Решение № 214 от 11.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002902046 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 664 от 06.03.2026 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София, Гражданска колегия, Х-ти състав, решение № 986 от 15.07.2025 г. по в. гр. д. № 3151/2023 г., в частта, с която след частична отмяна на решение № 261001 от 23.07.2023 г. по гр. д. № 2094/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. С. А. срещу „ЗК Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинената при ПТП на 09.02.2014 г. смърт на Е. Б. А. (син на В. А.), за разликата над сумата 100 000 лв. (с равностойност 51 129.19 евро) до сумата 120 000 лв. (с равностойност 61 355.02 евро). В останалите части въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1, предл. 1 и т. 2 ГПК.

В касационната жалба на В. С. А., представлявана от адв. К. К., се поддържа, че в частта, в която е допуснато до касационно обжалване, 1 въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяването му в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Излагат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил извършените пред първата инстанция уточнения на исковата молба в смисъл, че исковете на всеки един от наследниците на починалото при пътен инцидент лице се предявяват в размер на по 120 000 лв., и погрешно е приел, че исковете са предявени в размер на по 100 000 лв.; В резултат на така направената преценка, която не съответства на данните по делото, съдът е достигнал до неправилния извод, че допуснатото преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция увеличение на исковите претенции е предприето след изтичане на давностния срок, и е отхвърлил претенцията на ищцата - настоящ касатор, за увеличената част. Навеждат се доводи, че искът не е заявен като частичен, поради което с неговото предявяване давността е прекъсната за цялото спорно вземане.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД („ЗАД Армеец“ АД) - чрез юрк. Л. Маркова, и „Застрахователна компания Лев Инс“ АД („ЗК Лев Инс“ АД) - чрез юрк. З. Т.. В отговорите са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на обжалваното решение в сила, като са направени искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито заседание по делото процесуалните представители на В. С. А. и на „ЗАД Армеец“ АД поддържат касационната жалба, съответно отговора на жалбата, а ответникът „ЗК Лев Инс“ АД не изпраща представител.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното :

Производството по гр. д. № 2094/2019 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба, с която са предявени субективно съединени преки искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу „ЗК Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД от В. С. А. и Б. Петров А. за заплащане на 2 обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. Б. А., настъпила при ПТП на 09.02.2014 г. В уводната част на исковата молба е посочена цена на отделните искове 120 000 лв., а в петитума на молбата е формулирано искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетения за претърпените неимуществени вреди от загубата на сина им в размер на 100 000 лв., ведно със законни лихви от 09.02.2014 г. до окончателното изплащане на претендираните суми. Относно условията, при които са съединени исковете, е заявено, че се иска осъждане на „ЗК Лев Инс“ АД като предпочитан ответник или на „ЗАД Армеец“ АД като евентуален ответник, а в условията на евентуалност - солидарно осъждане на двамата ответници.

С подадена по делото молба, означена като „допълнителна искова молба“, упълномощеният от ищците процесуален представител - адвокат е пояснил, че цената на исковите претенции е 120 000 лв. за всеки един от ищците, а в открито съдебно заседание след събиране на доказателствата е заявил, че на основание чл. 214, ал. 1 ГПК от името на В. А. „увеличава нейния петитум“ от 100 000 лв. на 160 000 лв., като сумата, която се претендира преди приключване на делото пред първата инстанция, е 160 000 лв. Изявление в същия смисъл е направено и по отношение на иска на другия ответник, който е починал в хода на делото и е заместен в процеса от наследниците си по закон В. С. А. (съпруга) и П. Б. А. (син).

При произнасяне по съществото на правния спор решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че са налице предпоставки за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищцата обезщетение за претърпените по повод смъртта на сина й неимуществени вреди - морални болки и страдания, в справедлив размер от 150 000 лв. и е постановил осъдително решение за сумата 150 000 лв., върху която е присъдил и законна лихва от 09.02.2014 г. до окончателното плащане. Застрахователните дружества - ответници са осъдени солидарно да заплатят обезщетение в размер на 150 000 лв. общо на В. С. А. и на П. Б. А. в качеството им на правоприемници на починалия Б. А.. Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е счетено за неоснователно по съображения, че давността относно вземането за обезщетение е започнала да тече от датата на настъпване на вредите - 09.02.2014 г., и е следвало да изтече на 09.02.2019 г., но е прекъсната с предявяване на исковете на 11.02.2019 г. Исковете са отхвърлени 3 като неоснователни за разликите над 150 000 лв. до претендираните след увеличението 160 000 лв., като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано с въззивни жалби от „ЗАД Армеец“ АД - в осъдителната част за сумата 150 000 лв., и от „ЗК Лев Инс“ АД - в осъдителната част за разликата над сумата 80 000 лв. до присъдените по 150 000 лв. С обжалваното в настоящото производство решение по в. гр. д. № 3151/2023 г. състав на Апелативен съд - София е потвърдил първоинстанционното решение в частта за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на В. А. обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 100 000 лв., отменил е решението в осъдителната част за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. и за присъдените за времето от 09.02.2014 г. до 10.02.2016 г. законни лихви и е отхвърлил исковата претенция за сумата 50 000 лв. Първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено като недопустимо в частта, с която е уважен предявеният от Б. А. и поддържан след смъртта му от наследниците В.

А. и П. А. пряк иск за увеличения размер от 50 000 лв., като в тази част, както и в частта за уважаване на исковете до размер на сумите 100 000 лв., въззивното решение е влязло в сила.

За да се произнесе по въззивните жалби срещу решението на първата инстанция за уважаване на предявения от В. А. (в лично качество) иск, съставът на Апелативен съд - София е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че двамата ответници отговарят солидарно за причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като смъртта на нейния син е настъпила в резултат на виновното и противоправно поведение на двама водачи на МПС със сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗК Лев Инс“ АД, съответно в „ЗАД Армеец“ АД. Въззивният състав е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно справедливия размер на дължимото обезщетение. Произнесъл се е, че с оглед установените в хода на делото правнорелевантни факти, присъжданите в сходни случаи обезщетения и обществено - икономическата обстановка в страната по време на настъпване на вредите за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди е необходима и достатъчна сума в размер на 120 4

000 лв., за която искът е основателен. Като е изходил от преценката, че първоначално искът е предявен за 100 000 лв. и е увеличен впоследствие по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, въззивният съдебен състав е приел, че за увеличения след 09.02.2019 г. размер искът е погасен по давност с изтичане на приложимата петгодишна погасителна давност, в какъвто смисъл ответниците са направили своевременно възражение. В мотивите към въззивното решение е посочено, че за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. като погасен по давност. За основателно е прието и възражението за погасяване по давност на вземането за законни лихви за периода преди 11.02.2016 г., като е постановено, че лихвите се дължат от 11.02.2016 г. (в тази част решението не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила).

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта за отхвърляне на предявения от В.

А. пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 120 000 лв. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали предявяването на иска има за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от спорното право (вземане), заявена в процеса чрез увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, за проверка на съответствието на решаващите изводи на въззивния съд със задължителната практика в Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1.

В т. 1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че спиране и прекъсване на срока на погасителната давност на уредените в чл. 115 и чл.

116 ЗЗД основания се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението, чиято сила на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Когато искът е предявен като частичен, съгласно задължителните разяснения към т.1 от Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от вземането. В случаите, в които ищецът не е посочил, че предявява иска си като частичен, се счита, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, 5 дори ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба. В хипотезата на предприето при предпоставките на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК изменение на размера на предявения иск, след изменението спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера; Давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск. За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането - в този случай с предявяване на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Според въведеното с новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ бр. 42/2018 г./ правило „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“, от което следва, че при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен, а непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече, включително в хипотезата на увеличение на размера на частичния иск по реда на чл. 214, ал.

Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00b93f51-46d6-4433-8fdd-65efcb0b73f6