Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 18.04.2023, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 235/2021
Вид
Решение № 60
Подписан
18.04.2023
В сила
29.05.2024
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Белоградчик, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря М. Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100235 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот и иск по чл. 108 ЗС – ревандикационен иск.

Исковата молба е подадена от В. М. Д. /починал в хода на делото/, М. Т.

Д. и Е. М. Т., с която са предявени обективно и субективно съединени искове против ответниците Р. Г. Т., В. К. Т. и „Био Ангус Груп“ ООД. След смъртта на ищеца В. М. Д., настъпила в хода на производството, съдът е конституирал като ищци, неговите правоприемници – законните му наследници М. Т. Д. – съпруга, М. В. М. и Т. В. А. – дъщери.

В Исковата молба се сочи, че наследодателят на ищците – В. М. Д.

/починал в хода на делото/, съпругата му М. Т. Д. и ищцата Е. М. Т., са съсобственици на УПИ XII – 340 в кв. 13 по кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. – празен, незастроен, с административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул.

„..................“ № ..., като ищците В. М. Д. /починал в хода на делото/ и 1 съпругата му М. Т. Д., са собственици на ½ идеална част от имота, а ищцата Е. М. Т., е собственик на другата ½ идеална част от същия имот. Твърдят, че родителите на починалия в хода на делото ищец В. Д. – М. Д. Б. /починал през 2007 г./ и Е. П. Б. /починала 2005 г./, са владяли ½ идеална част от имота до тяхната смърт, а след това, владението върху тази част от имота е упражнявано от сина им В. М. Д., заедно с неговата съпруга М. Т. Д..

Владението е продължило до преди две години, когато е сключен договор за наем с ответника „Био Ангус Груп“ ЕООД – с. Боровица, като имота е отдаден под наем от първите двама ответници – Р. Г. Т. и В. К. Т. на третия ответник. В условията на евентуалност, се претендира, че В. М. Д. /починал в хода на производството/, е владял ½ идеална част от имота в продължение на повече от десет години и е придобил собствеността върху съответната идеална част на основание давностно владение на собствено основание.

В исковата молба се твърди също, че майката на ищцата Е. М. Т. – Д. Д.

Т., починала през 2008 г., е владяла другата ½ идеална част от имота, а след нейната смърт, владението е упражнявано от дъщеря й – ищцата Е. Т. до преди две години, когато е сключен договор за наем между първите двама ответници Р. и В. Т. – наемодатели и третия ответник „Био Ангус Груп“ ООД – наемател, по силата на който спорния имот е отдаден под наем. В условията на евентуалност, ищцата Е. Т. моли съда да приеме за установено, че тя е владяла имота в продължение на повече 10 години и е придобила собствеността върху ½ идеална част от него, на основание давностно владение реализирано лично от нея. Ищците твърдят, че ответника „Био Ангус Груп“ ООД държи и владее недвижимия имот без правно основание.

С Определение № 289 от 02.09.2021 г., влязло в законна сила, производството по делото е прекратено по отношение на предявения от В. М.

Д. /починал/, респективно – неговите наследници – новоконституираните ищци М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А., срещу ответниците В. К. Т. и Р. Г. Т., иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото е продължило по предявения иск от Е. М. Т. против Р. Г. Т. и В.

К. Т. – по чл. 124, ал. 1 ГПК, по предявения от ищцата Е. М. Т. против третия ответник „Био Ангус Груп“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и по предявения от М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. – наследници на В. М. Д.

/починал в хода на делото/, против третия ответник „Био Ангус Груп“ ООД 2 иск, с правно основание чл. 108 ЗС.

Предвид изложеното в исковата молба, ищците М. Т. Д., М. В. М. и Т.

В. А. – наследници на В. М. Д. /починал в хода на делото/, претендират ответника „Био Ангус Груп“ ООД, да бъде осъден да им отстъпи собствеността и предаде владението върху ½ идеална част от УПИ XII – 340 в кв. 13 по кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ.

Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. – празен, незастроен, с административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „...................“ № ....

От своя страна, ищцата Е. М. Т., моли съда да приеме за установено по отношение на Р. Г. Т. и В. К. Т., че е собственик на ½ идеална част от УПИ XII – 340 в кв. 13 по кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ.

Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. – празен, незастроен, с административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.........................“ № ..., както и да осъди ответника „Био Ангус Груп“ ООД, да й отстъпи собствеността и предаде владението върху ½ идеална част от УПИ XII – 340 в кв. 13 по кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ.

Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. – празен, незастроен, с административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „...................“ № ....

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Ищците са представлявани по делото от процесуален представител – адв. Ир. Д. от ВАК.

По искане на процесуалния представител на ищците, по делото са допуснати и разпитани свидетелите : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П. от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.

Изискани от РП – Видин са копия от Сведения и Протоколи за свидетелски показания по ДП № 105/ 2022 г. по описа на ОДМВР – Видин, дадени от ответника В. К. Т..

В хода на устните състезания, пълномощникът на ищците пледира съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Съдът е дал възможност на процесуалния представител на ищците да представи Писмени бележки, но такива не са представени.

Ответниците Р. Г. Т., В. К. Т. и „Био Ангус Груп“ ООД, са депозирали отговори на Исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват предявените искове. Ответниците В. Т. и Р. Т. оспорват владението и собственическите 3 права върху имота заявени от ищците. Твърдят, че от 2003 г., ответникът В. К.

