Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С., 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в пу-ично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101872 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът К., с предишна фирма „Р. (-)“ -, твърди в исковата си мол-, че с рамков договор № **********_16.04.2015_194 за издаване и ползване на -зконтактна кредитна карта, отпуснал 1500 евро кредит на кредитополучателя О. с цел о-лужване на професионална или търговска дейност. Изпълнил като кредитор задълженията си по този договор, включително да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума.

Разполагал с лиценз за -нкова дейност, поради което договорът за кредит -л кредитна и аолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, пр. 1 ТЗ, а спорът съставлявал търговско дело. По силата на сключения валиден договор, като частноправна последица от правното му действие, между страните по делото -ло възникнало кредитно правоотношение. Договорът -л частен документ и съставлявал писмено доказателство, че изявленията, които се съдържали в него, -ли направени от лицата, които го -ли сключили. От чл. 37 на договора -ло видно, че между страните -ла уговорена възнаградителна лихва за ползването на предоставения кредит. Постигнато -ло неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 ЗЗД, с което страните отнапред -ли определили размера на о-зщетението за за-ва в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (чл. 46 от договора). Основното задължение на заемателя, според чл.

430 ТЗ, -ло да върнел заетата сума в уговорения срок, което -ло задължение за dare и представлявало неделимо плащане съгласно Р 28-2012-Ill г.о. на ВКС. Ответникът изпаднал в за-ва на плащането на периодичните платежи - противоправно закъснение, което се 1 явявало неизпълнение на договора, за което отговарял. О-тоятелства, които довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на -нката по кредита -ли, че на датите на падеж от 02.02.2018 г. до 02.03.2020 г. кредитополучателят и съдлъжникът не -ли заплатили дължимите месечни вноски към -нката в нео-одимия размер, което представлявало случай на неизпълнение на договора на основание чл. 51 от него. Поради това и във връзка с чл. 51, -"а" от договора и чл. 432 ТЗ, -нката надлежно упражнила възникналото потестативно (прео-азуващо) право да о-ви изцяло в предсрочно изискуем целия ползван кредит, който -л уговорен като дължим в условията на разсрочено плащане (всички дължими от кредитополучателя на -нката суми по кредита) и постави длъжника в за-ва по отношение на предсрочно изискуемите вземания, преди подаване на заявлението, съгласно нормативното тълкуване, което -ло дадено в т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК по въпросите на заповедното производство, което -ло уточнено и коригирано с т. 1 от ТР по т.д.

№ 8/2017 г. на ОСГТК. До задължените лица -ли изпратени писма за о-вяване на случай на неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по рамковия договор от 07.12.2017 г. Ответникът -л уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по договора с писмо с изходящ номер ИЗХ-001-9219/10.02.2020 г., което му -ло редовно връчено и породило целените правни последици. Завършен -л фактическият състав на о-вяване на предсрочната изискуемост. Едностранната промяна в договореното отношение произтичала от зачетена от правния ред причина. Невъзможността за кредитора да получавал о-щаните му месечни вноски о-славяла принципно установената възможност да изискал цялата сума и използвал всички правни средства, за да я съ-рял. На 04.03.2020 г. ла осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца -ли възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата му мол-. Съгласно чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, кредиторът имал право да иска изпълнение, заедно с о-зщетение за за-ва, в случай, че длъжникът неизпълнел точно задължението си. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал законна лихва от деня на за-вата.

Солидарният длъжник -л задължен за сумите към -нката и в негова тежест -ло да следял за внасянето им. Съгласно чл. 122 ЗЗД, кредиторът можел да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да -ло от длъжниците, страни по сключения валиден рамков договор от 07.12.2017 г. С исковата мол- претендирал установяване на вземанията си в размера, в който съществували към момента на приключване на съде-ото дирене в исковия процес, със законната лихва върху главницата. Съгласно т. 1 от ТР 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за дължимост на вземане по договор за -нков кредит, поради предсрочна изискуемост, можел да -де уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е -ла о-вена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След частичното прекратяване на делото с определение № 1370/27.05.2022 г., искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи солидарно на ищеца сумата от 1500 евро за главница от предсрочно изискуем кредит по рамков договор № **********_16.04.2015_194 за издаване и ползване на -зконтактна кредитна карта С. от 07.12.2017 г., с 46.99 евро възнаградителна лихва от 2

02.02.2018 г. до 01.04.2018 г. включително, с 16.94 евро наказателна лихва от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г. включително, с 14.09 евро такси съгласно чл. 39 и чл.128 от договора, от 16.02.2018 г. до 15.04.2018 г., и законна лихва върху главицата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15161 по описа за 2020 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по настоящото и в заповедното производства разноски.

Ответникът -, чрез назначения му осо-н представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище за неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, включително и за изтекла погасителна давност, изложени подро-о в подадения от осо-ния му представител отговор и в хода на делото по същество от преупълномощен от последния адвокат по чл. 26, ал. 3 ЗПП.

