Решение № 198 от 29.07.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Смолян, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440101079 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „****” ЕООД София е предявил обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К. С. Д. от с. ****, общ. Смолян, с който се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи по Договор за потребителски кредит без поръчител № РК08-00172/23.07.2008 г., сключен между „****“ АД /****/ и ответницата сумата от 2 500 лв., представляваща част от общо дължимата главница в размер на 4605.19 лв. и сумата от 664.59 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане.

Претендира за деловодните разноски направени в исковото и в заповедното производство.

Ищецът основава предявените искове на следните фактически твърдения:

По силата на договора за кредит „****" ЕАД /****/ е предоставила на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в национална валута на Банката /БЛП/ плюс надбавка в размер на 9.60 %. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,90 % годишно. Договорено е кредитът да се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 24.07.2018 г.. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията. След преустановяване на плащанията е останала главница в размер на 4605.19 лв. и съответните лихви. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита 24.07.2018 г., вземането е станало изцяло изискуемо.

Междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012 г. и приложенията към него между „****" АД, с ЕИК **** и „****” ЕООД, с ЕИК ***, задължението на К. С. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит без поръчители № РК08-00172 от 23.07.2008 г. е изкупено от „**** ” ЕООД.

1

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „****” ЕООД.

Съгласно приложено пълномощно Цесионерът

„****” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „****” ЕАД, да извършва уведомяване от името на Цедента.

Уведомления за цесия са изпратени на посочения в договора постоянен адрес на К. С. Д..

Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“.

Уведомлението се счита за връчено на основание чл. 16 от договора, както и с връчване на уведомлението с исковата молба.

Поради непогасяване на дължимите суми „****” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд - гр. Смолян за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата: 3 164.59 лв., от които: Главница – 2 500 лв. част от общо дължимата главница в размер на 4 605.19 лв. и Лихва за забава - 664.59 лв. /за претендираната главница/. По образуваното частно гражданско дело № 568/2021 г. по описа на Районен съд гр. Смолян е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответницата е подала възражение, че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение, което е породило правния интерес на ищеца за предявяване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който счита исковете за неоснователни. Признава факта, че между нея и **** е сключен Договор за потребителски кредит без поръчители „Бяла карта“ на 23.07.2008 година. Счита договорът за недействителен поради нарушение на чл. 7, т. 8 от ЗПК (отм.), тъй като не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно общия размер на тези плащания; нарушение на изискванията на чл. 7, т. 10 от ЗПК (отм.), тъй като не са упоменати елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност. Поради недействителността на договора, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗПК (отм.), счита, че дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на 5 000 лв., но не и лихви или други разходи.

Оспорва материалноправната легитимация на ищеца. Съгласно т. 2.4 от приложения договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 година прехвърлителният ефект на вземанията по т. 2.1 настъпва с плащането на продажната цена, като плащането се счита извършено с постъпване на уговорената продажна цена по банкова сметка на цедента. Не е представено доказателство за заплащането на тази цена по банков път, поради което не се установява да е настъпил прехвърлителният ефект на претендираното от ищеца вземане.

Оспорва Договора за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 година като 2 нищожен поради липса на предмет, тъй като към датата на цесията главницата по договора за кредит не е била падежирала и няма доказателства за настъпила предсрочна изискуемост.

Поради това към датата на цесията 28.09.2012 година не е съществувало задължение на кредитополучателя към кредитора по Договор за потребителски кредит без поръчители от 23.07.2008 г. в такъв размер, поради което счита за нищожно прехвърлянето на такова вземане. Счита същият за нищожен и заради нищожността поради неравноправност на основание чл. 143, ал. 2, т. 16 от Закона за защита на потребителите. на чл. 8, ал. 3 от Договора за кредит, даващ право на банката да прехвърли вземането си на трети лица, тъй като не е уговорена индивидуално и дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, като това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя.

