Определение № 858 от 23.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. София, 23.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20241001000962 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. София 1618, р-н Красно село, ж.к. „Красно село“ ул. „Дебър“ № 17, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 831184677 против Определение от 23.04.2024 г., постановено по т.д. № 737/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI- 18 състав, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Поддържа се, че след като правото на иск съществува и е надлежно упражнено, съдът следва да се произнесе по съществото на спора и да го разреши със сила на пресъдено нещо. Наведен е и довод, че действието на обявената противоконституционност е само занапред, поради което към датата на предявяването му искът е бил допустим. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Делото е образувано и по частна жалба от същия жалбоподател против Определение от 24.09.2024г. по т.д. № 737/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI- 18 състав,с което е оставена без уважение като неоснователна, подадената от синдика „Корпоративна Търговска Банка“ АД, в несъстоятелност , молба по чл. 248 ТПК за изменение на определение от 23.04.2024 г., в частта за разноските. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с оглед основанието за прекратяване на производството, държавна такса по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр с чл. 60а ЗБН не следвало да се присъжда в тежест на несъстоятелната банка. Производството по делото било образувано при упражнено от синдика на "КТБ" АД (н) притезателно право, въз основа на предвидени в 1 закона разпоредби, които били отменени впоследствие като противоконституционни.

Действието на тази отмяна била занапред, както предвиждала самата Конституция - чл. 151, ал. 2 КРБ. Да се присъдела държавна такса в тежест на ищеца при тези обстоятелства, означавало да се придадат последици на обявените за противоконституционни разпоредби, за което нямало законово основание. Цитира съдебна практика в този смисъл - определение № 263479/25.06.2021 г. по търг. дело № 701/2020 г. и определение № 263496/25.06.2021 г. по търг. дело № 902/2020 г., двете по описа на СГС.Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново като уважи искането на "КТБ" АД (н) по чл. 248 ГПК и освободи банката в несъстоятелност от заплащането на държавна такса по делото.

От въззиваемото дружество не е постъпил отговор на частните жалби.

Частнните жалби са допустими, като подадени в процесуалнопреклузивния срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирани лица, с правен интерес от неговото обжалване.

Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на "Корпоративна търговска банка"АД (в нес.) срещу „Фина-Ц“ЕООД,ЕИК 131263160 осъдителен иск с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН за сумата от 450 000 евро. За да постанови обжалваното определение,с което е прекратено производството по делото съдът е приел,че с разпоредбата на чл. 60а ЗБН се дава право на синдика, временният синдик или ФГВБ да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от трето лице е под формата на парична или непарична вноска в капитала му.С решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а, ал.

1 ЗБН. В мотивите си КС приема, че с правните си последици тази разпоредба постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици. Съдът се е позовал на цитираната в определението съдебна практика на ВКС,съгласно която, предвид обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, исковите производства по този текст са недопустими.Съдът е приел,че с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ се регламентира правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ех nunc/. С решение № 22/1995 г. по конст. д. № 25/1995 г. на Конституционния съд е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 2 от 28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г„, Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - този закон фактически (макар и да не е отменен) не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да й противоречи, а ако й противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск - абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно в течение на цялото производство, и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с желаните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав.Поради това,че в хода на висящото производство е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма,съдът е приел,че тази законова норма вече не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на производството, поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на процесната сума, на основание чл.

60а, ал. 1, т. 1 ЗБН.

С оглед прекратяването на производството съдът е приел,че на основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН, дължимата държавна такса за производството в размер на 35 204,94 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/.

След постановяване на обжалваното определение за прекратяване на производството по делото е подадена молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в която се съдържа искане съдът да измени постановеното по делото определение от 23.04.2024 г., в частта му, в която „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД- в несъстоятелност, е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН, сумата от 35 204,94 лева, представляваща държавна такса, платима от масата на несъстоятелността. Изложени са съображения, че завеждайки иска с правно основание чл. 60а ал. 1 ЗБН, синдиците на „КТБ“ АД /н./ са упражнили признато от закона към този момент право, уредено от норма, 3 последващо обявена за противоконституционна. За да постанови второто обжалвано определение съдът е приел,че нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН предвижда банката в несъстоятелност да бъде освободена само от предварително заплащане на дължимата държавна такса за исковете по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, но не и освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по тези искове. С оглед изхода на спора следва да се извърши възлагането за дължимата държавна такса. Към дължимостта на държавните такси в особеното производство по несъстоятелност, регламентирано в ЗБН, намират приложение и общите правила, предвидени в ГПК. С оглед това разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН, предвиждаща, че таксата се събира съответно при уважаване на иска - от осъдената страна и при отхвърляне на иска - от масата на несъстоятелността, урежда дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното й внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество - при връщане на исковата молба и прекратяване на производството, какъвто е настоящият случай. Правните последици на прекратяване на производството поради недопустимост на иска са еднозначни на тези на отхвърляне на същия.Съдът се е позовал на цитираната в определението практика на ВКС.

При установената по-горе фактическа обстановка СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, счита,че обжалваното определение от 23.04.2024 г.,с което е прекратено производството по делото е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.С оглед инвокираните в частната жалба оплаквания, ключов за изхода на спора е на първо място въпросът за действието на решенията на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на закон или на отделна норма от него. Този въпрос е разрешен в тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд, в мотивите на което са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл.

151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, както и че конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конст., за които решението на Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения). Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т. е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или 4 неприключени.С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице при наличието на три алтернативно предвидени предпоставки: когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от полученото (т.