Решение № 5058 от 04.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7630/2025
- Вид
- Решение № 5058
- Подписан
- 04.08.2025
- В сила
- 04.08.2025
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Цветомир Милчев Минчев, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 5058 гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
В.ена Дранчовска
Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100507630 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 95309/23.04.2025 г. на взискателя В. Д. А., чрез адв.
К.Й., срещу 2 броя постановления на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 20249240401473 по описа на същия съответно от 02.04.2025 г. по отношение на длъжника Б.С.Б. и от 08.04.2025 г. по отношение на длъжника Ж.С.Б..
Жалбоподателят счита обжалваните постановления за неправилни, тъй като са постановени без да му се предостави възможност да изрази становище по постъпилите искания на новоконституираните длъжници за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на всеки един от тях, както и да представи доказателства, че те са лично задължени за дълга, предмет на изпълнителния лист от 09.05.2024 г., въз основа на който е образувано. В тази връзка се позовава на наличието на висящо гр. дело № 278/2024 г. по описа на РС – Мездра, имащо за предмет предявен от него срещу С.Б.Б., Б.С.Б. и Ж.С.Б. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо него на извършените от Б. в полза на дъщерите му дарствени разпореждания със свои недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 126, том I, рег. № 981, нот. дело № 59/25.03.2019 г., с които се цели да бъде увреден, предотвратявайки насочването на изпълнението върху имуществото, предмет на даренията, които от своя страна са знаели за това, поради което се явяват лично отговорни за задължението по изпълнителния лист. В допълнение поддържа, че направените от тяхна страна откази от наследството на баща им също имат увреждащ го характер по смисъла на чл. 135 ЗЗД, поради което извършените дарствени разпореждания са недействителни спрямо него, доколкото по този начин се препятства възможността за удовлетворяване от имуществото на длъжника, притежавано преди извършените от него 1 дарствени разпореждания. Допълва, че с приемане на дарението от баща си С.Б. от страна на двете му дъщери, последният е останал без имущество, което да послужи за погасяване на дълга му, поради което независимо, че те са се отказали от неговото наследство, също са лично задължени и следва да участват като длъжници по изпълнителното дело. Претендира и разноски.
Насрещните страни по жалбата – Б.С.Б. и Ж.С.Б. изразяват становище за нейната неоснователност, тъй като прекратяването на изпълнителното дело по отношение на тях на посоченото основание не се предпоставя от уведомяване и изискване на становище от взискателя. Ето защо молят за потвърждаване на обжалваните постановления за прекратяване по отношение на всяка една от тях, като подадената жалба се остави без уважение.
В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ, с които се излага становище, че на мястото на починалия в хода на изпълнителното дело длъжник С.Б.Б. са конституирани наследниците му по закон Б.С.Б. и Ж.С.Б., които са се отказали от наследството на баща си, което съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК представлява пречка издаденият срещу наследодателя им изпълнителен лист да се изпълнява срещу тях, респ. за участието им като длъжници в рамките на изпълнителното дело, поради което по отношение на тях изпълнителното дело следва да се прекрати.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК (считано от датата на връчване на взискателя на обжалваните постановления за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на всеки един от новоконституираните длъжници Б.С.Б. и Ж.С.Б. – на 15.04.2025 г.), от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал.
1, т. 3 ГПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество при съобразяване на изложените от жалбоподателя доводи и при извършване на цялостна проверка съобразно дадените в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, настоящият състав приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Изпълнително дело № 20249240401473 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ е образувано с разпореждане от 17.05.2024 г. въз основа на молба от същата дата, подадена от В. Д. А., чрез адв. К.Й., срещу С.Б.Б., извършващ дейност като ЕТ „Меридиан – Б. – С.Б.“ за принудително събиране на присъдена в полза на взискателя сума по изпълнителен лист от 09.05.2024 г., издаден по в. гр. дело № 1426/2023 г. по описа на САС, а именно: 29 000 лв. – заплатени в изпълнение на задължение по развален на 25.06.2013 г. договор за извършване на строителна услуга № 168/20.06.2007 г. и допълнително споразумение към същия от 14.04.2008 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба 23.12.2016 г. до окончателното плащане, 4 000 лв. – заплатени в изпълнение на задължение по развален на 25.06.2013 г. договор за извършване на строителна услуга № 170/01.10.2007 2 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2016 г. и 8 850,50 лв. – мораторна лихва върху главницата от 29 000 лв. за периода от 23.12.2013 г. до 23.12.2016 г.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 41354/27.05.2024 г., получена от него на 04.06.2024 г., чрез дъщеря му Ж.С.Б., като едновременно с това са изпратени и запорни съобщения за налагане на запор върху банковите му сметки в множество банкови институции и възбрана върху притежавани от него имоти.
В хода на изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 68699/12.03.2025 г. на взискателя В. Д. А., с която се посочва, че длъжникът С.Б.Б. е починал, поради което е направено искане за извършване на проверка и изискване на удостоверение за наследници с цел установяване на същите, които да бъдат конституирани като длъжници по изпълнителното дело.
От страна на съдебния изпълнител е изискано такова от Столична община, р-н „Красно село“ и същото е постъпило на 13.03.2025 г., като видно е, че Б. е починал на 19.11.2024 г., оставяйки за свои наследници по закон Б.С.Б. и Ж.С.Б. – дъщери, поради което с разпореждане от 14.03.2025 г. посочените лица са конституирани като длъжници по изпълнителното дело и е разпоредено да им се изпрати покана за доброволно изпълнение, връчена им съответно на 01.04.2025 г. и на 24.03.2025 г., с предоставена възможност в едномесечен срок от получаване на същата писмено да заявят приели ли са останалото от длъжника наследство, а ако са се отказали или са го приели по опис, да представят доказателства в тази насока.
С 2 броя молби съответно с вх. № 83095/01.04.2025 г. и с вх. № 84538/04.04.2025 г. новоконституираните длъжници са поискали прекратяване на изпълнителното дело по отношение на всеки един от тях, тъй като са се отказали от наследството на баща си, позовавайки се на представени съдебни удостоверения по описа на СРС, 139 състав и СРС, 84 състав, свидетелстващи за вписван отказ в описната книга на съда съответно под № 2561/25.11.2024 г. (по отношение на Б.С.Б.) и № 2575/26.11.2024 г. (по отношение на Ж.С.Б.).
С обжалваните постановления съответно от 02.04.2025 г. и от 08.04.2025 г. на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ изпълнителното дело по описа на същия е било прекратено по отношение на всяко едно от посочените лица, на основание чл. 429, ал. 2 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те докажат, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството по опис съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. В случая, установява се от материалите по изпълнителното дело, че Б.С.Б. и Ж.С.Б. са единствени наследници по закон на починалия длъжник С.Б.Б., като в предоставения им едномесечен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение всяка една от тях е заявила, че се е отказала от наследството му, представяйки доказателства 3 в тази насока. След заявяването на отказ от наследство на баща си всяко едно от посочените лица е загубило качеството си на негов наследник и то с обратна сила, поради което срещу тях не могат да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора на починалия длъжник. Именно поради това дори и да са конституирани като длъжници в изпълнителното производство, направеният от тях отказ от наследство, надлежно вписан в книгите на съда, е противопоставим на взискателя В. Д. А. жалбоподател в настоящото производство. Ето защо, като е съобразил нормата на чл. 429, ал. 2 ГПК в контекста извършения от Б.С.Б. и Ж.С.Б. отказ от наследството на С.Б.Б. и е прекратил изпълнителното производство по отношение на тях, съдебният изпълнител е съобразил, че изпълнителния лист е престанал да разпростира субективните си предели спрямо тях. В случая, този извод не се разколебава и с оглед данните за наличието на висящо производство по гр. дело № 278/2024 г. по описа на РС – Мездра, имащо за предмет предявен от В. Д. А. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо него на извършените от наследодателя Б. в полза на двете си дъщери дарствени разпореждания със свои недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 126, том I, рег. № 981, нот. дело № 59/25.03.2019 г. Това е така, тъй като поддържаните от страна на взискателя доводи, обосноваващи наличието на самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на Б.С.Б. и Ж.С.Б. за сумите по изпълнителния лист от 09.05.2024 г., нямат отношение към законосъобразността на обжалваните постановления за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на тях. Нещо повече, въпросът дали извършеното дарение има увреждащ характер, както се поддържа от взискателя, не следва да се разглежда нито в изпълнителното, нито в настоящото производство, тъй като те не са искови по своя характер, а следва да се реши в рамките на висящия процес пред РС – Мездра. Ирелевантни към приложението на нормата на чл. 429, ал. 2 ГПК са и съображенията за същността и последиците от уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД. Отделен е въпросът, че с оглед данните за вписан отказ от наследството на дарителя, дори и при евентуално благоприятно за ищеца развитие на производството по този иск, надарените лица отново не биха били обвързани от субективните предели на издадения срещу баща им в качеството му ЕТ „Меридиан – Б. – С.Б.“ изпълнителния лист от 09.05.2024 г. В действителност по делото няма данни на взискателя да е предоставена възможност за становище по постъпилите искания за прекратяване на производството по отношение на новоконституираните длъжници, но за съдебния изпълнител не съществува такова задължение, тъй като същият се ръководи от субективните предели на изпълнителното производство, определени в разпоредбата на чл. 429 ГПК, а не от становищата на страните и ангажираните от тях доказателства.
При горните съображения съдът приема, че действията на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ, обективирани в 2 броя постановления на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 20249240401473 по описа на същия съответно от 02.04.2025 г. по отношение на длъжника Б.С.Б. и от 08.04.2025 г. по отношение на длъжника Ж.С.Б., са правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
4
В настоящото производство по обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител разноски не се следват на страните, тъй като органът по принудително изпълнение не е страна по него, поради което чл. 78 ГПК не намира приложение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 95309/23.04.2025 г. на взискателя В. Д. А., чрез адв. К.Й., срещу 2 броя постановления на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 20249240401473 по описа на същия съответно от 02.04.2025 г. по отношение на длъжника Б.С.Б. и от 08.04.2025 г. по отношение на длъжника Ж.С.Б..
Разпечатката съдържа 31 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00beaf26-34ec-499d-913e-24048199fd86