Поради това и разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съобразно разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в размер близък до минималния, а именно в размер на 250 евро и посочената сума следва да бъде присъдена на жалбоподателя като се възложат тези разноски в тежест на СДВР.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-4332-004627/ 05.05.2026 г., издадено от Началник - група в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на М. С. С., ЕГН- **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3 от ЗДП е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 255, 65 евро/ 500.01 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя М.

С. С., ЕГН- ********** сумата от 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4