Определение № 660 от 21.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660 гр. Благоевград, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200601126 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

В разпоредително заседание по н.о.х.д. № 111/2025 г. по описа на Районен съд П., проведено на 24.09.2025 г., е постановено протоколно определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП Благоевград, ТО П., за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, ограничили процесуалните права на подсъдимите А. С. С., ЕГН **********, И. З. К., ЕГН **********, и Е. И. К., ЕГН **

Производството е образувано по частен протест срещу определението, подаден от прокурор при РП Благоевград, ТО П.. В протеста се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на протестираното определение. Сочи се, че разпоредбите на чл. 346 НК и на чл.

195 НК се намират в различни глави на НК, поради което груповият обект на престъпленията е различен и извършването им засяга различни обществени отношения. Прокурорът навежда доводи, че в чл. 346, ал. 2, т. 3 НК законодателят е посочил, че отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т.1-6 НК, което не налагало отбелязването на правната норма на чл. 195 от НК, а отбелязване на условията, при които е осъществен състава на престъплението по транспорта, осъществяващо такова по чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК. Поддържа, че в обвинителният акт по отношение на всяко едно от лицата е посочено в какво се изразява извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т.

3 НК, като в обстоятелствената част и в диспозитива е посочено и условие от изброените в чл. 195, ал. 1, т. 1-6 от НК. Намира, че не е наложително цифрово да се посочва съответната правна норма на чл. 195, ал. 1 НК. Поддържа, че е налице съдебна практика по престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК, при която цифрово не е била посочвана разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от НК. Предлага да се отмени обжалваното определение.

За постъпилия частен протест е съобщено на подсъдимите. В срока по чл.

342, ал. 2 НПК са не постъпили възражения.

1

Частният протест е постъпил в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разглеждан по същество.

Обвинението е единство от факти и право (Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС). Според решение № 638 от 12.01.2009 г. по н. д. № 687/2008 г., І н. о. на ВКС обвинението представлява единство от две части: фактическа страна /релевантните факти, обуславящи състава на престъплението/ и юридическа страна /правната квалификация на деянието/. Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението /фактическа и юридическа/.

В случая с обвинителния акт срещу подсъдимите са повдигнати следните обвинения от правна страна: срещу А. С. С. е повдигнато обвинение за извършването на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. последно и т. 3, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; срещу И. З. К. – за престъпление по чл.

346, ал. 2, т. 1, предл. последно и т. 3, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК; срещу Е. И. К. – за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 предл. последно и т. 3, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, както и за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 НК; срещу Д. С. Д. – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

В хода на разпоредително заседание, проведено на 24.09.2025 г., защитникът адв. И. Д. е навел възражение относно обвинението по правната квалификация по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК, предвиждаща квалифициран състав на престъплението, когато отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал.

1, точки 1 – 6 НК. Защитникът е изразил становище, че в обвинителния акт не е конкретизирано за коя хипотеза по чл. 195, ал. 1, точки 1 – 6 НК е обвинението.

Районният съд е намерил за основателно възражението на защитника.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че относно обвинението по чл.

346, ал. 2, т. 3 НК в обвинителния акт не се установява съответствие между обстоятелствената част и диспозитива, понеже в тях не е конкретизирано коя от хипотезите на чл. 195 ал. 1, точки от 1 до 6 НК е инкриминирана. Счел е, че тази непълнота на обвинението касае и подсъдимите И. К. и Е. К., както и че тя поражда възможност подсъдимите да не разберат в какво са обвинени, което да ограничи правото им на защита.

Винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него (виж Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС). Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени или липсва пълно описание на правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянията, предмет на обвинението, то винаги е непълно и неточно и води до съществено процесуално нарушение (решение № 188 от 10.04.2003 г. по н. д. № 111/2003 г., III н. о. на ВКС).

Спрямо подсъдимите А. С. С., И. З. К. и Е. И. К. е повдигнато обвинение за извършването на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. последно и т. 3, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Основният състав на престъплението противозаконно отнемане на МПС е уреден в чл. 346, ал. 1 НК. С 2 обвинителния акт не е повдигнато обвинение по основния състав, а по чл. 346, ал. 2 НК. Надлежно е повдигнато обвинение от правна страна за квалифициращото обстоятелство по чл. 346, ал. 2, т. 1, пред. последно НК, предвиждащо по-тежка наказуемост на деянието, когато превозното средство е изоставено без надзор. Това обстоятелство е надлежно инкриминирано и от фактическа страна, тъй като в обвинителния акт изрично се посочва, че процесният автомобил е бил изоставен без надзор в гр. П., на ул. „Струма“ пред бившия супермаркет „В.

