Решение № 57 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20222100601184 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.3 предл. първо от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв. Красимир Кацарски от АК-Бургас, в качеството му на служебен защитник на осъдения З. Б. Х. ЕГН **********, против Определение № 1777 от 09.09.2022г., постановено по НОХД № 3216/ 2022г. по описа на Районен съд - Бургас. С обжалваното определение, след като одобрил постигнатото между прокурора, обв. Х. и защитника му споразумение за решаване на делото, съдът на основание чл.383 ал.3 вр. чл.306 ал.1 т.3 от НПК и чл.68 ал.1 от НК, привел в ефективно изпълнение общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено на осъдения Х. по ЧНД № 5473/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас, като постановил приведеното в изпълнение наказание да се изтърпи отделни и изцяло при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС.

С жалбата бланкетно се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт в частта, с която съдът е привел условното наказание „Лишаване от свобода“ по ЧНД № 5473/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас в ефективно изпълнение. Изложени са твърдения, че посоченото условно наказание не следвало да се привежда в изпълнение, а ако 1 се приеме, че е следвало да бъде приведено в изпълнение, режимът за изтърпяването му следвало да бъде „общ“. Липсват съображения за твърденията в жалбата, не са отправени доказателствени искания.

Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи, че липсват слабости в първоинстанционния съдебен акт, които да го опорочават или да сочат на неправилно приложение на материалния закон. Поддържа наличието на предпоставки по чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на условното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено на осъдения по ЧНД № 5473/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас, като счита, че и режимът за изтърпяването му е правилно определен от първата инстанция. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения поддържа жалбата с с твърдение, че Х. страда от шизофрения и е невменяем, поради което не следвало да се привежда в ефективно изпълнение наложеното му условно наказание. Моли за отмяна на първоинстанционното определение.

Осъденият З. Х., редовно призован, не се явява, не представя доказателства и не взема отношение по предмета на делото.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

З. Б. Х. ЕГН ********** от гр.**** бил **** за извършени умишлени престъпления от общ характер със 7 влезли в сила присъди и споразумения, с които са му били наложени наказания „Пробация“ и „Лишаване от свобода“ за различни периоди, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок.

С определение № 558 от 25.03.2022г., постановено по ЧНД № 5473/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е определил и наложил на осъдения Х. по НОХД № 5427/ 2018г., НОХД № 80/ 2019г., НОХД № 5704/ 2018г., НОХД № 3077/ 2019г., НОХД № 3195/ 2019г., НОХД № 2450/ 2021г. и НОХД № 3084/ 2021 г., всички по описа на Районен съд – Бургас, едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл.25 ал.4 вр. чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от 4 години. Определението не било обжалвано и влязло в сила на 12.04.2022г.

С определение № 394 от 09.09.2022г., постановено по НОХД № 3216/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от същата дата, съдът одобрил споразумение, с което осъдения З. Х. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено в периода 01.02.2022 – 19.02.2022г. в гр.Бургас, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС.

След одобряване на споразумението съдът констатирал, че престъплението, предмет на одобреното споразумение, е осъществено в рамките на изпитателния срок от 4 години, установен за общото наказание от 2 години „Лишаване от свобода“, наложено на Х. с горецитираното определение по ЧНД № 5473/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, и доколкото се касае за умишлено престъпление от общ характер, на основание чл.383 ал.3 вр. чл.306 ал.1 т.3 от НПК и чл.68 ал.1 от НК, привел в ефективно изпълнение общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

Разглеждането на делото във въззивната инстанция бе многократно отлагано предвид събраните данни, че осъдения З. Х. е бил настанен за задължително лечение в **** за срок от 6 месеца с диагноза остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми с Решение № 1092 от 23.11.2022г. по ЧНД № 4303/2022г. по описа на Районен съд - Бургас.

Изписан е от лечебното заведение на 25.05.2023г. с диагноза Параноидна шизофрения.

Първи протрахиран пристъп. Параноидно – халюцинаторен синдром. Начална емоционално – волева промяна на личността. Употреба на психоактивни вещества – канабиноиди. В епикризата изрично е посочено, че осъденият се е адаптирал към лечението, спазвал режима, приемал редовно назначената терапия и при изписването му психотичната продукция е редуцирана до степен да не го ангажира поведенчески и емоционално. Предписана му е поддържаща медикаментозна терапия (епикриза на л.81, 82 от въззивното производство).

При така установените факти съдът счете жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК е императивна и предписва във всички случаи, когато в изпитателния срок на предходно условно осъждане деецът извърши умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след изтичане на този срок му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, съдът да приведе в изпълнение и отложеното наказание „лишаване от свобода“.

Разглежданият случай е именно такъв, доколкото деянието по НОХД № 3216/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, извършено в периода 01.02.2022 – 19.02.2022г., действително попада в изпитателния срок на определеното по ЧНД № 5473/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, общо наказание 2 години „лишаване от свобода, в сила от 12.04.2022г.

Правилно е определен и първоначалният режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание. Разпоредбата на чл.57 ал.2 б. „в“ от ЗИНЗС е съвършено ясна и предвижда изтърпяване на наказанието при първоначален „строг“ режим при умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено условното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на двете наказания надвишава две години. Настоящият случай е именно такъв. Тези факти не се оспорват.

Основният довод на защитата, че осъденият е невменяем и поради това условното наказание не следва да се привежда в изпълнение, в случая не намира доказателствена подкрепа. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от НК, не е наказателноотговорно лицето, 3 което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Съгласно ал.2 на същия член, не се налага наказание на лице, извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на здравето, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или ги да ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее. Никоя от двете уредени в чл. 33 от НК хипотези в случая не е налице. В досъдебното производство по НОХД № 3216/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, на 18.06.2022г. е била извършена комплексна психиатрична и психологическа експертиза, видно от чието заключение в инкриминирания период 01.02. – 19.02.2022г. осъденият Х. не е страдал от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които да са му попречили да разбира свойството или значението на постъпки си, или ги да ръководи. Предвид установената дисхармонична структура на личността и установената епилепсия, е предписано при евентуално изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ да се съобразява разпоредбата на чл.40 ал.4 от НК, която изисква по отношение на осъдени, страдащи от тежка психопатия или от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, или които са зависими от наркотични вещества, да се полагат съответни медицински грижи. Епикризите от лечението на Х. в ****** и в ***** установяват наличието на психическо заболяване, но не и липсата на вменяемост на осъдения било към инкриминирания период 01.02. – 19.02.2022г., било към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция. Съдът не следва да съобразява искания и доказателствени материали, представени след приключване на въззивното производство и обявяване на делото за решаване, но дори при преглед на представената от защитника на 07.12.2023г. съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена по друго дело, ясно се установява, че евентуалната невменяемост на осъдения Х. се отнася за периода 07.03. – 07.06.2021г., който не съвпада нито с инкриминирания по НОХД № 3216/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас период 01.02. – 19.02.2022г., нито с датите, на които са осъществени престъпленията по делата, предмет на групиране по ЧНД № 5473/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, по които е определено приведеното в изпълнение общо наказание от 2 години „Лишаване от свобода“. Понастоящем липсват доказателства за наличие на която и да е от предпоставките, визирани в чл.33 от НК, поради което съдът не съзира пречки осъденият да изтърпи ефективно приведеното в изпълнение наказание, при спазване изискванията на чл.40 ал.4 от НК.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1777 от 09.09.2022г., постановено по НОХД № 3216/ 2022г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5