Решение № 406 от 26.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20238002105055 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

Обжалвано е решение от 21.08.2023г. по гр.д.№1995/2022г. ОС Бургас, с което е определен режим на лични отношения на малолeтно дете с баща му, определено е местоживеене на детето с майката, определен е размер на дължимата се издръжка и е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина и и за издаване паспорт на последното.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е режима на лични отношения на родител с малолетното му дете през лятото да се осъществяват само в държавата по местоживеене на детето.

Жалбоподателят И. Г. Г., чрез процесуалния си представител и лично, излага съображения за неправилност на решението и поддържат, че същото следва да бъде отменено като настоящата инстанция постанови решение по същество като определи друг режим на лични отношения на детето с бащата за през лятото.

Ответницата - Г. Т. Д. лично и в писмено становище, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил пръвоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. И. Г., 1 родено на ... година в [населено място], Република Ф., на майката на същото дете - Г. Т. Д. и е определил местоживеенето на същото малолетно дете в Република Ф..

Определил е следният режим на лични отношение на малолетното дете с баща му: всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа на съботния ден до 17.00 часа френско време без преспиване, но в града по местоживеенето на детето , както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който един месец същото дете следва да прекара с баща си на място в Р Ф. по преценка на този родител, за рождения ден на детето - всяка нечетна година при бащата, но на територията на Република Ф. и на коледните и новогодишните празници – всяка четна година при бащата , но на територията на Република Ф..

С решението, И. Г. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. И. Г., родено на ..... година, ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер на по 350 лв месечно, чрез майката на същото дете Г. Т. Д. в качеството й на законен представител , считано от 25.08.2021 г. до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.

С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК касационната жалба е оставено без разглеждане в частта й относно произнасяне по молбата по чл.127а СК за заместване съгласие на бащата за издаване паспорт на малолетното дете и за получаване на разрешение за пътуване в чужбина.

Установено е по делото от приетия препис от акт за раждане на детето А. И. Г. № .... от .... година, съставен от Кметството на [населено място] М., Република Ф. въз основа на заявление за припознаване на същото дете от баща му , че страните по делото - ищцата Г. Т.

Д. и ответникът И. Г. Г. са родители на малолетното дете А. И. Г. - [дата на раждане] , в [населено място], Република Ф., по време на фактическото съжителстване на същите на съпружески начала.

Констатирано е, от социалните доклади изготвени от ДСП [населено място], че за малолетното дете А. е полагала грижи неговата майка Г. Д. с помощта на нейните родители г-жа Н. Д. и г-н Т. Д., като към момента на изготвяне на социалните доклади детето е живеело заедно с майка си в жилище, собственост на баба му и дядо му по бащина линия, находящо се в [населено място] на адрес - [улица]. Установено е от социалния доклад, че бащата на детето И. Г. живее в наследствено жилище заедно с майка си М. Г., което се намира в [населено място] и същото представлява апартамент от три стаи, като за малолетното дете А. има обособен детски кът с детско легло, играчки и други лични принадлежности.

Констатирано е от докладите, че бащата И. Г. изпълнява определеният привременен режим на лични отношения с малолетното дете А., като същото дете е посещавало първа възрастова група в ДГ „И.“ в [населено място], а в социалния доклад се посочва, че детето, тъй като е бил отглеждан предимно в семейната среда на двамата си родители, има изградена базисна емоционална връзка на привързаност и с двамата родители.

Съдът е анализирал гласните доказателства и е приел, че страните по делото са живели в Република Ф. преди раждането на детето, както и след неговото раждане до лятото на 2021 2 г. - месец юли , като към момента на предявяване на исковата молба, ищцата Г. Д. е живеела заедно с малолетното дете в дома на нейните родители, находящ се в [населено място], а ответникът живее в дома на неговата майка, също в [населено място].

Съдът е приел е, че от гласните доказателства се установява, че към момента на постановяване на решението отношенията между родителите на малолетното дете А. са влошени, като и че двамата родители имат добро отношение към детето, но преимуществено за малолетното дете полага грижи предимно майката, а бащата периодично съгласно определения му от съда с привременни мерки режим на лични отношения.