Преди няколко години ответницата е посетила клон на „****" ЕАД в град Смолян, за да възобнови плащанията си по договора кредит, които била преустановила поради оставането й без работа. Тогава й е казано от банковия служител, че задължението й е погасено и тя не дължи на банката. Вероятното обяснение за това е прехвърлянето на вземането на ищеца, след което цедента отписва прехвърленото вземане. В продължение на осем години от подписването на договора за цесия, нито банката, нито приобретателят на вземането (сега ищец) не намират за нужно да уведомят К. С. Д., че задължението й по договора за кредит с банката е цедирано и тя дължи вече не на банката, а на новия кредитор „****“ ЕООД. Едва на 25.09.2020 година от пълномощник на цесионера е изготвено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до К.Д., което не е стигнало до нея. Така банката и цесионерът са поставили ответницата в невъзможност да изпълни задълженията си по договора за кредит. Ето защо за нея не е без значение дали дължи на банка, която разполага с клонова мрежа, и в чийто клон тя може по всяко време да престира задължението си, или дължи на един неизвестен за нея кредитор, което е доказателство, че цедирането на вземането от банката на ищеца е довело до намаляването на гаранциите за нея като потребител на финансова услуга. Налице е и друга вероятност за погасяване на кредита - вече покойният съпруг на К.С. ***, починал на 27.11.2015 година, да е погасил задължението й в „****" АД, за да му бъде отпуснат друг кредит.

При условията на евентуалност прави възражение за погасяването по давност на претендираните вземания поради изтичане на петгодишен срок от възникването им на 01.11.2017 година, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответницата не се явява и не се представлява. В писмена молба процесуалният представител адв. *** поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3

По повод депозирано на 01.06.2021 г. заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „****“ ЕООД срещу К. С. Д. е образувано ч.гр.д. № 568/2021 г. по описа нa Районен съд - Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 252/04.06.2021 г.. С нея е разпоредено длъжникът К. С. Д. да заплати на кредитора „****“ ЕООД сумите: 2 500 лева – част от главница по договора за потребителски кредит без поръчители № РК0800172/23.07.2008 г., сключен между „****“ АД /****/ и К. С. Д., прехвърлена от „****“ АД н а „****” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012 г. и 664,59 лв. лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2018 – 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и 63,29 лева за направените разноски по делото за държавна такса.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта от длъжника Д., че не дължи плащане на „****“ ЕООД и не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 1244/01.09.2021 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 23.09.2021 г. и на 14.10.2021 г. е образувано настоящото производство по предявените от кредитора искове за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Между „****“ АД /****/ и К. С. Д. на 23.07.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит без поръчители за паричен заем в размер на 5 000 лв., като с разрешения кредит е договорено да се рефинансира част от друг кредит на длъжника в ЦКБ, а с останалата част се заверява банковата разплащателна или картова сметка в **** с титуляр длъжника, с която същият може да се разпорежда в брой или безкасово. Процесният кредит кредитополучателят се е задължил да върне на 120 анюитетни вноски в размер на 79,14 лв. всяка с падеж всяко 24- то число на месеца, като първата вноска е с падеж 24.08.2008 г., а последната е с падеж 24.07.2018 г.. Видно от погасителния план общият размер на задължението е 9 508,62 лв.

Договорената годишна лихва за целия период на договора е 14,50 %, формиран от БЛП в размер на 4,90 % и надбавка от 9,60 %. ГПР е 16,58 %. Видно от погасителния план, общият размер на дължимата договорна лихва е 4 508,62 лв.

В чл. 8, ал. 3 от договора е договорено, че банката има право да прехвърля вземането си на трети лица.

По силата на договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 28.09.2012 г.

„****“ ЕАД като цедент е прехвърлил възмездно на „****“ ООД като цесионер вземания към свои длъжници, описани в приложение № 1, ведно с привилегии, обезпечения, лихви и разноски за събиране на вземанията. В приложението към потвърждението за извършената 4 цесия под № 432 фигурира и задължението на ответницата К.Д., като остатъкът по кредита възлиза на 6 823 лв..