Решение № 1390 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110203407 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от И. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.*** чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 12280771 издаден от СДВР с който на жалбоподателя е наложено наказание глоба 100.00 лева/ 51,13 евро за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържа оплакване, че неправилно е била ангажирана административно наказателна отговорност на жалбоподателя, тъй като същият не е бил нито собственик, нито ползвател на заснетото МПС. Поради тази причина счита електронния фиш за незаконосъобразен и се претендира неговата отмяна. Моли се за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се 1 представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

След като съобрази приобщените по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.01.2026г. в 10:12ч. в гр.София, Област Софийска, по бул.

,,Цариградско шосе“ до номер 86, с посока на движение от бул. ,,Александър Малинов“ към ул. ,,Павел Красов“, при въведено ограничение на скоростта за населено място с пътен знак В – 26 от 80 км/ч., бил заснет с автоматизирано техническо средство № 1250b3а, лек автомобил Тойота Хайлендър Хибрид Лимитед с рег.№ ***, собственост на Н. И. К., който се движел със скорост от 105 км/ч., превишавайки с 25 км/ч. максимално допустимата скорост.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с 2 автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането. Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние.

Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е при въведено ограничение на скоростта по силата на пътен знак В – 26 от 80 км/ч. Видно от постъпилата справка за собственост е, че собственик на лек автомобил Тойота Хайлендър Хибрид Лимитед с рег.№ ***, е бил Н. И. К..

Ето защо съдът споделя възраженията, че не може да бъде безспорно установено, че жалбоподателят И. К. е бил действителния водач на заснетото МПС. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП регламентира, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател - на ползвателя, се издава контролен фиш в отсъствието на контролен орган. В случая от справка за данни на МПС се установява, че жалбоподателят не е нито собственик, нито ползвател, а това е бил синът му Н. И. К.. Тъй като законът презюмира, че упоменатите лица могат да бъдат подведени под отговорност, неправилно СДВР е ангажирал такава на И. Н. К., изхождайки от липсата на пълнолетие на собственика на лекия автомобил, който очевидно не е бил правоспособен водач. Това обстоятелство обаче е ирелевантно доколкото 3 законът не се интересува от правоспособността, която в този случай, макар и да не е била налице, хипотетично е било възможно, фактически да се е стигнало до управлението на МПС от собственик макар и като неправоспособен водач. Ето защо в конкретния случай не може да се предполага авторството на нарушението по безспорен и категоричен начин.

Предвид гореизложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя И. Н. К. сумата от 200.00 евро, представляваща възнаграждение за упълномощен защитник.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 12280771 на СДВР, с който на И. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, е наложена глоба 100.00 лева/51,13 евро за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.*** сумата от 200.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4