Решение № 913 от 01.12.2014, Районен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Пазарджик,01.12.2014 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря М.К. , като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1807 по описа на съда за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Основно училище „Васил

Левски“-село Звъничево, представлявано от директора С.Б. *** ищцата С.А.В. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Ц. твърди, че е била служителка в ответното училище на длъжност „счетоводител“ и същевременно е била член на Синдикална организация на „Съюза на българските учители“към училището. Твърди, че на 30.05.2013г. и е било връчено предизвестие изх.№264/30.05.2013г. , с което е уведомена, че считано от 01.08.2013г. трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ след изтичане на двумесечно предизвестие ,което са дължи по силата на колективен трудов договор. Освен това пак по силата на КТД синдикалните членове имат право и на допълнителен платен отпуск.

Твърди се, че в срока на предизвестието ищцата се разболяла и била в болнични до 10.12.2013г., включително. Едва тогава и била връчена заповед№78-47/11.12.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение.Твърди се, че във връзка с разпоредбите на КТД в заповедта било записано правилно, че на ищцата се дължи изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от Кт за неползван платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на две брутни работни заплати. Твърди се, че на ищцата е изплатено обезщетение само за 12 дни неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на една брутна работа заплата като ответното училище отказва да изплати остатъка с мотив, че ищцата не е била член на синдикалната организация, тъй като не си е плащала членски внос докато е била в болнични. Твърди се, че дължимите обезщетения са както следва: едно брутно трудово възнаграждение в размер на 720.50 лв. и за неползван платен годишен отпуск за 4 дни в размер на 151.68 лв. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното училище да заплати на ищцата сумата от 720.50 лв. съставляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ както и сумата от 151.68 лв. представляваща обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тези сучи, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното училище, чрез пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на исковете. Твърди се ,че ищцата не е член на синдикалната организация СБУ от месец юни 2013г. В тази насока се поддържа, че на събрание на синдикалната организация при ОУ“Васил Левски“-село Звъничево , проведено на 25.06.2013г. е било взето решение, обективирано в протокол №24/25.06.2013г., че ищцата, заемаща длъжността „счетоводител“ при ОУ“Васил Левски“, считано от 01.06.2013г. не се ползва с правата на член на синдикалната организация към училището.

Твърди се също така, че в книгата –ведомост за събиране и отчитане на членски внос на членовете на синдикалната организация при ответното училище е отразено, че ищцата е спряла да плаща членски внос от месец юни 2013г.като същата е била наясно с този факт , тъй като го е отразила в молбата си –отговор от 18.12.2013г., приложена като доказателство към исковата молба. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че ищцата не е член на синдикалната организация от месец юни 2013г. ответникът е бил длъжен да извърши промяна в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение №78-47/11.12.2013г., касаеща ищцата кат ов заповедта е посочено, че се дължи обезщетение съгласно чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 12 работни дни и по чл.222, ал.1 от Кт една брутна работна заплата. Твърди се, че във връзка с тази промяна на ищцата е изпратено копие от становище на СБУ-ИК на ОбщКС-Пазарджик и копие от заповед №124-93/13.02.2014г. Твърди се, че за периода от 24.06.2013г. до 10.12.2013г. ищцата е била в отпуск по болест , но в нито един от издадените болнични листове/ подробно описани в писмения отговор/ не е отразен режим „домашен-стаен“,“домашен- на легло“ или друг , а „домашно –амбулаторен“, при който ищцата е имала възможност да излиза. При това положение според ответника ищцата е имала възможност да заплати членския си внос в синдикалната организация на училището за месец юни 2013г., и за следващите месеци, но не го е сторила, при което същата е загубила правата си по

КТД. Според ответника ищцата е била наясно, че трудовото и правоотношение се прекратява с изтичане на срока на предизвестие , но не е отчела,че неплащайки членския си внос ще загуби правата си по колективния трудов договор. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответното училище, чрез пълномощника си поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представената по делото писмена защита.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба фактически твърдения,като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните ,че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище като е заемала длъжността“ счетоводител“. Не е спорно също така, че с предизвестие изх.№264/30.05.2013г./ съдържащо се на лист 6 от досието на делото/, получено от ищцата на 30.05.2013г. същата е уведомена, че на основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ трудовото и правоотношение ще бъде прекратено, считано от 01.08.2013г. след изтичане на срока на предизвестие по чл.326, ал.2 от КТ, който срок на предизвестие тече от 01.06.2013г. до 31.07.2013г.

Не е спорно също така, че със Заповед

№78-47/11.12.2013г. на директора на ответното училище трудовото правоотношение на ищцата е прекратено , считано от 11.12.2013г. като причини за прекратяване на трудовия договор както в словесен така и в цифров израз е посочено намаляване обема на работа и отправено от работодателя предизвестие изх.№264/30.05.2013г.В заповедта е отразено, че на лицето следва да се изплатят обезщетение съгласно чл.224, ал.1 от КТ –неползван платен годишен отпуск 16 дни и и по чл.222, ал.1 от КТ две брутни работни заплати. Тази заповед е връчена лично на ищцата на 11.12.2013г.