Съдът, след като прецени съ-аните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 27.03.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до С. районен съд, солидарно срещу О. и ответника.

За разглеждането му е -ло о-азувано приложеното ч.гр.д. № 15161/2020 г. на СРС, по което на 14.05.2020 г. е издадена исканата заповед по чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 01.04.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил срещу него по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 27.03.2020 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК и срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 07.12.2017 г. страните са сключили в писмена форма, при о-и условия (които ищецът не е представил по делото), представения по делото рамков договор № **********_16.04.2015_194 за издаване на -зконтактна кредитна карта С. (л. 8-13 от прил. гр.д. № 18679/2021 г. на СРС ). По силата му ищецът открил на кредитополучателя О., наречен в договора клиент, посочената в чл. 1 от договора -нкова сметка и му издал зконтактна кредитна карта с чип С., за о-лужване на професионалната или търговската му дейност, по която сметка му предоставил реловриращ кредит с кредитен лимит от 1500 лева, а посоченият кредитополучател се задължил да погасява минималните погасителни вноски, всяка в размер на 5 % от усвоения кредитен лимит с до-вените лихви, такси и комисиони, непогасените месечни погасителни вноски от предходен период, сумата на надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от 10 лева или 5 евро, в срок от 19 дни след края на отчетния период - от 2-ро число на текущия месец до 1-во число на следващия месец, като за отчетен период, който приключва на 1-во число на месеца, срокът за плащане на минималната погасителна вноска е 20-то число на месеца, като срокът за ползване на кредитния лимит съвпада с този на договора и е с краен срок за погасяване на кредитния лимит до 20.04.2018 г., ако не -де договорен нов 3-годишен период за ползване на лимита, по реда на чл. 167 – приключващ с подписване на нов рамков договор за ползването му (чл. 165 3 и 167 от договора – л. 11 от прил. гр.д. № 18679/2021 г. на СРС).

Ответникът е подписал този договор в качеството му на солидарен съдлъжник на кредитополучателя О.. С подписването му, ответникът се е задължил да отговаря солидарно с и изплати всички задължения на този кредитополучател към ищеца по договора и последващо сключените анекси към него, включващи главница, лихва, над-вка за просрочие, разноски по о-лужване на издадените карти и по съ-рането на ползвания кредитен лимит по съде-н или извънсъде-н ред (чл. 147 и сл. от договора – л. 11 от прил. гр.д. № 18679/2021 г. на СРС).

На 07.12.2017 г. ищецът сключил с О. и представеното по делото споразумение за издаване на -зконтактната кредитна карта за ползване на предоставения кредит, която ответникът, като управител и законен представител на този кредитополучател, е и получил същата карта на тази дата, което е видно от подписа му за получаването й в представения в заповедното производство с това споразумение - регистър на -нкова карта (л. 16-18 от прил. гр.д. № 15161/2020 г. на СРС).

От приложение № 1 към заключението на назначената по делото съде-о – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че всъщност процесният рамков договор е последващ на предходни два сключени между същите страни рамкови договори за ползване на кредитния лимит и -нковата сметка, първият от които е -л сключен на 16.04.2015 г., на която дата е -л предоставен още по него за ползване на О., представляван от ответника, като негов -, по същата -нкова сметка - кредитният лимит от 1500 лева и по процесния договор (л. 8 от прил. гр.д. № 18679/2021 г. на СРС и л. 70 от делото). А в този случай, като процесния, при който този лимит и сметката са използвани на основание на предходни рамкови договори с референтен номер, страните са уговорили в чл.

2 от процесния рамков договор, че задълженията по сметката (непогасената част от кредитния лимит), ако има такива, остават дължими от клиента, като отношенията по повод ползването на кредитния лимит и сметката, както и погасяването на задълженията, се преуреждат от разпоред-те на процесния договор, а предходните рамкови договори се прекратяват, считано от датата на подписване на процесния рамков договор (чл. 2 от договора - л. 8 от приложеното гр.д. № 18679/2021 г. на СРС) . Поради това и вещото лице е заключило по същество в т. 1 от ЗСИЕ, че кредитният лимит от 1500 лева е предоставен от ищеца по -нковата сметка и усвоен още по рамковия договор от 16.04.2015 г. (л. 67). Поради това са неоснователни възраженията за противното на осо-ния представител на ответника в отговора му, че О. не -ло получило кредитната карта и усвоило частично или изцяло кредитния лимит в периода на нейната валидност.

С оглед този отговор на вещото лице следва да се приеме още, че с издаването на 07.12.2017 г. на кредитната карта по процесния договор и предоставяне още на 16.04.2015 г. на уговорения в него кредитен лимит от 1500 евро по същата сметка, ищецът е изпълнил договорните си задължения и по процесния рамков договор, който е преуредил по неговите клаузи задълженията на страните по предходните им рамкови договори за ползване на 4 същия кредит лимит (чл. 2 от процесния рамков договор).