Прието е за установено от свидетелските показания, че двамата родители имат агресивно поведение един към друг, както че и двамата родители са получили наказание за проявено домашно насилие, за което е представен по делото препис от съдебен акт на френски съд, както и че бащата има и осъждания по наказателни дела във връзка с престъпления, свързани сдържане на наркотични вещества.

Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно – психологична експертиза, от която се установява, че А. е дете с нормално психофизиологично развитие, отношението на всеки един от двамата родители към него е идентично – като цяло положително, но слабо изразено.

По делото е изготвен и приет доклад за проверка на условията, при които живее и се отглежда при майката във Ф. детето А. Г. в отговор на молба за сътрудничество по реда на чл.80, пар.2, б. „б“ от Регламент 2019/1111. , с оглед на факта, че на 25.10.2022 г. майката Д. и детето А. Г., след определяне на привременни мерки от страна на Районен съд – Карнобат, напускат Република България и се установяват в К. сюр М. /край Н./, за което обстоятелство по делото е представен и договор за наем. Посочено е, че Д. работи като уеб програмист, считано от март 2023 г. /за което по делото е представен и трудов договор, както и фишове за работна заплата, както и удостоверения и сертификати за преминати професионални обучения/. Посочено е, че заплатата и премията, която Д. получава, са достатъчни за посрещане на нуждите на детето. Описан е апартаментът, в който живеят майката и детето А. Г. – същият се състои от просторна всекидневна, оборудвана с необходимите и съобразени мебели, една спалня, която споделят, баня и тоалетна. Посочено е, че околната среда е много спокойна. Посочено е, че А. Г. е много будно, палаво четиригодишно дете/към момента на изготвяне на доклада/, което се изразява много лесно на френски език.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че в конкретния случай родителските права трябва да бъдат предоставени на майката както и да се определи местоживеенето на детето при майката. Съдът е посочил, че към момента на постановяване на решението майката се е установила трайно в Република Ф., като в тази държава тя в пълнота осигурява необходимите грижи за своето дете - то е здравноосигурено, има личен лекар, започнало е процес по социализация, за което свидетелства и обстоятелството, че детето говори френски език, както е отбелязано и в социалния доклад, както и че е социализирало добре в средата, в която живее.

Съдът като е взел предвид доказателства по делото, за това че бащата често пътува до 3 посочената държава – членка на ЕС и това ще му позволи да осъществява режима на лични отношения с детето по неговото местоживеене, като чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители, но е постановил, че през летния период за един месец детето ще се взима от бащата, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който месец същото следва да прекарва с баща си на място в Р. по преценка на този родител.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение само в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата И. Г. Г. с детето А. Г. за един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който един месец същото дете да прекара с баща си на място в Р Ф. по преценка на този родител по въпроса :допустимо ли е режима на лични отношения на родител с малолетното му дете през лятото да се осъществяват само в държавата по местоживеене на детето.

Настоящият състав на ВКС споделя изцяло трайно установената практика, че водещ е интересът на детето да запази и развие отношенията си с другия родител, на който не са предоставени родителските права (в този смисъл р.№218/19г. на ІІІ ГО, р.№59/18г. на ІV ГО, р.№109/20г. на ІV ГО, р.№98/19г. на ІV ГО) , включително и за определения режим на лични отношения през летния период. Съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Съгласно дадените в същата разяснения, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя, отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител, последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител.

4

Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил решението си в допуснатата до касационно обжалване част, в противоречие с посочената константна практика на ВС и ВКС, като при определянето на режима на лични отношения по отношение на между бащата и детето за летния период е игнорирал установените по делото специфични обстоятелства, които са от естество в най-голяма степен да накърнят интереса на детето. Това налага отмяна, като неправилно на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, правният спор между страните по делото относно режима на лични отношения между бащата и детето за летния период следва да се разреши по същество от настоящата касационна съдебна инстанция.