Решение № 3869 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3869 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110209398 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя П.Н.Л. против издадено срещу дружеството наказателно постановление № 23-2500177/27.05.2025 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област”, с което на основание чл. 416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

С жалбата се поддържа, че не е осъществено деяние, което да покрива признаците на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, доколкото копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е връчено на работника веднага след регистрирането му в НАП. Счита се, че обжалваното НП не отговаря на изискванията на ЗАНН, доколкото от неговото съдържание не ставало ясно защо именно датата 20.03.2025 г. е възприета като дата на извършване на нарушението. Претендира се, че с оглед на това, че към датата на установяване на нарушението и в законоустановения срок е подадено процесното уведомление и същото е предоставено на 1 служителя, АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, като квалифицира нарушението като маловажно. На последно място, се претендира, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради това, че нарушението е първо по ред и е отстранено още същия ден. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н. Д. Д., който поддържа жалбата и моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното НП, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото разноски. Освен изложеното в жалбата поддържа, че липсват доказателства, от които да се установява, че С. е била допусната да работи без да и е било предоставено уведомление за регистрация на трудовия договор, сключен с нея. Констатациите на актосъставителя в този смисъл, счита, че не са подкрепени с доказателства, а само с твърдения, че нарушението се доказва от записи в книгата за безопасност и инструктаж.

Поддържа се, че тази книга не удостоверява, че лицето реално е полагало труд, а че същото е преминало инструктаж по безопасност на труда.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като остави жалбата без уважение. Счита, че нарушението е безспорно установено, доколкото контролните органи сами се убедили в престацията на труд от лицето по време на проверката, като са изискали от работника и писмено да декларира обстоятелствата, при които полага труд. Поддържа се, че е налице съответствие между отразеното в АУАН и НП, както по отношение на описанието на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация.

Взето е становище за липса на предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно, както и за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено 2 от фактическа страна следното:

На 20.03.2025 г., около 14.20 часа, свидетелката К.Г.К. /главен инспектор в ДИТ-София област/, заедно със свои колеги /служители на ДИТ – София област/ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект: жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи в УПИ IV – 9163.162, кв.101, местност ***, район ***.

На място проверяващите заварили работника С.М.С., която почиствала обекта от строителни отпадъци и метяла. По време на проверката С. попълнила декларация, в която посочила, че работи за „*** от една седмица като „общ работник” с конкретно посочено трудово възнаграждение – 250 лева седмично, работно време /от 09.00 до 14.00 часа/ и почивни дни /събота и неделя/. Също така посочила, че няма сключен трудов или граждански договор.

На 27.03.2025 г. проверката продължила по документи, като в хода на същата от страна на работодателя „*** са представени: Правилник за вътрешния трудов ред, карта за предварителен медицински преглед на С.С. от 24.03.2025 г., заключение за пригодност на С.С. от Служба по трудова медицина от 25.03.2025 г., молба за постъпване на работа от С.С. с дата 17.03.2025 г., декларация от С.С. за даване на съгласие за съхраняване и обработка на лични данни по ЗЗЛД с дата 17.03.2025 г., длъжностна характеристика, протокол за постъпване на работа към Трудов договор №092 от 17.03.2025 г., удостоверяващ, че С.С. е постъпила на работа на 18.03.2025 г., както и че на тази дата работодателят и предоставил копие от заверено уведомление до НАП за регистриране на трудовия договор, декларация за запознатост с дата 18.03.2025 г., Трудов договор №092 от 17.03.2025 г., сключен между „***, в качеството на работодател и С.С., в качеството на работник, страници от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален/, страници от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /на работното място/периодичен/извънреден/, страници от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен/, списък на работници, на които е раздадено работно облекло и лични предпазни средства, договор за изпълнение от 24.09.2024 г., сключен между „*** /възложител/ и „*** /изпълнител/, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за 3 сключен трудов договор със С.С. и справка за подаването му до НАП, изх.

