Решение № 17616 от 28.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17616 гр. София, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110111043 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Ц.И.С. е предявила срещу „ВК" ООД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаването за нищожни, като противоречащи на закона и на добрите нрави, на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № .... г., сключен между нея и ответното дружество.

В исковата молба са изложени подробни доводи, че договорните клаузи, въз основа на които са начислени посочените суми, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.

143, ал. 1 ЗЗП. Съобразно изложеното е направено искане да бъдат прогласени за нищожни. Претендират се разноски.

Ответникът – „ВК“ ООД, оспорва исковете с твърдението, че процесният договор е валиден, поради което е налице основание за заплащане на всички суми по договора. Счита, че съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 143 ЗЗП. Намира, че не е налице и частично недействителност на договора по отношение на атакуваните клаузи, касаещи заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. При условията на евентуалност е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение на насрещната страна.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответното дружество е подало насрещна искова молба, уточнена с молба от 17.01.2023 г., срещу Ц.И.С., с която е направено искане да бъде осъдена да заплати суми по процесния договор за паричен заем от 26.10.2021 г., както следва: 892,61 лв., представляваща неплатена изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащанена вземането, както и за сумата от 50,79 лв. – възнаградителна лихва по договора, начислена за периода 22.12.2022 г. – 30.03.2022 г.

Поддържа, че към датата на депозиране на насрещната искова молба от ответницата са платени суми в общ размер на 622,30 лв. за погасяване на задължения по договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, с който оспорва предявените насрещни осъдителни искове по основание и размер. Излага доводи, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и изискванията на чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно изложеното е направено искане предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че са обвързани от валидно възникнало договорно правоотношение по Договор за паричен заем Standard 14 № .... г. /л.

6 и сл. от делото/, сключен между Ц. Илянова Станьова, в качеството на заемател, и „ВК” ООД, в качеството на заемодател.

Съдържанието на оспорените договорни клаузи, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е следното:

Чл. 1, ал. 3 „За извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 381,48 лв. "

Чл. 5, ал. 1 „Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1. Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител 2 по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем на качеството си на заемател ИЛИ банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Чл. 5, ал. 2 „Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1. Заемателят дължи неустойка в размер на 254,32 лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 177,30 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1950,30 лв. ".

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 и т. 8, е уговорен годишен лихвен процент в размер на 40.32 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 49.35%.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 84 и сл. от делото/, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че съгласно представения по делото Договор за паричен заем Standart 14 № .... г. „ВК" ООД е предоставило на ищцата Ц. И. Станкова заем в размер на 1 200,00 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, с подписването му страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с КИД 5733568 от 20.09.2021, което към датата на подписване на договора е в размер на 278,32 лева. След извършеното прихващане на заемателя е изплатен остатъка от заемната сума.

Съгласно чл. 3, ал.1, срокът на заема е 22 седмици и се погасява на 11 двуседмични вноски, като първата е с падеж 09.11.2021 г., а последната 29.03.2022 г. Годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора в размер на 40.32%, при който годишният процент на разходите е в размер на 49,35%.

Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 1 695,98 лв. Месечната вноска в чл.2, ал.1, т.1 е определена в размер на 154,18 лв., включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Съгласно чл.5, ал.2, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 254,32 лв., която се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, при което погасителната вноска става в размер на 177,30 лв., т.е. общото задължение по договора става в размер на 1 950,30 лв.

Вещото лице е посочило, че съгласно предоставена от заемодателя справка за начислените задължения и платените суми по Договор за паричен заем Standart 14 № .... г., за погасяване на начислените задължения по кредита са платени общо суми в размер на 622,30 лв. в периода 10.11.2021 г. – 12.01.2022 г., с които са погасени 3 месечни вноски изцяло и част от 4-та 3 вноска, които включват: 92,48 лева - неустойка по ал.5, ал.2 от договора;

138,72 лева - такса експресно разглеждане; 63,71 лева - договорна лихва;

307,39 лева - главница; 20,00 лв. - разходи за събиране на просрочени вземания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

По предявените от Ц.И.С. срещу „ВК" ООД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаването за нищожни, като противоречащи на закона и на добрите нрави, на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № .... г., сключен между нея и ответното дружество:

Не е спорно между страните, че на 26.10.2021 г. между тях е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.

143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

4

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП , индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая от ответника не са представени доказтелства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени, изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от процесния договор е сключена в условията на неравнопоставеност, водеща до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД /. Понятието „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай е уговорено в чл. 5, ал. 2 от процесния договор, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 от договора /осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция/ на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 254,32 лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска е със завишен размер, т. е. съгласно предвидената разпоредба се предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на 5 задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника.

Разпечатката съдържа 40 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00bd77e9-9c01-41a7-aa8e-525c21c4675c