Решение № 476 от 03.09.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Плевен, 03.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430201417 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 7607/02.03.2022 г. на НАЧАЛНИК на ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“, ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ при АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – СОФИЯ, на ИВ. П. ИВ., ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.3, 4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не е конкретно посочено мястото на извършване на нарушението и е налице неяснота относно обстоятелствата на неговото извършване. Наред с това счита, че материалният закон е приложен неправилно, като в тази връзка се позовава на разпоредбите на чл.15 ал.3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /по-надолу – „НАРЕДБАТА“/ и на легалната дефиниция, съдържаща се в §1 т.5 от Закона за автомобилните превози, от които извежда, че превозът е извършен от работодателя на жалбоподателя, а не от самия ИВ. П. ИВ., в качеството му на физическо лице. Същевременно, 1 оспорва годността на използваното в хода на административнонаказателното производство средство за измерване, както и начина на измерване, като изразява „основателни съмнения … за достоверността на измерените стойности“. Моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно; от друга страна, при режим на евентуалност, жалбоподателят изтъква, че административното наказание глоба в размер на 4500 лева се явява прекомерно и наказващият орган не е изложил никакви съображения по какъв начин е индивидуализирал така наложеното административно наказание; в тази връзка се отправя искане, в случай, че НП не бъде отменено, размера на глобата да бъде намален до предвидения в случая законов минимум от 1000 лева.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява; отправено е искане за разглеждане на делото в отсъствие на И.И. и упълномощения защитник, като са депозирани писмени бележки. В същите са доразвити вече изтъкнатите по-горе съображения, включително – че в качеството на водач, И.И. няма задължения за снабдяване с разрешително за движение на извънгабаритно/тежко ППС, тъй като нито е негов собственик, нито – превозвач по смисъла на ЗАвП, както и че деянието е несъставомерно по чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата; отбелязано е, че съобразно чл.11 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, а в случая това е юридическото лице „***“ ООД; отбелязано е, че щом водачът няма задължение да се снабди с разрешително за движение на извънгабаритно/тежко ППС, следователно не може да му бъде вменявана във вина, липсата на издадено разрешително от този вид; счита, че нито в АУАН, нито в НП се отбелязва конкретна стойност на максималната маса на процесното ППС, а в случай, че то има по-голяма от максимално допустимата маса съгласно чл.6 ал.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., тя не е определяща за стойностите на максимално допустимото натоварване на ос съгласно чл.7 ал.1 от НАРЕДБАТА; не на последно място изтъква, че административнонаказващият орган не е обсъдил надлежно приложението на чл.28 ЗАНН; пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“, ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА

РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ при АГЕНЦИЯ ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА – СОФИЯ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е издадено законосъобразно и правилно Наказателно постановление, като пледира същото да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната 2 съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0008992/04.02.2022г. от страна на Б. К. П. – инспектор при ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ при АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – СОФИЯ, в присъствието на свидетеля Г. ЕМ. Б., както и на нарушителя ИВ. П. ИВ.. Съставен е за това, че на 04.02.2022 г., в 14.40 ч. на път І-3, км 67, на 50 метра преди разклона за гр. ***, в посока гр. ***, ИВ.

П. ИВ. управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси МПС с 2 оси марка „***“, модел *** с peг. № *** и полуремарке с 3 оси с peг.

№ ***. При направено в хода на проверката измерване е констатирано, превишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. измереното натоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС е 14,650 т, при максимално допустимо натоварване 11,5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от НАРЕДБАТА; 2. при измерено разстояние между осите 1.34 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,050т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос - 24 т., съгласно чл. 7, ал.

1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. Отбелязано е, че измерването е извършено с техническо средство електронна везна модел *** и ролетка 1307/18/5 м/, както и че съчлененото ППС превозва пшеница. Направен е извод, че посоченото ППС е „извънгабаритно“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на НАРЕДБАТА, респективно – „тежко“, по смисъла на чл. 3, т. 2 от НАРЕДБАТА; отбелязано е, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” ЗП, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на Раздел IV на НАРЕДБАТА, от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, но водачът И. е управлявал посоченото ППС без такова разрешение, с което е нарушил чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ИВ. П. ИВ., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата – глоба в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.

„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

3

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.26 – 28 от АНД №615/2022г. по описа на РСПЛЕВЕН/. Не са налице сочените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно се счита, че не са посочени ясно мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Напротив – от изложената по-горе фактическа обстановка, възприета както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган е видно, че мястото на нарушението е път І-3, км 67, на 50 метра преди разклона за гр. ***, като подробно са отбелязани констатираните несъответствията между дължимите нормативните изисквания, от една страна и установените на място натоварвания на задвижващата (втора) единична ос на ППС, измереното разстояние между осите и сумата от натоварването на ос, на тройната ос на полуремаркето. В този смисъл, не са допуснати сочените от жалбоподателя, съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.3, 4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Също така неоснователно се изтъква, че административнонаказващият орган не е обсъдил надлежно приложението на чл.28 ЗАНН – напротив, обжалваното НП съдържа мотиви в тази насока /последен абзац на л.15 от АНД №615/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/, в т.ч.

– във връзка с безопасността на движението и преждевременното износване на пътната инфраструктура, които са напълно достатъчни, за да обосноват решението на издателя на НП, че случаят не е „маловажен“.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б. К. П., Г. ЕМ. Б., както и писмени доказателства /л. 20, л.23 – 25, л.40 – 44 от АНД №615/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, л.13 от делото/. Показанията на свидетелите Б. К. П., Г. ЕМ. Б. са относително подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените доказателства по делото, в т.ч. – Протокол за измерване на превозно средство №0000033/04.02.2022г., Препис на Свидетелство за регистрация част ІІ относно МПС с peг. № *** и полуремарке с peг. № ***, Препис на кантарна бележка за износ №17765/04.02.2022г. Впрочем, тук е мястото да бъде отбелязано, че изразените от страна на жалбоподателя „основателни съмнения … за достоверността на измерените стойности“ са изцяло голословни; напълно неоснователно се оспорва редовността на извършеното от контролните органи, измерване, тъй като видно от Препис на сертификат за съответствие относно ролетка 1307/18/5 м/ и препис на писмени доказателства във връзка с 4 редовността на електронна везна модел *** /Заявление за проверка, Приложение №1 към същото Заявление/, се касае за годни и технически изправни средства за измерване, към датата на извършване на проверката.

Съдът намира за убедителни и небудещи съмнения в добросъвестността при депозирането им, показанията на свидетелите П. И Б., поради което им отдава вяра; кредитира и споменатите по-горе писмени доказателства. Въз основа на тези доказателствени материали, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин - и няма да я преповтаря.

Не могат да бъдат възприети съображенията на защитата по съществото на делото. При съобразяване на разпоредбите на чл.6 и 7 от НАРЕДБАТА, отбелязани по-горе, от една страна и извършеното измерване, отразено в Протокол за измерване на превозно средство

№0000033/04.02.2022г. – от друга, е видно, че действително, налице е претоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС с 3,15 тона, както и претоварване на тройната ос на полуремаркето /при отчитане на разстоянието между осите 1,34м/ - с 10,05 тона. При положение, че измерването е извършено с годни технически средства, в какъвто смисъл са представените по делото писмени доказателства, то същото измерване е редовно и констатираните посредством него стойности, се явяват доказани по несъмнен начин. Видно е обаче, че жалбоподателят и неговият защитник не представят доказателства в опровержение на същите стойности, а се концентрират върху оспорване на качеството на ИВ. П. ИВ. като субект на нарушението по чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал.