Решение № 139 от 12.10.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Сливница, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20261890200086 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „О.“ № 107, обл. Софийска, подадена чрез пълномощник – адвокат Г. В. от АК-Кюстендил, срещу Наказателно постановление № 26-0344-000023 от 13.02.2026 г., издадено от Началника на РУ Сливница при ОДМВР София.

С атакуваното НП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания: „Глоба“ в размер на 500.01 лева (равностойност на 255.65 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че деянието е субективно несъставомерно поради липса на умисъл или непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен по предвидения в закона ред за извършената служебна дерегистрация на автомобила. Иска се пълна отмяна на прцесното НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. В., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на НП.

АНО – Началникът на РУ Сливница, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районна прокуратура – Сливница, ТО-К., редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Районен съд-Сливница, II -и наказателен състав, след като прецени 1 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.06.2025 г. жалбоподателят Г. А. М. придобил правото на собственост върху лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС“, с рег. № ***, чрез писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите (рег. № 6071 на нотариус Д.Н.). Към момента на покупката за автомобила имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ – Полица № BG/02/125001810451 на ЗД „Бул Инс“ АД, с период на покритие от 30.05.2025 г. до 29.05.2026 г..

На 02.07.2025 г., в рамките на законовия срок, М. представил превозното средство в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР София за пререгистрация, при което му било издадено Свидетелство за регистрация на МПС Част I (СРМПС) № 014766785, като регистрационните табели били запазени същите.

Застрахователната полица обаче била разсрочена на четири вноски от предишния собственик, като била заплатена единствено първата вноска.

Поради неплащане на втората вноска с падеж 29.08.2025 г. и след изтичане на законовия срок за предизвестие, застрахователният договор бил прекратен.

Вследствие на това, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след електронно уведомление от Гаранционния фонд (ГФ), на 28.10.2025 г. сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР София прекратил служебно регистрацията на превозното средство. За извършеното служебно прекратяване жалбоподателят не бил уведомен писмено нито от ГФ, нито от сектор „Пътна полиция“.

На 25.01.2026 г. около 02:20 часа в гр. Божурище на ул. „Христо Ботев“ срещу дом № 7, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 725 ТДС“ с рег. № ***. Същият бил спрян за полицейска проверка от служители при РУ Сливница – свидетелите Р. А. и Б. Т.. При извършена справка в информационните масиви на МВР патрулът установил служебно прекратената регистрация от 28.10.2025 г..

На място мл. инспектор Р. А. съставил срещу М. АУАН серия GA № 4836503 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На водача била наложена и ЗППАМ № GPAM-1800285 за временно отнемане на СУМПС, като физически били иззети шофьорската книжка, малкият талон и два броя регистрационни табели. Същия ден (25.01.2026 г.) в 15:16 часа, след като била сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила била автоматично възстановена служебно в АИС на МВР.

Първоначално административното производство било прекратено с Мотивирана резолюция № 26-0344-M000010 от 26.01.2026г. на Началника на РУ Сливница, а материалите изпратени на Районна прокуратура – К. поради съмнения за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 06.02.2026 г. по пр. пр. № 203/2026 г. прокурор при РП-К. отказал да образува досъдебно производство поради липса на умисъл и субективна съставомерност, връщайки преписката на полицията за административно санкциониране. На 13.02.2026г. въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 приобщените по делото писмени доказателства в АНП, в т.ч. от официалните справки от сектор „Пътна полиция“ и РУ Сливница, както и от еднопосочните показания на разпитаните свидетели А. и Т., които изрично заявяват, че регистрационните табели са били поставени на колата по надлежния ред и водачът е разбрал за дерегистрацията едва в момента на проверката.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е изцяло основателна.

По същество:

На 25.01.2026 г. около 02:20 часа в гр. Божурище на ул. „Христо Ботев“ срещу дом № 7, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 725 ТДС“ с рег. № ***. Същият бил спрян за полицейска проверка от служители при РУ Сливница – свидетелите Р. А. и Б. Т.. При извършена справка в информационните масиви на МВР патрулът установил служебно прекратената регистрация от 28.10.2025 г.