№30Е002218795/20.03.2025 г., 16:27:08, ведно с уведомления за сключени трудови договори с лицата В.С., В.М. и Л.Л., които също са били заварени по време на проверката да полагат труд на проверения обект.

Въз основа на установеното при извършената проверка е направен извода, че „***, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа работника С.М.С. на длъжност „общ работник“ преди да и предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП.

За това нарушение на „*** е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №23-2500177/27.03.2025 г., който е предявен и връчен на управителя на дружеството на датата на съставяне.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като в съставения АУАН е посочено, че е извършено на 20.03.2025 г. в гр. София и е констатирано при приключване на проверката по документи на 27.03.2025 г.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка и при същата правна квалификация на деянието, е издадено обжалваното НП, което е връчено на управителя на дружеството на 03.06.2025 г., а жалбата против него е подадена по пощата на 16.06.2025 г., т.е. в рамките на срока, предвиден в чл.59, ал.2 ЗАНН.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на писмените и гласни доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие.

Съдът прие показанията на свидетелката К.К., като логични и последователни, както и подкрепени от приобщените по делото на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН писмени доказателства: обжалваното НП, АУАН въз основа на който е издадено същото, призовка по чл.45, ал.1 АПК, идентификационна карта, протокол за извършена проверка, уведомления по чл.62, ал.5 КТ, покана за съставяне на АУАН, договор от 24.09.2024 г., списък на работници и служители в „***, на които е раздадено работно облекло и 4 лични предпазни средства, копие на Книга за инструктаж /начален/, копие на Книга за инструктаж /на работното място/периодичен/извънреден/, копие на Книга за инструктаж /ежедневен/, трудов договор №92/17.03.2025 г., декларация за запознатост, протокол за постъпване на работа към трудов договор №92/17.03.2025 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, длъжностна характеристика на длъжността „общ работник, декларации от 17.03.2025 г., молба от С.С., заключение за пригодността, карта за предварителен медицински преглед, Правилник за вътрешния трудов ред, писмени сведения, саморъчно попълнени и подписни декларации от Л.Л., В.Л., К.А., С.С. и В.С., Заповеди и длъжностни характеристики, удостоверяващи компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

По делото е безспорно установено посредством показанията на св. К. и писмените доказателства, от които същите се подкрепят /посочени по-горе/, че към момента на извършената проверка от инспекторите към ДИТ – София област, лицето С.С. е полагало труд в полза на работодателя „*** в проверения обект – извършвала почистване на обекта от строителни отпадъци, като метяла. Посочените факти са възприети лично и непосредствено от св. К., която ги възпроизведе по време на разпита си пред настоящия съдебен състав.

Останалите приети за установени факти се установяват по един категоричен и несъмнен начин от приобщените писмени доказателства.

Видно от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх. №30Е002218795/20.03.2025 г., работодателят „*** е уведомил ТД на НАП за сключения трудов договор №92/17.03.2025 г. на 20.03.2025 г., в 16:27:08 часа, т.е. след като С.С. на длъжност „общ работник“ е започнала да изпълнява трудовите си задължения и е заварена при проверката на обекта на 20.03.2025 г. от инспектори на ДИТ-Софийска област да полага труд.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. К.К., както и писмените доказателства, които установяват една последователна верига от факти, които дават възможност да се приеме за несъмнено установена гореописаната фактическа обстановка.

С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да 5 провери изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът прие от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като ясно и категорично е посочено и в двата акта, както словесно така и цифрово, че са издадени срещу дружеството-жалбоподател за нарушаване на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. С оглед на това, съдът счита, че не е налице неяснотата визирана от процесуалния представител на жалбоподателя, включително досежно датата на нарушението, като е прието, че същото е извършено на 20.03.2025 г., а именно на датата на извършване на проверка в обекта на работодателя, в който е заварена да престира труда си С.С..

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – достатъчно ясно за целите на упражняване правото на защита са описани нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, датата и мястото на извършване на нарушението са ясно посочени и се извеждат от описаните факти, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното производство.