Решение № 91 от 14.04.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 91

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 14.04.2020г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димчо Луков

ЧЛЕНОВЕ:

1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия

Стефанова в. гр. дело № 97 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 17 от ЗЗДН.

С

Решение № 17/ 23.01.2020 год. по гр.д. № 1705 по описа на Районен съд - Нови пазар за 2019 год. е отхвърлена молбата на С.С.И. срещу съпруга й М.Е.И. за защита от домашно насилие, а издадената заповед за незабавна защита № 1/03.01.2020 год. е обезсилена.

Недоволна от така постановеното решение останала молителката, която депозира въззивна жалба. Счита същото за неправилно, необосновано и постановено при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Моли атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата й да бъде уважена и на въззиваемата страна бъдат наложени посочените във въззивната жалба мерки по чл.

5, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН. Моли на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на въззиваемия да бъде наложена глоба в размер, определен от съда.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично, заедно с процесуалния си представител адв. Б.Б.,***, редовно упълномощен, който поддържа въззивната жалба, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М.Е.И., чрез процесуалния му представител адв. Г.Т.,***, в който излага, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Представя писмени доказателства - копие от нотариална покана, вписана под акт № 9, том , per. № от 27.01.2020 год. на Нотариус , per. № *на НК, с район на действие PC Нови пазар и протокол за явяване по връчената нотариална покана от 17.02.2020 год.

В съдебно заседание въззиваемият редовно призован не се явява, за него се явява адв. Г.Т.,***, редовно упълномощен, който поддържа отговора, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

В представената по делото молба с пр. осн. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 15 от ЗЗДН молителката твърди, че с ответника са съпрузи, като последният от близо 5 години осъществява физически и психически тормоз спрямо нея, в резултат на което двамата са се разделили през месец април 2019 год. Сочи, че ответникът е заминал да живее в Холандия, откъдето продължил да осъществява психически тормоз над нея. Излага, че през месец август 2019 год. ответникът се е завърнал в България като заживял в жилището на своите родители, което се намира непосредствено до семейното им жилище. Молителката сочи, че първият акт на насилие от страна на съпруга й бил осъществен на 30 ноември 2019 год. около 8.00 часа и се изразявал в отправяне на заплахи, обиди, употреба на нецензурни епитети и опит за физическа саморазправа. Твърди, че на 15.12.2019 год. ответникът е влязъл в общото им жилище и е взел нейната шевна машина.

Молителката навежда твърдение, че е установила липсата на шевната машина на 16.12.2019 год. На същата дата около 10:30 часа е видяла съпруга си, отправила е молба да й върне шевната машина, но последният отново я заплашил с физическа саморазправа.

В депозирана искова молба молителката уточнява, че на 30.11.2019 год. в 8.00-8.30 часа ответникът е заявил, че е взел пералнята от семейното им жилище като й казал да пере дрехите си при съседите. Ищцата допълва, че ответникът е изхвърлил в коридора дрехи на нейна клиентка, които трябвало да коригира на шевната машина, избутал я с ръка и започнал да крещи, че ще „изхвръкне“ от къщата, напсувал я и я нарекъл „курва“. На 16.12.2019 год. ответникът отново отправил обидни думи към ищцата.

С декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН молителката декларира изложената в молбата и в исковата молба фактическа обстановка.

На база на така представените от молителката писмени доказателства съдът е издал заповед за незабавна защита, с която е задължил ответника М.Е.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранил да приближава нея, дома й в с. П., обл. Ш., ул. ..., местата за социални контакти, които посещава, както и магазина за хранителни стоки в с. П., обл. Ш., ул. ...на разстояние по-малко от 50 метра.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак № 084202/ 28.12.1992 год. се установява, че страните са законни съпрузи.

Не се спори между страните, че към момента е налице висящо бракоразводно производство, инициирано от ответника.

Видно от Протокол за предупреждение от 30.11.2019 год. молителката С.И. е била предупредена от полицейски орган да не отправя закани, обиди и заплахи за психически тормоз и физическа саморазправа спрямо ответника М.И.. От Протокол от 16.12.2019 год. се установява, че на посочената дата на ответника е отправено предупреждение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

На

16.12.2019 год. на ответника са снети обяснения, в които последният сочи, че не живее в къщата, обитавана от молителката, а в дома на родителите си. Твърди, че със съпругата му живеят отделно от около 1 година и е подал молба за развод.

