Решение № 259 от 16.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 92/2026
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 предл. последно · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. Плевен, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20264400100092 по описа за 2026 година
Иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и иск по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В. Б. В., ЕГН **********, от гр.
Левски чрез пълномощника й - адв. Х. Р. от САК против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023г., сключен между ищцата и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, поради противоречие с императивните норми на ЗПК и ЗЗД и при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо от ЗЗД за сумата от 1 819,63 лв. /930,36 евро/, неоснователно получена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, поради недействителността на Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 720031244958 на 12.05.2023г. в размер на 13 000,00 лв. за срок от 60 месеца, при ГЛП: 18,37% и ГПР: 19,95%. Общата застрахователна премия е в размер на 6 293,40 лв., а сумата за връщане е в общ размер на 29 630,67 лв. Твърди се, че към 1
16.12.2025г. ищцата е заплатила сумата в общ размер от 14 819,63лв., т.е. при евентуалното обявяване на Договора за недействителен, същата следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи други разходи по него.
Твърди, че надплатените до момента 1 819,63 лв. ще се явят неоснователно получени от ответното дружество и биха подлежали на връщане.
Твърди се, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП близо 20%, както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит противоречат на добрите нрави, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП същите са нищожни. Твърди се, че в чл.10 от Договора е посочен ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл.19 ал.4 от ЗПК, но посоченият не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита. Твърди се, че за да е спазена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е необходимо в Договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Ищецът се позовава на чл.22 от ЗПК, като счита, че договора за кредит е недействителен. Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива. Твърди се, че не е спазено и изискването на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК за размер на шрифта. Последица и санкция за неспазването й е недействителността на целия договор/чл.22 от ЗПК/. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 предл. последно от ЗПК, както и поради противоречието с чл.5 от ЗПК.
Позовава се на чл.23 от ЗПК, който предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи 2 по кредита. Във връзка с претенцията се за неоснователно обогатяване, ищцата твърди, че е извършила плащания в общ размер на 14 819,63лв. /7 577.15 евро/. При обявяване на Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023г. за нищожен, недължимо платени се явяват 1 819,63 лв. представляващи разликата над дължимата главница в размер на 13 000,00 лв., и поради това подлежащи на връщане. Част от кредита е сумата 6 293,40лв. - застрахователна премия, която не е получена/усвоена от нея, а е насочена за плащане на застрахователя. Счита, че това задължение, представляващо разход по кредита не следва да бъде начислявана към дължимата главница в размер на 13 000,00 лв.
Ищцата моли, да бъде обявен за нищожен Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023 г., сключен между нея и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, поради противоречие с императивните норми на ЗПК и ЗЗД и при условията на евентуалност, на основание чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД, да бъде осъден ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД да й заплати сумата от 1 819,63 лв. /930,36 евро/, неоснователно получена от ответното дружество, поради недействителността на Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023 г. Претендира направените разноски.С исковата молба са представени и приети копия от следните писмени доказателства:
Договор за потребителски кредит с № 720031244958 от 12.05.2023г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за потребител В. Б. В., Извлечение за наредени плащания за погасяване на месечните вноски по Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, чрез юрк. К. З., с който се оспорват изцяло предявените искове. Ответникът счита за неоснователни твърденията в исковата молба, че Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023г. е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Навеждат се следните аргументи :
Договорът за кредит е сключен от разстояние, чрез използването на електронната страница на Банката и електронната поща на ищеца, като средства за комуникация от разстояние.
Ответникът не оспорва, че застрахователната премия, финансирана от Банката, не е включена в общите 3 разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор, но твърди, че същата не е общ разход по кредита и не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Твърди, че застрахователните премии могат да бъдат включени като разход по кредита единствено в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за отпускане на кредита, но настоящият случай не е такъв. При кандидатстването за кредит през приложението на Банката, при избора на сумата и срока на кредита, потребителят е уведомен, че застраховката не е условие за получаване на кредита.
Ответникът твърди, че в процеса на кандидатстване на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит (СЕФ), в който в част III, т.3 е предоставена информация за условията, при които се сключва застраховката, както и че същата не е условие за получаване на кредита. Видно от т.13 от Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, попълнено от ищеца във връзка със сключване на процесния договор, последният е заявил изрично сключването на договор за застраховка.Твърди се, че по договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие.
Ответникът възразява срещу доводите на ищеца, че клаузата на чл.7 от ДПК е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като въпросната клауза не е сключена във вреда на кредитополучателя, а при наличие на пълно и информирано съгласие от негова страна за сключването на застрахователния договор след предоставянето на пълната информация относно параметрите на застрахователното правоотношение. По отношение на изложените от ищеца твърдения, че в процесния договор е нарушена разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, съдържаща изискване за размер на шрифта, ответникът твърди, че Договорът за кредит е представен на ищеца като електронен документ, като размерът на шрифта е Arial Narrow 12.
Твърди, че доколкото Договорът за застраховка представлява отделно правоотношение, в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за шрифт за него.
Ответникът не е възразил срещу представените от ищеца доказателства и е заявил, че ще се ползва от същите.Възразил е само срещу назначаването на поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, тъй 4 като не оспорва, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР и че няма съмнение, че при включването на този разход към ГПР, същият ще се измени. В изложението/ на л.13/ се съдържа в табличен вид справка относно извършените от ищцата плащания по договора за кредит, които са в размер общо на 7 577.15 евро, с което този твърдян от ищеца факт е признат. Ответникът моли съда, да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, като приеме, че Договорът за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023г. е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и не са налице обстоятелствата по чл.22 от ЗПК за обявяването му за недействителен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. С отговора са представени и приети копия от Договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023 г. и приложенията към него, в т.ч. и представената на клиента преддоговорна информация и Застрахователен сертификат и приложенията към него.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От представеният по делото договор за потребителски кредит № 720031244958 от 12.05.2023г., сключен между страните, се установява, че по силата на тази договореност на ищцата е бил предоставен потребителски кредит в размер на 19 293.40 лева, от които 13 000 лева кредит и 6293.40 лева застрахователна премия. Съгласно чл. 7.2.1. от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметка на потребителя, открита при кредитора, като кредита се счита за усвоен в деня на постъпване на кредетните средства по банковата му сметка. Съгласно чл.7.2.2, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитара директно по банковата сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на 5 договора. Съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор.
С договора за потребителски кредит е договорен годишен лихвен процент в размер на 18.37% и годишен процент на разходите в размер на 19.95%, съответно общо дължимата сума по кредита, възлиза на 29 630.67 лева, съгласно чл. 10 от договора. В чл. 11.2 от договора се съдържа в табличен вид погасителния план, включващ падеж и размер на вноската/главница, лихва/ и дължимия остатък след всяка вноска.Към договора за кредит са приложени/ на л. 50 и сл./ Стандартен европейски формуляр и декларации.
Във връзка със застраховката на кредитополучятеля е представена и подписана от ищцата В. В. декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма "Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide International. На л.68 и сл. е приложен сертификат № 17200312449582023, от който се установява какви рискове покрива застраховката и че срокът и е равен на срока на договора за потребителски кредит, при еднократно дължима сума в размер на 6293.40лв.