Решение № 61 от 25.02.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 977/2025
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
- §7 · Закон за измерванията
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Ловеч, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200977 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 8594708 на ОД на МВР Ловеч на М. П. В., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.01.2024 г. в 22:15 часа в обл.Ловеч, ПП І - 4 км. 65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В26 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС «БМВ Х РЕИХЕ» с рег.
№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А0108. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 113 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 53 км/ч.
Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката М. П. В., която го обжалва чрез адв.Л.П. в срок, като незаконосъобразен, тъй като не е посочен идентификационния номер на използваното АТСС, за да се установи дали същото е преминало задължителна метрологична проверка, не е спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на ЕФ, както и че е нарушена формата и съдържанието на ЕФ. Поради изложеното моли ЕФ да бъде отменен.
1
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява.
Не се явява и адв.П.. Постъпила е молба от адв.П., с която поддържа подадената жалба и моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, с оглед на това, че ЕФ е връчен лично на жалбоподателката на 07.10.2025 г., видно от приложена разписка на л.13, като жалбата е подадена по пощата на 16.10.2025 г. и е входирана в ОД на МВРЛовеч на 20.10.2025 г. и изпратена до РС-Ловеч, т.е. в законоустановения срок, но по същество е неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 113 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 53 км/ч.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП-І-4, км.65+700, землището на с.Малиново, извън населено място, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал с GPS координати.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 117 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс – 113 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от 3 км или 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено. Правилна е и квалификацията на 2 нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21, ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 113 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение “стационарна камера”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се установява от приложения към делото протокол от последваща проверка. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 3 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 106–СГИСИС/21.07.2023 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и извършената периодична проверка на същото. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначениестационарна камера за контрол на скоростта. Не е необходимо да присъства снимка на разположението на АТСС и мястото на разположението й, както и протокол за поставянето й, тъй като съгласно чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. такива изисквания са налице само при използване на мобилно АТТС, а в случая използваното АТСС е стационарно. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са 4 силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 24.01.2024 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая Т.И., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Тук следва да се отбележи, че не се изисква изрично посочване на посоката на движение на заснетия автомобил, но от снимковия материал е видно, че автомобилът е отдалечаващ се, т.е. същият се е движил посока гр.София. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила. Жалбоподателката, срещу която е 5 издаден ЕФ не е възразила и не е заявила да е предоставил автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) регламентира «Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира». Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателката, след получаване на ел.фиш не е спазила предвидения в закона ред и не е депозирала визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подала писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Разпечатката съдържа 22 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00b9af45-a17c-4124-a58c-cbe562c501eb