Спрямо тези подсъдими с обвинителният акт е повдигнато и обвинение от правна страна по квалифицирания състав на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК. Тази разпоредба предвижда по-тежка наказуемост на деянието, когато отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1 – 6. Чрез препращане към други норми в НК разпоредбата на чл. 346, ал. 2, т. 3 НК въздига в квалифициращи обстоятелства тези, които са посочени за кражбата в разпоредбите на чл. 195, ал. 1, точки 1 – 6 НК. Те са част от съставомерните признаци на престъплението (виж решение № 42 от 16.02.2009 г. по н. д. № 746/2008 г., Н. К., І н. о. на ВКС), поради което в обвинителния акт следва да бъдат отразени от фактическа и правна страна съобразно изискванията на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС.

Налице е изрично препращане към други норми от НК. Не е налице бланкетна диспозиция, която за елемент от престъплението да отпраща към правна норма от друг нормативен акт. Това уточнение е важно, тъй като според Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма, ако в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.

Понеже в чл. 346, ал. 2, т. 3 НК е налице препращане, тези разрешения на тълкувателното решение не са приложими, поради което не може да се приеме, че съдът е компетентен да посочи квалифициращите признаци по чл.

195, ал. 1, точки 1 – 6 НК, ако в обстоятелствената част на обвинението те са описани от фактическа страна.

В случая от съдържанието на обвинителния акт не става ясно по отношение на кои квалифициращи признаци по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК е повдигнато обвинение. Разпоредбата препраща към чл. 195, ал. 1, т. 1 до т. 6 НК, като по този начин за противоправното отнемане на МПС са уредени следните квалифициращи обстоятелства: 1. ако отнемането е извършено във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие; 2. ако отнетата вещ не е под постоянен надзор; 3. ако отнемането е извършено чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот; 4. ако за извършването на отнемането е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин; 5. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, когато не представлява маловажен случай; 6. ако отнемането е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение. Така формулираното обвинение по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК, без посочването на конкретни разпоредби по чл. 195, ал. 1, т. 1-6 НК, налага едновременното осъществяване на защита спрямо всяко едно от тези квалифициращи обстоятелства, с оглед на възможността всичките да се окажат повдигнати 3 като обвинение от правна страна.

За част от квалифициращите обстоятелства от обвинителния акт не става ясно дали по отношение на тях са повдигнати обвинения от фактическа и правна страна. Не е налице яснота дали е повдигнато обвинение по чл. 346, ал.

2, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, доколкото обстоятелства относно тази правна квалификация не са посочени в заключителната част на обвинителния акт. Повдигнато е обвинение за отнемането на автомобил, които е бил без постоянен надзор, като в тази връзка в обвинителния акт са посочени обстоятелствата, че процесния автомобил е бил паркиран на улица „Б.“ № 28 и че е бил отключен, евентуално относими относно квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, но в обвинителния акт е налице неяснота, тъй като тази разпоредба не е изрично посочена при формулирането на обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК.

Налице са и несъответствие между правната и фактическата страна на обвинението. За обстоятелствата по чл. 195, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 НК не са изложени фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, а от обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК не става ясно дали за тях е повдигнато обвинение от правна страна.

В обвинителния акт са посочени обстоятелства, че отнемането е извършено от две или повече лица. Квалифициращото обстоятелство чл. 195, ал. 1, т. 5 НК обуславя невъзможност за престъплението да се квалифицира и във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, понеже то поглъща обикновеното съизвършителство (виж в този смисъл решение № 465 от 11.11.2013 г. по н. д. № 1530/2013 г., Н.

К., ІІІ н. о. на ВКС и решение № 72 от 01.08.2016 г. по н. д. № 39 / 2016 г., Н.

К . , III н. о. на ВКС). В случая обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК е повдигнато във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Това внася допълнителна неяснота дали подсъдимите следва да се защитават по обвинение по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл.

195, ал. 1, т. 5 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и дали от фактическа страна те следва да се защитават срещу обвинение за наличието на предварителен сговор, както и че отнемането не представлява маловажен случай.

По тези съображения въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, тъй като са нарушени правата на обвиняемите да научат за какво престъпление са привлечени. Следователно депозираният частен протест е неоснователен, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, постановено на 24.09.2025 г. в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 111/2025 г. по описа на Районен съд П..

Определението е окончателно.