Решение № 324 от 29.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000403 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. М., представляван от адв.З. М., срещу решение № 664/16.06.2025г., постановено по т.д.№172/2024 година на ОС -Добрич, с което предявеният от въззивника М. М. срещу „БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ“ООД иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна решенията на дружеството, взети на проведено Общо събрание на съдружниците /ОСС/ на 18.11.2014г., а именно: за изключване на съдружника М. Г. М. поради извършване на действия против интересите на дружеството и неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, извършени на 11.10.2024г. и непреустановени до момента; за изплащане на М. Г. М. ликвидационен дял във връзка с изключването като съдружник по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, след приспадане на дължимия данък съгласно счетоводния баланс на дружеството към 30.11.2024г. и за поемане дяловете му вразмер на 10 050 дяла, всеки с номинал от един лев, от съдружника Д.Т.Д., която да внесе стойността им по номинал в патримониума на дружеството, е бил отхвърлен като неоснователен.

Във въззивната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на изложени от въззивника съображения се претендира отмяна на обжалвания акт и вместо това постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ по отношение решенията на ОСС на ответното дружество, взети на 18.11.2024г., ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

Основните възражения на страната са свързани с процедурата по свикване на процесното общо събрание, която се определя като незаконосъобразна - нарушена процедура по чл.126, ал.3 ТЗ, обоснована с липса на решение на ОСС на дружеството за отправяне предупреждение до санкционирания съдружник както и за материалната незаконосъобразност на взетите от ОСС решения, съотв. за неустановяване фактите за извършените от съдружника нарушения.

На първо място въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда за редовно свикване на 1

Общото събрание на 18.11.2024г. като сочи, че поканата за свикването му е била подписана от само един от управителите при установено в устава на дружеството съвместно представителство от двама управители, действащи само заедно. Излага, че в дружеството двамата съдружници Д.Д. и М. М. са били избрани и за съуправители на същото при съвместно представителство. Поддържа се теза, че всяко действие, независимо дали извън или в дружеството, следва да се извършва със съгласието и на двамата. В тази връзка въззивникът счита, че общото събрание също се свиква по общо съгласие на управителите, като липсата на изявление на единия от тях, опорочава свикването на валидно ОС. /цит. съдебна практика по в.т.дело №87/2024г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение по к.т.дело №1468/2024г. на Второ т.о. на ВКС/ Въззивникът посочва, че при аргументиране на решението си съдът не бил обсъдил всички доводи и доказателства на ищеца.

От друга страна се аргументира позиция за това, че дори другият съдружник Д.Д. да е свикала ОС не като управител, а в качеството си на съдружник, в хипотезата на чл.138, ал.2 ТЗ, то събранието било проведено преди изтичане на предвидения 2 -седмичен срок за упражняване на това право, което също сочи на нередовно свикване.

На следавщо място, въззивникът изразява несъгласие с мотивите на съда, че не е налице нарушение на процедурата по чл.126, ал.3 ТЗ при категоричен извод за липсата на решение на ОСС за отправяне на предупреждение за изключване до съдружника. Цитират се постановките на решение по к.гр.дело №2368/2002г. на ВКС, ТК. Поддържа се довод, че предупреждението за изключване следва да е задължително основано на решение на ОСС, а в случая липсвало такова. В този смисъл, въззивникът счита, че няма как управителят да предприеме изключването на сдържника без общото събрание да е взело решение и да е отправило предупреждение до него.

Компетентността на ОС да изключи съдружник не следва да се тълкува стеснително като се свежда единствено до приемане на решение за изключването на съдружника съгл.чл.126, ал.3 ТЗ, а според въззивника обхваща и процедурата по реализацията, рамките и завършването на този процес.

На трето място, въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда за материалната законосъобразност на взетите решение на процесното събрание, за обосноваването им с разпоредби от закона и устава на дружеството и за установени по делото нарушения на задълженията на съдружника М.. Твърди, че окръжният съд превратно е тълкувал гласните доказателства /св.А., Б., Д.Д. и Н.Д./ и не е обсъдил същите задълбочено и във връзка с останалите доказателства по делото като въз основа на това е приел за установени нарушения на съдружника, изразяващи се в неоказване съдействие на дружеството при осъществяване дейността му както и поведение, създаващо затруднение за развитие на нормалната дейност на дружеството. Изтъква, че ищецът е останал неосведомен за какво нарушение се търси неговата отговорност, доколкото адресираното до него предупреждение не съдържа конкретно и недвусмислено в какво се изразява неправомерното му поведение. Оспорват се изложените в предупреждението обстоятелства като въззивникът счита същите за неверни и неточни, посочени при липса на разпоредба/клауза от закона или Устава, която нарушава поведението на съдружника. Въззивникът счита, че съдът е достигнал до извод за нарушение задълженията на М. като съдружник /довели до прекратяване и ликвидиране дейността на дружеството/ не въз основа на събраните доказателства и при превратното тълкуване на свидетелските показания. В резултат на това формираните правни изводи са неправилни.

Посочва още разминаване в констатираните нарушения от съдружника в протокола на ОСС от 18.11.24г., с нот.заверка подписа на Д. и заверка на съдържанието, с Констативен протокол №169, том едно, рег.№2802/18.11.2024г., съставен от нотариус №519 Юл.К.. Въззивникът изтъква, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите А., Б., Д.Д.а и Н.Д.а, и не е съобразил чл.172 ГПК и основанията за тяхната заинтересованост. /служители на свързани с Д.Д. дружества/ В жалбата си въззивникът подробно обсъжда дадените от двете групи свидетели показания и тяхната относимост към предмета на спора. Посочва, че на 11.10.2024г. поведението на М. в склада на дружеството е било обусловено от обстоятелството, че там са намерени трети лица, които не са служители на Блу енерджи газ ООД. В жалбата въззивникът оспорва всяка една от фактическите констатации в решението за извършени от М. нарушения, базирани на интерпретация на свидетелски показания. Противопоставя се на вменените нарушения свързани с препятстване 2 дейността на служителите на дружеството, забрана за продажба на газ пропан бутан в бутилки, изгонване от работните места на служители на дружеството, прекратяване дейността на данъчния склад на дружеството. Изводите на първата инстанция са направени след неправилно кредитиране на събрани гласни доказателства, понеже е следвало да се вземе предвид връзката между свидетелите А., Б., Д. и Д.а, като служители на свързани дружества по §1 от ДР на ТЗ, с процесното дружество. Нарушенията, които се твърдят по отношение на ищеца са останали недоказани, вкл. че дейността на дружеството е била прекратена поради действията на съдружника М.. Напротив, въззивникът твърди, че събраните по делото доказателства се установява, че дейността на дружеството е била преустановена след 11.10.2024г., но по нареждане на съдружника Д. и съпругът й като част от служителите /и свидетели по спора/ са преминали на работа в друго дружество под контрола на Д. – Блу енерджи Пазарджик ЕООД. Твърди, че поведението му не е довело до преустановямаве дейността на дружеството, като това се вижда и от представени писмени доказателства, платежни нареждания, акцизни деклрации. Счита, че това нарушение не следва да бъде обсъждано, доколкото не е заявено в предупреждението до съдружника. Твърди, че друга част от нарушенията, посочени в предупреждението, не са били изобщо доказани и обсъдени от първоинстанционния съд. Поради незаконосъобразното изключване на съдружника, такива се явяват и обусловените решения за поемане на освободените дружествени дялове и изплащане ликвидационен дял на изключения. Въз основа на изложеното въззивникът претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски от страната.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Блу енерджи газ ЕООД, чрез адв.Св.Х. от ДАК, е представила писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане същата да бъде отхвърлена.

Оспорват се твърденията на въззивника за нередовно свикано общо събрание поради свикване само от единия от управителите при уговорено съвместно представителство на дружеството /страната се позовава и на невлязло в сила решение на АС по в.т.дело №229/2024г. и практиката на ВКС във връзка с противоречивите интереси на дружеството и управителя/съдружник/. Предмет на атакуваното решение на ОС е изключване на другия съдружник, същият и управител, което само по себе си елиминира интереса му от свикване на ОС.

Оспорва се становището на въззивника, че е необходимо Общото събрание на дружеството да приеме решение за отправяне на предупреждение преди изключването. /позовава се и на съдебна практика в решение по т.дело №472/2009г. на Второ т.о. на ВКС/ Поддържа се материалната законосъобразност на взетите решения, в частност изключването на съдружника. В тази връзка страната твърди, че предприетите от ищеца действия са демонстрация на волята му да действа против интересите на дружеството като са довели до прекратяване дейността на търговеца. Не са спомогнали за разрешаване противоречията между двамата съдружници и управители на дружеството, а са ескалирали в невъзможност да бъде осъществявана търговска дейност. Страната счита, че достигайки до тези изводи първоинстнационният съд правилно и задълбочено е анализирал всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че в предупреждението, отправено до М., са били посочени основанията за предприетата санкция– в какво се изразява неизпълнението на решенията на дружеството/посочване на кое решение и в какво се изразяват действията против интересите му/. Според страната, под основание законодателят няма предвид правната норма на чл.126, ал.3, т.1-4 ТЗ, а да се посочи коя от хипотезите на ал.3 от същата е осъществена. Счита, че в предупреждението се съдържа достатъчно пълна и конкретна информация за основанието по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ. Счита, че отразеното в констативния протокол на нотариус К., присъствала на събранието по покана на ищеца, неподписан от другия съдружник, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същевременно представеният протокол от ОС на 18.11.2024г., чийто подпис и съдържание са заверени от нотариус Г., не бил оспорен относно неговата вярност; оспорена е единствено законосъобразността на взетите и отразени в него решения на ОСС.

Въззиваемият намира преценката на свидетелските показания, извършена от съда, за правилна и законосъобразна. Преценката на съда кои от тях да кредитира и кои не е извършена, според въззиваемия, в съгласие с чл.172 ГПК. Според тълкуването на страната, от съвкупния анализ на тези показания се установявало, че на 11.10.24г. ищецът е посетил склада на дружеството като е разпоредил напускането му от присъстващите, иззел е ключове от офис -сградата, 3 телефоните на служители, чрез които се обработват поръчки, ограничил е достъпа до склада принудително, като всичко това е довело до преустановяване дейността на дружеството. Счита, че тези действия, насочени против интересите на дружеството като същевременно не способстват за осъществяване на дейността му, представляват двете основания за изключването на съдружника.