Решение № 1210 от 20.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20265330203023 по описа за 2026 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ № 8508254228 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на Васис-Транс ЕООД, ЕИК 201396362, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к. Червен Бряг, № 119, вх.

А, ет. 2, ап. 6, представлявано от В. Л. В., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лв.) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

С ЕФ е констатирана дължима такса от Васис-Транс ЕООД, на основание чл.10б ал.5 от ЗП, в размер на 149,81 евро, съобразно категорията на притежаваното ППС.

Жалбоподателят Васис-Транс ЕООД, чрез законния си представител, в жалбата си, моли за отмяна на електронния фиш тъй като на първо място били изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не било извършено нарушението, Васис-Транс ЕООД нямало неплатени такси, практиката на съдилищата била еднопосочна – за отмяна на тези електронни фишове. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание страната не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител пледира за потвърждаване на ЕФ поради 1 законосъобразност на санкцията и на процедурата. Алтернативно моли за намаляване размера на наложената санкция. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 09.09.2025 г. в 15:49 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа път А-1, км. 118+599, с посока нарастващ километър, било установено движение на ППС – товарен автомобил "МАН 26.413 ФНЛЛВ" с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, ведно с ремарке с общо 5 и повече оси, с технически допустима максимална маса на състава 48000, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – няма валидна маршрутна карта и няма валидна тол декларация за преминаването.

Така извършеното нарушение

№

3F4CССАА738Е8ВВЕЕ063041F160A0543 било установено с устройство № 20051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км. 118+599.

Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС е Васис-Транс ЕООД, ЕИК 201396362, със седалище гр. Ловеч.

С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на Васис-Транс ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лв.) за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото – извлечение от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, статични изображения /снимки/, създадени от Електронната система за събиране на пътни такси на ППС с рег. № ********, справка за собственици и притежатели на МПС с рег. № ********, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ за одобряване на образец на електронен фиш, ведно с приложения към нея; протокол за установяване годността за приемането на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка от 07.02.2020 г.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че собственикът е длъжен да не допуска движението 2 на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като е доказано, че на 09.09.2025 г. в 15:49 ч., с устройство № 20051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 118+599, в община Марица, е установено движение на ППС – товарен автомобил "МАН 26.413 ФНЛЛВ" с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, ведно с ремарке с общо 5 и повече оси, с технически допустима максимална маса на състава 48000, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП, като за посоченото ППС нямало закупена маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние.

Тол таксата е такса за изминато разстояние, като заплащането й дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък. Всеки път и пътен участък от платената пътна мрежа, към която безспорно се числи и процесния участък в община Марица, по път А-І, км 118+599, съгласно чл. 3 от ЗП е разделен на тол сегменти, за навлизането и движението през всеки от който, се дължи тол такса в определения размер.

Тол таксите се определят в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Процесният случай касае липса на изцяло валидна маршрутна карта и валидна тол декларация за преминаването, т. е. няма заплатена дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата за ППС – товарен автомобил "МАН 26.413 ФНЛЛВ" с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, ведно с ремарке с общо 5 и повече оси, с технически допустима максимална маса на състава 48000.

В тази връзка съдът приема за доказано от обективна страна въз основа на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени към него 3 броя статични изображения във вид на снимков материал, че за процесното ППС влекач в състав с ремарке ППС в процесните време и място се движел, без да е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата, т. е. няма валидна маршрутна карта и валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е довършено от обективна страна, тъй като освен неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата тол такса, по делото се доказа и фактът на реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от това превозното средство, за което не е изпълнено изцяло 3 задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Установява се и не се спори, че дружеството жалбоподател Васис-Транс ЕООД, ЕИК 201396362, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, е собственик на процесното МПС, видно от справка за собственици и притежатели на МПС, изготвена от БГТОЛ.

Тъй като се касае за административнонаказателна отговорност на юридическо лице, то въпросът за вината не се изследва, тъй като отговорността е обективна.

По наказанието:

Правилно е основанието, на което е наложено административното наказание, а именно чл.187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда за юридическото лице и едноличен търговец, собственик на МПС, или негов ползвател, да бъде наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. (1278,23 евро ), допуснал движението на ППС без да изпълни изискванията на чл.10, ал.1 от ЗП в хипотезата на чл.179, ал. 3б от ЗДП. Правилно е осъществена правната връзка с чл.179, ал. 3б от ЗДвП, тъй като не е изцяло заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

Безспорно пътното превозно средство е от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП - ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за да се дължи тол такса въобще /за конкретното ППС в състав с технически допустима максимална маса 24000, брой оси над 5, екологична категория ЕВРО 4 още повече че същщото се е движило в състав с общо 5 и повече оси и технически допустима максимална маса от 48000. Безспорно Васис-Транс ЕООД е собственик на ППС-то, видно от писмените доказателства по делото.

Така определеното административно наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лв.) отговаря на законоустановеното по вид и размер, който размер е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.

Относно приложението на процесуалните правила:

Не се установява по делото да са изтекли фиксираните в ЗАНН срокове.

Съдът намира, че тъй като издаването на електронни фишове е сравнително нова и опростена процедура за санкциониране на определен вид нарушения, към същите не може да се прилагат правилата, които важат за стандартната процедура за налагане на административни наказания, а именно с издаване на АУАН и НП. Сроковете касаещи етапите на издаване на АУАН и НП са неприложими тъй като законодателят изрично е предвидил отпадането на отделните взаимосвързани части на производството в името на процесуалната икономия. В тази връзка съдът намира, че по отношение на електронния фиш, следва да се прилага единствено абсолютната и обикновената погасителна давност, които са съответно 4 години и 6 месеца и 3 години. В настоящия случай тези срокове не са изтекли, поради което това възражение следва да се остави без уважение.

След изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 4

13.02.2024 г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което редът за санкциониране на нарушителя е законосъобразно избран от административнонаказващия орган.

Отменително основание за процесния фиш, обаче, представлява нарушаването на общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административното наказание, в случая - имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лв.).

Размерът на наложената имуществена санкция е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. С посочената разпоредба е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.