Решение № 58 от 02.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Разлог, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200145 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б.М..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.Р., у.“Г.Д.“№29, е.2, а.7, с управител Е.К.П., с адрес: г.Р., у.“Г.Д.“№29, е.2, а.7, против НП №*/26.01.2024 г., издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., с което на дружеството е наложено адм. наказание "Имуществена санкция" от 2`000,00 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, и вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП, счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради това, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В СЗ въззивната страна - редовно призована, не се явява законен представител, явява се процесуален такъв - адв. К., който поддържа жалбата на всички основания, посочени в нея.

Излага подробни съображения в посока отмяна на процесното НП в депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована в СЗ се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрк. възнаграждение. Депозира писмени бележки.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2023 г., лицата С.Т.А. и Д.В.Х. служители на Д"ИТ"-Б., извършили проверка по раб. места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в обект: Б.з.баничарница, в о.Б., о.Б., г.Б., у.“Ц.С.“№46, стопанисван от „Б.М..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.Р., у.“Г.Д.“№29, е.2, а.7, с управител Е.К.П. На процесния обект било заварено да работи като „баничар“, лицето М.С.Г., ЕГН*, като описаното нарушение е било потвърдено от попълнената в хода на проверката по раб. места декларация лично от лицето Г., в която е удостоверено извършване на трудова дейност при установено раб. време от 06:30 ч. до 14:00 ч., изпълнявайки длъжността „б.“ с уговорено трудово възнаграждение 780,00 лева, с отразена почивка за хранене, физиологични почивки. В декларацията е посочено, че лицето Г. няма сключен трудов договор и не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр 1 от сключен трудов договор. Като начална дата на започване на работа в предприятието е отразено - „11.2023 г.“.

При проверката по документи относно правоотношението м/у дружеството и М.Г. не е представен сключен трудов договор. Проверяващите са констатирали, че на 06.11.2023 г. лицето М.С.Г. е полагал труд на раб. площадка, осигурена от "Б.М.."ЕООД в определеното от търговеца раб. време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

Междувременно на 22.11.2023 г., с Постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, инспектор в О„БТКД“ при Д„ИТ“, с адр. г.Б., обявила съществуването на трудово правоотношение м/у „Б.М..“ЕООД, с ЕИК* и лицето М.СГ..

В хода на документалната проверка от страна на възз. дружество не бил представен трудов договор за М.С.Г., а от извършена служ. проверка на 22.11.2023 г., в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от ИС на ИА-ГИТ, проверяващите установили, че жалбоподателят не е подал и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриране на писмен трудов договор с лицето Г. към дата 06.11.2023 г. На 28.11.2023 г. с/у възз. дружество бил съставен и АУАН от С.Т.А. - актосъставител, и Д.В.Х. - свидетел, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 06.11.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с М.С.Г., за предоставената от нея раб. сила в стопанисвания от търговеца обект - Б.з.-баничарница, в о.Б., о.Б., г.Б., у.“Ц.С.“№46.

АУАН бил съставен в отсъствие на управляващия ЕООД, бил му е връчен, възражения не постъпили в законоустановения срок.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Б.М..“ЕООД, с ЕИК*, адм. наказание "Имуществена санкция" от 2`000,00 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В хода на съд. следствие като свидетел бе разпитан С.А. - инспектор в Д"ИТ"-Б.

/актосъставител/, и Д.Х. - свидетел, участвал в проверката на възз. дружество. Свидетелите в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.

По делото е разпитан и свидетеля М.С.Г. като лице, заварено от проверяващите да работи на обекта на контрол, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Свидетелят е попълнил декларация, в която е отразил обстоятелства относно престираната от него раб. сила на проверявания обект, като излага, че е отишла да търси работа в процесния ден и декларацията е попълнила под натиск и диктовка на инспекторите от Д„ИТ“. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, поради обстоятелството че счита че същия е изложил показанията с цел изграждане на защитна теза. В тази вр. свидетелят Г. потвърждава, че лично е попълнила декларацията като първоначално е обективирала данни на друго лице, но отново под диктовка на проверяващите, излага също че почеркът е нейн и че тя е попълнила длъжността „ф.“ на гърба на декларацията, което само по себе си противоречи на показанията й, че не е била запозната с дейностите, извършвани в процесния обект.

Съдът изцяло кредитира писмените материали съдържащи се в АНП, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява ч/з събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите, дадени в СЗ, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, обяснения, постановления по чл.405а от КТ, протокол от извършена проверка, заповед и от останалите писмени доказателства по делото.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ, и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, се осъществява от ИА"ГИТ" към МТСП. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе разпоредби, органът който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА"ГИТ" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА"ГИТ".

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в отсъствието на представляващия дружеството лице и свидетеля Д.Х., присъствала при установяване на нарушението.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съд. състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното адм. нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична. Необсъдените писмени доказателства съдът приема за неотносими към предмета на доказване по делото, поради което и не ги анализира.

При така изведената фактическа обстановка, съдът счита че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Съобразно чл.6 от ЗАНН, адм. нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държ. управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред. Предвидената в чл.83 от ЗАНН, имуществена отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна, като НО, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на раб. сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

В конкретния казус съдът намира за правилен извода направен от АНО, че работодателят „Б.М..“ЕООД, с ЕИК*, е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като при осъществяване на неговата дейност е приел на работа в горецитирания обект като "работник" лицето М.С.Г., ЕГН*, без да е сключил с него трудов договор.

Изложеното в АУАН и в НП се потвърждава по безспорен начин и от разпита в СЗ на 3 актосъставителя и свидетеля по акта, които заявяват че по време на извършване на проверката, в обекта е работило лицето М.Г., като същото е месело баници в производствената част на обекта.

Съдът счита за неоснователно възражението на защитата на жалбоподателя досежно попълването на декларацията от свидетеля Г., а именно, че същата я е попълнила под стрес и натиск, както и под диктовка на проверяващите инспектори. Намира и за неоснователни възраженията досежно обстоятелството, че проверяващите не са установили кой е стопанисвал обекта, не са изискали касов бон и сертификат за контрол. В тази вр. независимо че призовката за проверка по документи по реда на чл.45 от АПК, е връчено на лице упражняващо трудова дейност в обекта, част от изисканата документация е била изпратена в Д“ИТ“-Б., което само по себе си говори, че представляващият дружеството е бил запознат с извършваната проверка, с изисканите в последствие документи, като същият не е направил възражение в посока, че не стопанисва обекта.

Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето М.Г., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. В тази вр. съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството-жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е ЮЛ, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

Ето защо изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.