Излага, че къщата, в която живее молителката е собственост на неговите родители, а тя неоснователно не допуска нито него, нито родителите му.

Признава, че е изнесъл пералнята от къщата, но сочи, че същата не е нейна собственост.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Е.И. И.и А.Х.И., водени от ответника.

Не се спори, а и от показанията на свидетеля Е.И. И.(баща на ответника) се потвърждава, че семейното жилище на съпрузите, находящо се в село П., общ.К., обл.Ш., ул..., е собственост на родителите на ответника. Последните живеят в друг свой имот, находящ се на ул..., в съседство с процесния имот. И двамата разпитани свидетели излагат, че ответникът работи и живее в Холандия, като се връща периодично в България - 2,3 пъти в годината. Свид. И.заявява, че от около година съпрузите са разделени, а ответникът отсяда в къщата на родителите си. Сочи, че през месец ноември миналата година синът му действително е пренесъл пералнята от семейното жилище в жилището на родителите си, като твърди, че тези му действия били продиктувани от обстоятелството, че в бащината му къща пералнята се развалила и нямало по какъв начин да си изпере дрехите. Свидетелят лично е присъствал на възникналия между страните по делото спор по повод пералнята, но отрича да е чул от сина си цитираните в исковата молба обиди и ругатни. От показанията на св.И.се установява, че на 15.12.2019г. ответникът наистина е взел от дома им шевната машина, тъй като имал намерение да я ползва. От показанията на свид. И.не се установяват други релевантни за делото обстоятелства, тъй като самата тя не е била свидетел на възникнали между страните спорове. Твърди, че от майката на ответника е чула, че последният е взел пералнята и шевната машина от семейното жилище и е пренесъл уредите в дома на родителите си на ул....

Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства - копие от нотариална покана, вписана под акт № 9, том , per. № от 27.01.2020 год. на Нотариус , per. № *на НК, с район на действие PC Нови пазар и протокол за явяване по връчената нотариална покана от 17.02.2020 год., които въззивният съд е допуснал като допустими, относими, необходими за правилното разрешаване на правния спор, предмет на делото. От тях може да се достигне до извода, а и това обстоятелство не е спорно в настоящото производство, че жилището, обитавано от молителката в хода на първоинстанционното производство, находящо се в село П., общ.К., обл.Ш., ул..., е собственост на Е.И. И.- баща на ответника. С представената по делото нотариална покана последният е поканил молителката С.С.И. на 17.02.2020 год. да му предаде ключовете и владението върху посочения имот или да заплаща месечен наем за ползването му. Видно е от Протокол за явяване по връчената нотариална покана от 17.02.2020 год., че на посочената в нотариалната покана дата молителката е предала ключовете на процесния имот на Е.И. Исмаилов.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба с правно основание чл. 4, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че ако има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Дефиниция на понятието „домашно насилие" е дадена в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, като за да бъде производството по реда на ЗЗДН допустимо е необходимо насилието да е осъществено спрямо лице или лица, с които ответникът се намира в родствена връзка или с които е или е бил в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Не се спори, че и към настоящия момент страните по делото са съпрузи, т.е. имат семейна връзка, основана на сключен между тях брак, въпреки инициираното от ответника бракоразводно производство. При анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на личното и имуществено благо на пострадалия.

За да бъде окачествено едно действие като " насилие", обаче, е необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми, като преценка следва да се прави за всеки конкретен случай. Поради характера и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.З от ЗЗДН, както и поради обстоятелството, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил възможност на пострадалото лице да представи декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в производството, наред с други доказателствени средства по ГПК. Чл.

13, ал. 3 от ЗЗДН изрично предвижда, че при липса на други доказателства декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага с особена доказателствена сила и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице.

При наличието на други доказателства, обаче, съдът е длъжен да обсъди и тях във взаимната им връзка, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. Следва да се отбележи, че предвидената от законодателя самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, следва да се прилагат общите правила на ГПК, т. е. молителят следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието, а в тежест на ответника при направено от негова страна оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.