По делото не се спори собствеността на автомобила. На място мл. инспектор Р. А. съставил срещу М.

АУАН серия GA № 4836503 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На водача била наложена и ЗППАМ № GPAM-1800285 за временно отнемане на СУМПС, като физически били иззети шофьорската книжка, малкият талон и два броя регистрационни табели. Същия ден (25.01.2026 г.) в 15:16 часа, след като била сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила била автоматично възстановена служебно в АИС на МВР.

При служебно извършената проверка за законосъобразност съдът установи, че АУАН е съставен от оправомощено лице по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговата материална и териториална компетенция, предвид представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Актът и постановлението съдържат изискуемите от закона формални реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административнонаказващият орган обаче е приложил неправилно материалния закон.

За да е налице състав на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е необходимо от обективна страна лицето да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. От субективна страна е задължително извършителят да е действал виновно (умишлено или по непредпазливост).

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН административното нарушение е виновно извършено умишлено или по непредпазливост.

Субективният състав на деянието изисква деецът да е имал реалната обективна възможност да съзнава противоправния характер на поведението си или да предвиди настъпването на съставомерните му последици, като положи дължимата грижа. В случаите, в които едно обстоятелство е напълно 3 скрито от знанието на лицето и липсва възможност то да го узнае, вината под каквато и да е форма е изначално изключена.

В настоящия случай се касае за служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Редът за извършване и уведомяване при тази процедура е уреден в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, според който службата по регистрация (сектор „Пътна полиция“) е длъжна задължително да уведоми собственика на превозното средство за извършеното служебно прекратяване.

По делото липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила си преди датата на проверката. В КАТ липсват обратни разписки или известия за доставяне.

Самият АНО не е изпълнил указаната му от съда доказателствена тежест да ангажира доказателства за такова уведомяване. Поради това жалбоподателят основателно е считал, че управлява надлежно регистриран личен автомобил, за който притежава редовно издаден голям талон (СРМПС) и табели, които не са били иззети до момента на проверката. Законодателят е вменил кумулативни и последователни задължения за уведомяване – на Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ преди извършване на дерегистрацията, и на органите на МВР по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I45/2000 г. след извършването . Тъй като по делото липсват доказателства за изпълнение на което и да е от двете задължения, субективната страна на нарушението остава недоказана от страна на АНО.

Този вид казуси са изцяло разрешени с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т.д. № 2/2022 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според задължителното за съдилищата тълкуване: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“ (край на цитата).

Понеже държавните органи не са изпълнили служебното си задължение да информират гражданина за промяната в статуса на неговата собственост, водачът няма как да съобразява поведението си с обстоятелства, които са му обективно неизвестни. Непредпазливостта също е изключена, тъй като М. е разполагал с полица, в която застрахователният период е бил изписан като едногодишен, и не е бил длъжен да предполага последвалото прекратяване без изрично съобщение.

С оглед изложеното, поради пълна субективна несъставомерност на деянието, обжалваното

Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, административната структура (ОДМВР София), към която се числи наказващият орган, дължи на жалбоподателя направените по делото разноски.

От представения Договор за правна защита и съдействие сер. КН № 4

0000014231 се установява, че жалбоподателят е заплатил в брой сумата от 400 евро (с равностойност 782.33 лева) за адвокатски хонорар на адв. В.. Този размер съответства на критериите за разумност и законов минимум, поради което искането следва да се уважи. Делото не се характеризира със занижена фактическа и правна сложност, за да бъде намалено претендираното възнаграждение. Освен това бяха проведени няколко на брой съдебни заседания. Всичко посочено прави неоснователни възраженията за прекомерност. Липсата на изричен, отделен списък по чл. 80 от ГПК не е пречка съдът да присъди разноските. Тя има само една процесуална последица за жалбоподателя – той губи правото си да иска изменение на съдебното решение в частта му за разноските, ако съдът пропусне да опише някоя сума или я намали служебно. Тъй като обаче разходът е само един (адвокатският хонорар) и той е ясно доказан с договора, съдът разполага с пълното основание да го присъди в решението

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: