Решение № 245 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 636/2023
- Вид
- Решение № 245
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 245 гр. Варна, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20233100900636 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т. И. РА.а, ЕГН **********, с адрес ****** срещу М. К. И., ЕГН **********, ****** иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 03.01.2019г., по силата на който ответникът М. И. се е задължил да прехвърли на ищцата Т. РА.а притежаваните от него 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 100.00лв. от капитала на „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271, със седалище и адрес на управление ****** срещу продажната цена от 150 000лева.
В исковата молба се излага, че страните са подписали предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на 03.01.2019г., по силата на който ищцата следвало да придобие собствеността върху притежаваните 25 дружествени дяла, всеки с номинал от 100 лева от капитала на „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271 от съдружника си М. К. И..
Покупната цена била определена в размер на 150 000 лева, заплатена чрез прихващане на насрещно задължение на продавача към купувача – ищцата. С договора продавачът признавал, че има непогА.о задължение към купувача в размер на 200 000 лева по предоставен заем през 2015г. Страните уговорили, 1 че с прехвърлянето на дяловете, задължението на продавача ще се счита за погА.о изцяло, а разликата между покупната цена и дълга в размер на 50 000 лева щяла да се счита за опростена и недължима. Излага се, че срокът за прехвърляне на собствеността върху дяловете, предмет на предварителния договор, бил 31.12.2019г., но до момента окончателен договор не бил сключен, поради неизпълнение на задължението на ответника.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, моли съдът да уважи предявения иск. Моли за присъждането на съдебни разноски.
По делото е постъпил отговор от ответника М. К. И. в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва твърдението, че между страните по спора е сключен процесният предварителен договор, като категорично заявява, че такъв не съществува. Оспорва и наличието на сключен между страните договор за заем през 2015г. Твърди, че представеният към исковата молба предварителен договор е неистински, създаден за нуждите на процеса. Оспорва авторството на положения подпис срещу името на М. К. И.. Въвежда твърдение, че е възможно подписът да е бил подправен или монтиран /пренесен/ от друг документ, в който и двете страни са се подписали в качеството си на съдружници. Индиция за горното, посочва обстоятелството, че подписите на страните не се намират срещу качествата им по договора съответно на „Продавач“ и „Купувач“, а срещу текста „Съдружници". Освен това, отбелязва, че втората страница на договора се различава от първата по това, че наименованието на страните са изписани по различен начин, както и поради това, че само върху втората страница се откривали следи от перфорация. Намира за подправено съдържанието на процесния договор, тъй като твърди, че никога не е сключвал договор за заем с ищцата и съответно не е правил признание за съществуващ дълг към нея по такъв договор, нито е имал намерение да продава притежаваните от него дружествени дялове в „Булгарплод Варна" ООД. Отчита, че представеното копие на предварителния договор е неясно и нечетливо и след като е послужило и за допускане на поисканото обезпечение по ч.гр.д. №20233110112204 по описа за 2023г. на PC Варна, 52 с-в, била сезирана РП-Варна, за което е и образувана преписка под № 16692/2023г. Във връзка с горното ответникът прави възражение за 2 нищожност на процесния договор основание чл.26, ал.2, предл. второ и предл. четвърто ЗЗД поради липса на съгласие.
В условие на евентуалност се прави възражение нищожност поради липса на основание. Излага се сделката е каузална и трябва да има причина да бъде сключена. Изхождайки от съдържанието на договора ответникът прави извод, че ищцата иска да придобие дружествени дялове, тъй като твърди, че има вземане по отношение на ответника, а целта на ответника да го сключи е да погаси свой дълг. В случая ответникът оспорва съществуването на договор за заем и предоставяне на заемна сума.
В съдебно заседание ответникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор, моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа правна страна:
Според нормата на чл.19, ал.3 от ЗЗД всяка една от страните по един предварителен договор може да поиска от съда да го обяви за окончателен.
Предпоставките за уважаването на такъв иск са наличие на валидно писмено съглашение за сключване на окончателен договор, съдържащо уговорки относно съществените условия на окончателния договор, съобразно критерия на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, както и доказана изправност на ищеца.
Основният спор в настоящото производство касае първата предпоставка за съществуването на писмен договор между страните с уговорки за продажба на дружествени дялове и представеният такъв съставлява ли единен документ, обективиращ такава воля на страните по него, доколкото той се състои от два самостоятелни листа без текст на гърб.
Във връзка със спорният въпрос са изслушани заключенията по допуснатите първоначална и тройна съдебно графологични експертизи, които следва да бъдат кредитирани, като обективи и компетентно дадени.
Заклюнията на вещите лица са непротиворечиви, че договорът се състои от два листа с формат А4, с размери 210/297, еднаква степен на белота на 3 хартията, на плътност, на поглъщане и отражение на УВ светлина, структра на хартията. Тестът и на двете страници е шрифт “Times New Roman“ , размер 12. Не се установяват различия в печат върху две страници, тексът на договора е разпечатен на мастилено – струен принтер.
Вещите лица заключават, че не се установяват различие в дължината на редовете и различия в ляво, дясно, горно поле на двете страници.