Ищцата е ангажирала като доказателство по делото

Колективен трудов договор, сключен на 28.06.2012г. между Министерството на образованието , младежта и науката от една страна, Съюза на работодателите, от една страна и от друга Синдиката на българските учители/ съдържат се на лист

8-23 от досието на делото/. Съгласно чл.20 от КТД за работниците и служителите в системата на народната просвета,, членове на синдикалните и работодателски организации, страни по договора срокът на предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1,т.1-3 от Кт е два месеца. Съгласно чл.21 от КТД за работниците и служители, членове на синдикални и работодателски организации , страни по договора обезщетението на основание чл.222, ал.1 от КТ е два месеца. Съгласно чл.39 от КТД за членовете на синдикатите , страни по договора се определят по-големи размери на отпуските по чл.155 и чл.156 от ГКТ като размерът на основния платен годишен отпуск по чл.155, ал.4 от КТ е 28 работни дни .Според разпоредбата на чл.62 от договора същият влиза в сила от деня на подписването му и е валиден за две години.

Не е спорно обстоятелството, че ищцата е била член на

Синдикалната организация на учителите към ответното училище.

Според раздел II чл.9.,ал.4 от Устава на Синдиката на българските учители/ лист 28 от делото/ членството се прекратява с писмено заявление при неплащане на членски внос за три последователни месеца или по решение на синдикалната организация. Съгласно чл.9, ал.5 от Устава правото на синдикално членство се запазва при излизане в дългосрочен отпуск, при пенсиониране и при съкращение, регистрирано в Бюрото по труда.

Установява се от представеното в тази връзка писмено доказателство/ протокол №24/25.06.2013г., съдържащ се на лист 65 от досието на делото/,че на 25.06.2013г. е проведено събрание на Синдикалната организация при ОУ“Васил Левски“- село Звъничево при следния дневен ред:1/Отчет от резултатите от ревизията на синдикалната организация и 2/ Разглеждане отказа за членство в синдикалната организация при училището на С.В., заемаща длъжността „счетоводител“.За събранието е воден нарочен протокол/ посочен по-горе/, в който е отразено, че по т.2 от дневния ред присъстващите на събранието са били уведомени за отказа от членство в СО на С.В.. Събранието е взело решение, обективирано в протокола, с което считано от 01.06.2013г. е прекратено членството на ищцата в синдикалната организация на училището.

С нарочно определение по чл.146, ал.1,т.4 от ГПС съдът е отдели като безспорен и недуждаещ се от доказване факта, че ищцата е плащала членския си внос до месец май 2013г. включително. При това положение е безпредменто да се обсъжда приложено писмено доказателсво ксерокопие от книга-ведомост за събиране и отчитане на членски внос на членовете на синдикалната организация при ОУ“Васил Левски“- село Звъничево, како и събраните в тази насока гласни доказателствени средства.

Не е спорно обстоятелството, а това се установява и от приетите болнични листове / лист 70-75/, че за периода от 24.06.2013г. до 10.12.2013г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност.

Със Заповед №22196-232/05.06.2013г. на директора на

ОУ“Васил Левски“ село Звъничево на ищцата е разрешено ползването на 13 дни платен годишен отпуск за 2013г. за периода от 07.06.2013г. до 25.06.2013г. от общо полагаемия и се платен годишен отпуск в размер на 29 дни.Отразено е в заповедта, че остатъка от платения годишен отпуск за 2013г.е в размер на 16 работни дни.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бяха ангажирани от ответника и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетелката М.Д. се установи, че същата е председател на синдикалната организация в ответното училище. Според свидетелката през месец юни 2013г. ищцата била поканена устно от касиера на организацията да си плати членския внос, но отказала. Свидетелката обясни, че в протокола от проведеното през месец май 2013г. събрание на синдикалната организация, отбелязали, че ищцата отказва да плаща членски внос, както и че същата не е член на организацията.Свидетелката уточни , че ищцата не си е плащала членски внос в продължение на 6-7 месеца, като през този период е била в болнични. Допълни, че след това ищцата поискала да си плати членския внос със задна дата, но и било отказано след консултиране с общинската секция на синдиката на българските учители, от където получили писмено становище.

Действително такова писмено становище се съдържа в кориците на делото и е приобщено към доказателствения материал. Според становището на Общ КС на СБУ-Пазарджик ищцата не е член на СБУ от месец юни 2013г. , тъй като според Устава на СБУ са налице две от основанията за прекратяване на членството и.

От разпита на свидетелката К.Н. се установи, че същата е касиер на синдикалната организация в училището. Свидетелката обясни, че лично е поканила ищцата през месец юни 2013г. да си плати членския внос, но последната отказала. Според свидетелката след месец юни 2013г. ищцата не е плащала членския си внос.

Свидетелката заяви, че след започване на учебната година тогавашната директорка на училището свидетелката Т. и дала 15 лв., която сума съставлявала членски внос на ищцата ,но свидетелката отказала за приеме парите, тъй като били изтекли три месеца от последното плащане на членски внос.