Т. е упражнявал владение върху спорния имот. Изчистил го е от обраслите храсти, къпини и тръни заедно с още три съседни имота, заградил го е и го е засял люцерна. Твърдят, че от тогава, в продължение на вече 17 години В. К.

Т. и съпругата му Р. Г. Т. владеят несмущавано имота, без някой да им оспорва това владение и да има претенции за собствеността му. Твърдят в отговора, че ответникът В. Т. необезпокоявано е обработвал имота през целия този период. Упражнявал е собственически права върху имота в пълен обем и никой не му е оспорил владението. Правомерно е отдал собствения си имот под наем на третия ответник по делото „Био Ангус Груп“ ООД. Ответникът „Био Ангус Груп“ от своя страна твърди, че владее и държи имота на валидно правно основание – договор за наем.

В съдебно заседание ответниците Р. Г. Т. и В. К. Т. не се явяват и не се представляват.

Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД – с. Боровица, обл. Видин, се представлява от адв. Ир. В. от ВАК. В хода по същество, моли съда да отхвърли предявените срещу довереното й дружество ревандикационни искове от всеки един от ищците, като недоказани. Подробни съображения са изложени в представени по делото Писмени бележки.

Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид правната квалификация на предявените обективно и субективно предявени искове, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, както и предвид оспорванията с отговорите на ответниците, съдът с изготвения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните както следва :

Ищците М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. – по иска с правно основание чл.

108 ЗС против ответника „Био Ангус Груп“ ООД, следваше да докажат в процеса : че са собственици на ½ идеална част от недвижимия имот на основание давностно владение – присъединено владение към владението на родителите на починалия в хода на делото техен наследодател В. М. Д. – М.

Д. Б., починал през 2007 г. и Е. П. Б. – починала 2005 г., продължило повече от 10 години върху ½ идеална част от имота и в условията на евентуалност – 4 че наследодателя на ищците В. М. Д. е владял ½ идеална част от имота в продължение на 10 години, без някой да му оспорва това владение, респективно, че са станали собственици на имота на основание наследяване по закон.; че са наследници на В. М. Д., починал на 20.05.2021 г. ; че ответника държи и владее имота.

Ищцата Е. М. Т. – по иска с правно основание чл. 124 ГПК, против ответниците Р. Г. Т. и В. К. Т., дължеше доказване на обстоятелството, че е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот на основание давностно владение – присъединено владение към владението на майка й Д. Д. Т., починала през 2008 г., продължило повече от 10 години и в условията на евентуалност – ищцата Е. Т. е владяла ½ идеална част от имота в продължение на 10 години, без някой да й оспорва това владение и по иска с правно основание чл. 108 ЗС против ответника „Био Ангус Груп“ ООД: че е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот на основание давностно владение – присъединено владение към владението на майка й – Д. Д. Т., починала през 2008 г., продължило повече от 10 години и в условията на евентуалност – че ищцата Е. Т. е владяла ½ идеална част от имота в продължение на 10 години, без някой да й оспорва това владение. ; че ответника държи и владее имота.

От своя страна, ответниците с оглед заявеното в отговорите им, следваше да докажат : Ответниците Р. Г. Т. и В. К. Т.: – че ответника В. Т. е владял имота в продължение на 17 години, без някой да му оспорва владението и е собственик на основание давностно владение, като имота станал съпружеска имуществена собственост и собственик е и съпругата му – ответницата Р. Т..

Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД следваше да докаже, че владее и държи имота на валидно правно основание – договор за наем.

За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищците по делото, чрез пълномощника им са поискали допускане до разпит на трима свидетели. Гласните доказателства са допуснати от съда. В хода на делото са изслушани свидетелите на ищците : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П. от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.

Съдът, при анализа на свидетелските показания изнесени пред съда, намира, че ищците доказаха вмененото им с доклада по делото обстоятелство, 5 че същите са съсобственици на спорния имот с права по ½ идеална част – за ищците М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. и ½ идеална част за ищцата Е. М. Т..

Показанията и на тримата разпитани по делото свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви досежно установените от тях обстоятелства. И тримата свидетели са постоянно живеещи в селото, в което се намира спорния имот – с. Боровица, обл. Видин. В пълна корелация по между си са дадените от тях показания, че спорното място, находящо се в с. Боровица е било собственост на родителите на В. М. Д. /починал в хода на делото/ - М. и Е. Б., и на Д. Т. – майка на ищцата Е. М. Т.. Всеки един от тримата свидетели заяви, че е виждал родителите на ищците да ползват имота заедно – да го обработват, стопанисват да го ползват за паша на животни, за посев на люцерна.

В тази връзка, съдът не споделя изложените в Писмените бележки на процесуалния представител на ответника „Био Ангус Груп“ ООД, че ищците не са доказали в процеса кой от тях коя част от имота е владеел /напр. единия източна, другия – западна част/, кой от тях в какъв обем е упражнявал владението, или заедно са обработвали имота. Предвид заявеното в Исковата молба – че всеки от ищците е владял по ½ идеална част от имота, съдът не е разпределял в доказателствена тежест на страните да доказват кой коя реална част от имота е владял. Идеалната част не е реално обособена и ясно разграничена. Поради това съдът не е изследвал въпроса кой от ищците коя част от имота е владеел изразено в точно очертание на площта която ползват.