Решение № 67 от 06.03.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 499/2022
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 06.03.2023
- В сила
- 02.03.2023
- Състав
- РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ИВАН НАЙДЕНОВ РАДКОВСКИ, ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 12, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131 · Наказателен кодекс
- чл. 131 ал. 2 т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Плевен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:
ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
ИВАН Н. РАДКОВСКИ при участието на секретаря А. Г. П. в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600499 по описа за 2022 година
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД № 499/2022 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от П. В., против присъда по НОХД № 1995/2020г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, с която В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК и по чл. 131 ал. ІІ т.
4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК като му е било наложенона основание чл. 23 от НК едно общо наказание, в размер на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, както и че тя е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, при съществени процесуални нарушения и при липса на обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствения материал, с искане – присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
1
В допълнителни писмени изложения, във връзка с първоначално подадената жалба подсъдимият П. В. е изложил следните съображения:
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд са били допуснати следните процесуални нарушения:
Мотивите на първоинстанционния съд не са били връчени на страните и това, според подсъдимия е основание въззивното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на първата инстанция.
Неоснователно, според подсъдимия, не е било уважено от първоинстанционния съд искането му за отвод на представителя на Районна прокуратура – гр. Плевен, поради предубеденост.
В досъдебното производство по настоящото дело е приложен лист за преглед на пациент №018977, от 02.06.2019г. на К.К., един от полицейските служители, посетили дома на подсъдимия по време на инцидента, който според жалбоподателя няма удостоверителна стойност, тъй като не е подписан от лекаря, посочен в него и следователно вписаната в листа за преглед диагноза не може да се приеме за безспорна, но изложените от подсъдимия доводи в тази насока пред първоинстанционния съд са останали необсъдени в мотивите към първоинстанционния съдебен акт.
Неоправдано първоинстанционният съд е оставил без отговор направените от подсъдимия няколко искания за поправки и допълнения на протоколите от съдебните заседания при разглеждане на делото.
Първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите към постановената присъда нито едно посочено в негова полза доказателство, нито едно негово разсъждение, направено под формата на възражение или логически извод, опровергаващ обвинителната теза.
В мотивите на първоинстанционния съд не са взети предвид и обсъдени останалите хипотези за евентуална контузия на полицейския служител К., сочени от жалбоподателя.
Мотивите към първоинстанционната присъда не са посочени конкретните действия и не са изложени съображения, които квалифицират деянието като такова, по чл. 325, ал.2 от НК.
На следващо място в първоинстанционните мотиви не е обсъдено възражението на подсъдимия В., че неговите действия при 2 задържането му от полицейските служители са били осъществени в хипотезата на чл. 12, ал.1 от НК.
Заключението на съдебномедицинската експертиза, представено от д-р Т. не е достатъчно пълно и ясно, тъй като не е дало отговор на поставените му въпроси, относно причинените увреждания на полицейския служител К.К., както и какъв е бил механизмът на причиняването им, като в тази връзка жалбоподателят сочи, че заключението на тази експертиза е било прието от съда, без да му е дадена възможност да изрази своето становище относно експертизата, видно от протокола за проведеното на 11.12.2020г съдебно заседание.
В допълнителните писмени изложения, във връзка с първоначално подадената жалба, подсъдимият П. В. е изложил съображения, относно липсата на материално правните предпоставки в случая, за да бъдат квалифицирани действията му като извършени престъпления по чл. 325 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК и по чл. 131 ал. ІІ т.
4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело от въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия – адвокат М. Б., от АК – гр. Плевен изрази становище в същия смисъл, като отразеното в жалбата и допълнителните писмени изложения към нея, считайки че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, с искане тя да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Алтернативно адвокат Б. пледира за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в първоинстанционното съдебно производство, подробно изложени в жалбата на П. В. срещу първоинстанционната присъда, които са довели до нарушаване правото му на защита, с искане делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззивният жалбоподател П. В. пред настоящата инстанция заяви, че поддържа първоначалната си жалба и допълнителните писмени изложения към нея и изложи съображения в същия смисъл, с искане да бъде оправдан по двете му обвинения.
Според представителя на Окръжна прокуратура – гр. Плевен първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и мотивирана в достатъчна степен, поради което следва да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата и допълнителните писмени изложения към нея, както и 3 съобразявайки становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в заК.ия срок , от правоимаща страна. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
С обжалваната присъда, постановена по НОХД №
1995/2020 г., по описа на
Районен съд-гр.
Плевен, първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. К. В. за виновен в това, че на 01.06.2019 година, в град Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл.
325 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на две години и десет месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. К. В. за виновен и в това, че на 01.06.2019 година, в град Плевен, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия-натъртване в областта на дясна ръка, довела до болки и страдания, без разстройство на здравето на К.П. К., полицейски орган, младши инспектор във Второ РУ МВР-Плевен, при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК във вр. с чл.
54 от НК го е осъдил на две години и десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия П. В. едно общо най-тежка наказание, измежду наложените му в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което съдът е отложил, на основание чл.
66, ал.1 от НК, с четиригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът се е произнесъл за разноските по делото.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Към месец юни на 2019 година подсъдимият В. и свидетелката Е.
К. живеели на съпружески начала. Двамата обитавали жилище, находящо се в гр. Плевен, ул.“Г.И.В.“, ***. Подсъдимият и свидетелката К. имат две деца.
Подсъдимият В. и свидетелката К. не били в добри отношения.
Същите се дължали на агресивното поведение на подсъдимия спрямо 4 близките му, което се проявявало след употребата на алкохол. Именно агресивното и тоталитарно отношение на подсъдимия били причината за чести конфликти в семейството им, в това число и с децата им.
На 01.06.2019 година в семейството на подсъдимия възникнал конфликт между него и по – големият му син, който отказал да остане вкъщи и да се подготвя за предстоящ изпит, а искал да излезе навън с приятели. Напрежението между баща и син ескалирало в обедните часове на деня когато взаимната вербална агресия помежду им прераснала във физическа такава. Големият син на подсъдимия изпаднал в неконтролируема агресия – започнал да обръща шкафове, да събаря обувки наредени върху тях, да удря по вратите, нанесъл удари с крак по тялото на баща си. Това поведение на непълнолетния П. наложило родителите му да търсят помощ от органите на полицията. На подаден от тях сигнал на 112 се отзовал полицейски автопатрул, след посещението на който обстановката се успокоила.
Непълнолетният П. останал вкъщи да решава задачи за предстоящата матура и по –късно вечерта излязъл навън с приятели. В семейното жилище останали свидетелката К., подсъдимият В. и по – малкият им син.
Свидетелката К. се почувствала изморена от наситения с емоции ден и решила да си почине в спалнята на жилището. Около 20:00 часа вечерта малкият и син я подканил да се присъедини към него и баща му в кухнята, за да хапната поръчана от В. пица и да гледат футболен мач заедно.
Когато К. отишла в кухнята на жилището вечерята вече била приключила, а подсъдимият вече бил злоупотребил с алкохол. В този момент, на телефона на свидетелката К. се обадила майката на подсъдимия и попитала какво се е случило, тъй като П. бил при нея и заявил, че не желае да се прибира вкъщи. Свидетелката К. предоставила на подсъдимия телефона, за да разговаря лично с майка си по конкретния въпрос. Когато разбрал за какво става дума подсъдимият се ядосал допълнително. Хвърлил телефона по съпругата си, обърнал масата и започнал да крещи. Тогава свидетелката К. го предупредила, че ще се обади на 112 за помощ, както и направила по – късно, тъй като В. не преустановил заплашителното си поведение. На дежурния, който приел сигнала и К. споделила, че се чувства застрашена за живота си, тъй като съпругът и бил употребил алкохол и бил много агресивен.
На подадения от свидетелката К. сигнал на 112 се отзовал полицейски автопатрул, в състав свидетелите К.К. и К. М., и двамата 5 служители на Второ РУ, при ОД на МВР Плевен.
Около 21:00 часа двамата полицейски служители посетили адреса на подсъдимия в град Плевен, подаден им от дежурната част.
На входната врата на жилището си ги посрещнала свидетелката К., която била видимо разтревожена и помолила за съдействие, тъй като мъжът и бил агресивен към нея и децата и се страхувала за живота си.
К. сама им посочила стаята, в която в този момент се намирал подсъдимият В.. Когато влезли в помещението двамата двамата полицейски служители се представили и съобщили повода за посещението си, а именно подаден от свидетелката К. сигнал на телефон 112 за домашно насилие. Поискали от подсъдимия да им представи личната си карта. Появата на полицейските служители афектирала допълнително подсъдимия В.. Агресията му се пренасочила към тях. Подсъдимият категорично отказал да представи документите си, започнал да пита кой ги е пуснал в дома му и че нямат такова право да влизат в него, че бил юрист и знаел повече от тях и не е нужно да представя документите си, че нищо не бил направил. Подсъдимият крещял и ръкомахал. В този момент двамата полицейски служители подходили, за да го задържат и да укротят агресията му. Подсъдимият започнал да обижда, да псува на висок глас, да се върти , да рита, нанесъл удар с крак в ръката на свидетеля К.. След известна схватка между В. и двамата полицейски служители, последните успели да го повалят по лице на диван, разположен в стаята, за да му поставят белезници. Преди да успеят да го направят подсъдимият се обърнал и се изплюл в лицето на свидетеля К..
Свидетелите К. и М. потърсили съдействие от свои колеги. На място се отзовал втори патрул. Подсъдимият бил изведен от жилището си, качен в асансьора, оттам в патрулния автомобил и отведен в сградата на Второ РУ на МВР Плевен където бил задържан за 24 часа, впоследствие и освободен.