Установяват се различия в отстоянията между еднакви букви в еднакви думи, намиращи се на две отделни страници, което те обясняват с особености на печата. Експертите са констатирали различие в степента на повдигнатост на отделни думи, като на първата страница повдигнати /удебелени/ по – голям брой думи. Установено е и различие в наличието на интервали между основните точки на втора страница и липсата на такива на първата страница.
Установена е и наличие на продупчване с перфоратор на ляво поле на втора страница и липса на такова на първа страница. Наличие на отвори от закрепване с телбод двукратно на необичайно място в горната част на втора страница и липса на такива на първа страница. Вещите лица по тройната експертиза посочват, че от вида и характера на отворите може да се направи извод, че при скрепването с телбод, вторият лист на договора не е бил първи /горен/ или последен /долен/ лист, а среден, т. е. над него и под него е имало друг лист или листи. Констатирано и е необичайно механично намачкване на двете страници на договора. Вещото лице Ц. разяснява, че те са били смачкани на топка и след това разпънати и изглаждани с ютия или чрез поставяне между книги. Налице е разминаване в гънките, образувани при механичното намачкване.
Прочитът на съда на текста на договора налага следните констатации:
На първа страница в титулната й част е изписано “предварителен договор за покупко – продажба на дружествени дялове”, след което е посочена на датата на съставяне – 03.01.2019г., индивидуализиращи данни за продавач /М. К. И./ и купувач /Т. И. РА.а/. Следва раздел I „Предмет на договора“. В чл.1(1)/изписан с такъв вид скоби/ е разписано, че продавачът с големи букви се задължава да прехвърли на купувача с големи букви собствеността върху притежаваните от него 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100/сто/ лева от „Булгарплод Варна“ ООД, със ЕИК и седалище. В чл.2 (2)/изписан с такъв вид скоби/ е посочен срок за сключване 4 на окончателен договор - 31.12.2019г. Втората алинея на този член е поставена във друг вид скоби - /2/, като тя съдържа уговорка за продажна цена от 150000.00лв. Следва алинея трета и четвърта отново със скоби като алинея втора, съгласно които продавачът признава заемно задължение към купувача в размер на 200000.00лв., с което ще се извърши прихващане с продажната цена, като разликата от 50000.00лв. ще бъде опростена.
Ч л е н трети липсва /констатирано и от вещите лица/ и текстът продължава със раздел II „Права и задължения на страните“. Следва чл.4, който текст е частичен на тази страница и преповтаря чл.1 от договора до „Булгарплод Варна“ ООД, като липсва думата „собственост“ и стойността на дяловете е изписана словом с големи букви „СТО“.
На тази страница липсват подписи на страните.
На втората страница текстът продължава с изписване на ЕИК, адрес на управление на дружеството и посочване на срок за прехвърляне на дружествените дялове – 31.12.2019г.
Следват два текста, които не са означени като алинеи на чл.4 и не са номерирани. Съгласно първия, в случай, че не се сключи окончателен договор в срок, този договор може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал3 от ЗЗД. Според вторият текст, ако продавачът не изпълни задължението си купувачът има право на предяви вземането си в размер на 50000.00лв., разликата между покупната цена и задължението на продавача.
Следва чл.5, в който е разписано, че при сключен окончателен договор продавачът няма право да претендира заплащане на покупната цена.
В чл.6 е разписано, че купувачът след окончателното прехвърляне на притежаваните от продавача дружествени дялове, всеки с номинална стойност 50/петдесет хиляди / лева от „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК, седалище няма право да претендира заемната сума от 200000.00лв.
В горните текстове на втора страница „купувач“ и „продавач“ са изписани с малки букви.
Следва раздел III - чл.7 и чл.8, съгласно, които за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на българското търговско и гражданско законодателство, всички спорове се решават с преговори, а при невъзможност по реда на ГПК.
5
Тази втора страница приключва със „съдружници“ и срещу тази дума са изписани трите имена на настоящите страни и техните подписи. Няма посочване, кой е продавач и кой е купувач.
Обобщено налице са множество косвени данни, които могат обосноват извод, че двете страници не представляват единен документ. На първа страница липсват подписи на страните. Нарушена е номерацията на тестовете, като чл.3 не съществува. В съдебно заседание вещите лица разясняват, че липсата на чл.3 сочи на напасване на текста на двете страници.
За такова напасване говори и тестът на чл.4, който преповтаря в едната си част чл.1, с изключение на думата „собственост“. В случай, че тази дума бъде добавена на мястото където е в чл.1, логично част от фирмата на дружеството „Булгарплод Варна“ ООД би следвало да отиде на втора страница на текста. Премахването й говори, че целта е била „Булгарплод Варна“ ООД, да остане на тази първа страница като последна дума, след което текстът на втора страница логично да продължи с ЕИК и седалище на дружеството.
Други косвени данни за липсата на единен документ са различията в начина на оформление на членове, алинеи, болдиране, големи и малки букви.
Втора страница има перфорация и е телбодирана на две места. Такива въздействия липсват на първа страница. На следващо място вещите лица от тройната експертиза са категорични, че втората страница не е последна, както се опитва да се представи от ищцата, а средна, т.е след нея трябва да има друг лист или листи. Не се доказаха твърденията на процесуалния представител на ищцата – адв. А., че тя е извършила по погрешка перфорацията и телбодирането на документа.
Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00b8680f-ad4b-40d1-83e6-b4f7a17692a7